Бойд Морисън
Ноевият ковчег (29)

28

— Ти карай — каза Локи на Грант. — Да махнем покрива.

Теслата имаше сгъваем покрив, а единственият начин да хванат нападателите беше да се качат на камиона, което щеше да е по-лесно без покрив. Локи пипна няколко превключватели, Грант също. После хванаха покривната част и я избутаха назад на земята.

Грант се сгъна надве на шофьорската седалка и натисна газта до дупка, преди още Локи да е затворил вратата си. С изключение на изсвирването на гумите и монотонното скимтене на електрическите мотори, колата беше необичайно тиха, на фона на което ръмженето на самосвала се чуваше още по-силно.

Локи с болка гледаше как самосвалът руши любимия му ЦИТ. „Либхер“-ът заора през полосата с препятствия, помитайки всичко на пътя си. Веднъж излезеше ли от ЦИТ, камионът щеше да представлява огромна заплаха за хората и буквално нямаше никакъв начин да се спре.

Локи си припомни как преди няколко години в Сан Диего един психопат беше откраднал танк от арсенала на Националната гвардия. Макар и оръдието на танка да не беше действащо, несъкрушимата машина, движеща се с трийсет и пет километра в час, беше причинила хаос и разруха из градските улици. Отзад танкът беше следван от десетки полицейски коли. Никой не можеше да направи нищо. Машината рушеше къщи, коли, каравани, телефонни автомати. На полицаите не им оставаше друго, освен да наблюдават разрушенията и да се молят колкото се може по-скоро да свърши бензинът на танка. Единствената причина разрухата да спре беше тази, че психопатът заклещи танка върху една бетонна мантинела. Чак тогава полицейските части щурмуваха танка и убиха похитителя.

Сегашната ситуация беше по-критична. Танкът беше далеч по-бавен, модел М60 от времето на войната във Виетнам, и тежеше не повече от шейсет тона. За сравнение „Либхер 282 Б“ тежеше четири пъти повече, беше по-висок с десетина метра и можеше да достигне максимална скорост от седемдесет километра в час. Можеше да го спре само бомба с прецизно насочване.

Този начин на бягство едва ли беше замислен първоначално от нападателите. Беше твърде шумен и опасен. Те бяха прибрали нещо от останките, но поради някаква причина не бяха успели да минат незабелязано през входа на ЦИТ. Натрапниците бяха видели „Либхер“-а, който им решаваше проблема с измъкването от Центъра, без да се налага да минават през портала.

Каквото и да бяха отмъкнали крадците, то, изглежда, си заслужаваше огромния риск, който бяха поели. Ето защо Локи трябваше на всяка цена да си го върне.

От местната полиция навярно вече бяха вдигнали във въздуха хеликоптер, за да следи движението на самосвала. Невъзможно беше подобен гигант да се скрие или да не бъде забелязан. Но похитителите го знаеха и сигурно имаха план за бягство. А реалността беше, че двестатонен камион, поверен на „Гордиън“, всеки момент щеше да нагази в предградията на Финикс.

Тъй като „Тесла“-та беше спортна кола с ниско окачване, тя не можеше директно да следва маршрута на „Либхер“-а, но навакса със скоростта и маневреността си. Грант умело лавира по полигона, внимателно избягвайки камъните, които хвърляше със задните си гуми самосвалът.

В това време „Либхер“-ът беше стигнал до овалния полигон и го пресичаше напряко. Полигонът минаваше върху шестметров насип, вал от пръст, издигнат, за да не могат любопитните фотографи и папараци да шпионират тестовете, след което отново се спускаше надолу. Самосвалът беше толкова висок, че горната му част продължаваше да се вижда над върха на насипа. И ето, похитителите стигнаха до външната ограда. Трийсетметровата армирана стоманена мрежа се скъса с лекота и полетя върху камиона.

Имаха най-много две минути, преди камионът да достигне жилищните райони. Не можеха да го последват по насипа, затова Грант се насочи към тунела.

Локи взе радиостанцията.

— Веднага отворете вратата! Аз и Грант Уестфийлд сме в червената кола. Не стреляйте по нас! Потвърдете, че сте разбрали!

— Кой е на линията? — последва отговор.

— Тайлър Локи! Повтарям: не стреляйте по червената кола! Това е заповед!

— Тъй вярно, сър!

„Тесла“-та се изстреля от тунела, а вратите на портала отпред още се отваряха. Грант обаче не намали скоростта. Локи стисна очи, когато колата профуча през изхода, разминавайки се само на сантиметри от вратата.

Грант зави по посока на яркожълтия самосвал, който беше на около километър от тях. Изключено беше да им избяга. Сякаш някоя закусвалня „Макдоналдс“ се беше мръднала от мястото си и в момента се движеше по шосето.

„Тесла“-та бързо набра сто и петдесет километра в час. Само за трийсет секунди те настигнаха „Либхер“-а. Отпред се зададе първият признак на цивилизацията — складова зона в покрайнините на „Диър Вали“. Камионът изобщо не намали.

Отзад се появиха полицейски коли с пуснати сирени. Малкото коли отпред пък се разпръснаха при вида на приближаващото чудовище. Локи се обади по мобилния на полицията, за да им каже да се въздържат от необмислени действия. Не искаше да има още смачкани коли, а полицията не можеше да стори нищо в случая. Изстрелите от техните пистолети и пушки щяха да са като ухапвания от комар за камиона. Трябваше най-малкото базука, за да се пробие дупка в гумите с диаметър три и половина метра. А само двигателят тежеше десет тона.

Грант се пристрои зад камиона.

— Трябва да го спрем — каза Локи.

— Даваш ли си сметка, че ни бие по тегло със 199 000 килограма? Няма как да го изтласкам от пътя.

— Затова трябва да се кача в него.

При други обстоятелства Локи просто би следвал самосвала на безопасно разстояние отзад, но мисълта, че случайни минувачи могат да загинат от камион, който беше поверен на „Гордиън“, го изпълваше с ужас. Ако събореше някой супермаркет, жертвите щяха да са десетки.

Не искаше и да ликвидира шофьора. Двигателният отсек на „Либхер“-а беше открит и от двете страни за по-лесна поддръжка и обслужване. Ако изкачеше до средата стъпалата, водещи към кабината, той можеше да стигне до двигателя и да го изгаси. А когато машината спре, щеше да се намеси полицията.

Най-големият проблем беше съучастникът на шофьора. Налагаше се Локи да обезвреди стрелеца, за да не бъде застрелян, докато се разправя с двигателя.

Инженерът сподели с Грант плана си.

— Ти си луд! — беше реакцията на Грант.

— Не го отричам.

— Но именно това харесвам в теб. Нямаш капка страх от нищо.

Локи се обърна към Грант и се ухили.

— Абсолютно никакъв. А сега да се заемаме за работа, преди здравият разум да е заговорил в мен.

Грант набра скорост и се изравни със задните колела на самосвала. Вероятността „Либхер“-ът да направи маневра и да смачка пъргавата „Тесла“ беше малка, особено когато Грант беше зад волана й, но Локи не изключи и такъв вариант.

Вместо това обаче вторият стрелец се надвеси от платформата, която ограждаше кабината, и огледа от двете страни. Прицели се с автомата и изстреля откос. Куршумите рикошираха в асфалта край „Тесла“-та, Грант намали скоростта и леко изостана от камиона, като в същото време се скри от полезрението на стрелеца.

— Ами сега? — попита Грант. — С тези огромни огледала за задно виждане те ще видят от коя страна ги приближаваме.

— Тогава да се погрижим за огледалата.

„Либхер“-ът имаше от двете си страни по едно огледало с размерите на малка маса. Те позволяваха на шофьора в кабината, разположена по средата на каросерията, да паркира на заден ход до огромните лопати на екскаваторите, които го товареха с руда. След като единият беше зает с управлението на камиона, другият похитител трябваше да осигурява прикритие с автомата и от двете страни. Вероятно шофьорът го насочваше и му казваше от коя страна идва „Тесла“-та.

Локи извади глока от кобура си, доволен, че този път го е взел със себе си. Когато даде знак, Грант форсира двигателя и зави откъм лявата страна. Стрелецът не се виждаше и преди да се е появил, Локи изстреля в бърза последователност шест куршума по огледалото. Два от куршумите го улучиха и го пръснаха на парчета.

Стрелецът се появи и насочи оръжието си към тях, но Грант вече маневрираше към другата, дясната страна на камиона. Локи стреля шест пъти и по дясното огледало, като и шестте пъти улучи.

— Браво на теб, стрелецо! — похвали го Грант.

Сега шофьорът беше като сляп за ставащото зад него. Шансовете им да стигнат до стъпалата в предната част на камиона, без да ги забележат, бяха петдесет на петдесет. Пак беше по-добре отколкото нищо.

Грант рязко маневрира откъм лявата страна и се устреми към предницата на камиона, който направи на пух и прах задниците на две коли, пресичащи кръстовището, сякаш бяха направени от шперплат. Локи инстинктивно се наведе, когато парчетата полетяха над главата му, а Грант за малко не се блъсна в едната от колите.

Локи зареди единствения си резервен пълнител в пистолета и се приготви да скочи върху стълбата.

Стълбите бяха три: по една от лявата и дясната страни на двигателния отсек и трета стълба, която пресичаше по диагонал радиаторната решетка отпред. Лявата стълба и тази отпред на решетката се свързваха в дъното на левия ъгъл на двигателния отсек чрез малка площадка.

„Тесла“-та се изравни с площадката. Ако беше набожен християнин, Локи би се прекръстил в този момент. Вместо това само измърмори под носа си:

— Какви ги върша?

Скочи от колата, прелетя метър и половина и се приземи на площадката, като веднага се хвана за металните перила, за да не се подхлъзне. Падане от автомобил, движещ се със седемдесет километра в час, щеше да доведе до тежки натъртвания, ако не го размажеха огромните гуми на камиона.

Той се закрепи, изправи се и даде знак на Грант, че всичко е наред. Извади отново глока и се запромъква нагоре по стълбата на радиаторната решетка. Покрай него свиреше въздухът, който се всмукваше от работещия на пълни обороти двигател. Както се бяха уговорили, Грант се отдалечи с колата, за да може да отвлече вниманието на престъпниците.

Планът подейства. Стрелецът изпрати още един откос в посока към Грант. Когато Локи стигна върха, видя мъжа, наведен над перилата, вторачил се към задната част на камиона. Прицели се в гърба му. „Не е много по джентълменски — каза си Локи, — но майната му. Той сам избра съдбата си, когато уби двамата полицаи.“

Преди обаче да е натиснал спусъка, стъклото на кабината се пръсна и куршуми рикошираха от метала край Локи. Той веднага се сниши и слезе няколко стъпала надолу. Стреляше шофьорът.

Вторият стрелец се появи на върха на стълбата. Локи понечи да насочи глока и да стреля по него, но стрелецът изби пистолета от ръката му с дулото на автомата си. Локи сграбчи нападателя за ризата и двамата се търколиха надолу по стъпалата. В стремежа си да се закрепи, стрелецът изпусна автомата.

Докато се търкаляха надолу по стъпалата, Локи с отчаяни усилия се опита да спре падането. Пред очите му бяха огромните гуми и евентуалните последици от тях. Накрая се озова на долната площадка, върху стрелеца, който се опита да се изскубне. Локи го притисна към площадката, стремейки се или да го извади в несвяст, или да го изхвърли от камиона. Беше му все тая кое от двете щеше се случи.

Тогава чу бибипкането на клаксон. Вдигна глава и видя Грант зад волана на „Тесла“-та. Викаше и сочеше нещо точно пред него.

Притиснал гърдите на стрелеца с колената си, Локи извърна глава и се вцепени, когато видя какво имаше предвид Грант. Локи щеше да се блъсне всеки момент в тухлена стена.