Бойд Морисън
Ноевият ковчег (46)

45

Щом Локи и Грант се приземиха във военновъздушната база „Маккорд“, южно от Сиатъл, пътуването до Форт Люис беше кратко. Във Форт Люис беше разположена базата на сухопътните сили, където в една от казармите щурмовият отряд правеше последни приготовления за операцията. На стената беше закачена картата на Оркас Айлънд, а трийсет корави и калени в бой командоси бяха напълно погълнати от проверяването и чистенето на оръжието, от подготовката на личната им екипировка и боеприпаси. Повечето от тях нямаха и двайсет и пет години. Локи и Грант бяха по-стари от тях най-малко с пет години.

Двамата се представиха на командира на отряда, капитан Майкъл Търнър — блед и строен, трийсетгодишен, с късо подстригана червена коса. Търнър, на чийто врат вените бяха така изпъкнали, сякаш щяха да се пръснат всеки миг, ги изгледа изпитателно, вероятно за да провери дали отговарят на критериите за членове в неговия отряд. После се здрависа, но не показа никаква радост от срещата им.

— Извинявай, че се намесваме в твоята мисия, капитане — каза Локи, — но разполагаме с тактическа информация, която ще е от полза за отряда ти.

— Щом генерал Локи казва, че трябва да дойдете, значи идвате — отвърна Търнър като войник, който беше длъжен безпрекословно да се подчинява на заповедите. — Когато се вдигнем във въздуха, аз поемам командването.

— Абсолютно. Предполагам си се запознал с бойните ни биографии.

— Да, наредих на интенданта на базата да ви осигури униформи. Преоблечете се и ще направим инструктаж преди мисията. — Търнър погледна часовника си. — По моя сега е седемнайсет часа и четирийсет и три минути. Вдигаме гълъбите точно в деветнайсет нула нула.

Локи хвърли по-големия размер униформа на Грант и облече своята. Не беше носил бойно облекло откакто се уволни от армията преди пет години. Но щом го облече, светкавично мина на военен режим на мислене и поведение.

— Като в добрите стари времена — подметна Грант. — Освен че сега се чувствам като старец в сравнение с онези наперени младоци.

— Ще ти трябва старческа проходилка за мисията — пошегува се Локи и се изхили.

— Само бастун. А ти взе ли си слуховия апарат?

Локи поклати глава и на висок тон добави:

— Не те чувам какво ми казваш без слухов апарат. Нося си обаче очилата за четене, в случай че се наложи да чета упътването на лекарствата.

Търнър прекъсна шегите им:

— Вие двамата готови ли сте?

Локи завърза връзките на кубинките си и се изправи.

— Грант е готов още откакто майка му го е родила, но аз съм се родил късно.

Търнър отегчено вдигна очи към тавана. Явно не споделяше чувството им за хумор.

— Чуйте всички! — провикна се той и в стаята настъпи тишина. Погледите на войниците се приковаха към него. Тези момчета не си губеха времето.

— Разузнавателната информация, с която разполагаме, е меко казано оскъдна и повърхностна — продължи Търнър. — Задачата ни е да проникнем в този комплекс тук и да вземем под контрол намиращото се вътре биологично оръжие преди двайсет и един нула нула. — Той посочи към сателитната фотография на островния комплекс. Островът имаше формата на наклонена буква М, като три от полуостровите сочеха на юг. Комплексът беше разположен на източния бряг на най-западния полуостров, в който беше врязан тесен и дълъг залив.

— В началото мислехме да се доближим по море до Кървавия залив.

Локи и Грант се спогледаха. Името на залива не беше добра поличба.

— Но този ъгъл е добре осветен — продължи Търнър — и щяхме да сме на показ, докато проправяме проход в оградата на брега. Имат и док, но е силно охраняван. По наша оценка разполагат с поне трийсет души охрана. Не знаем как са разпределени и къде са разположени.

— Аз мисля, че знам, капитане — намеси се Локи. — Сержант Уестфийлд е служил с един от противниковите бойци, който е бивш член на специалните части. Казва се Дан Кътър и е логично да предположим, че е набрал в охраната хора с неговия опит и минало. Тези едва ли ще са обикновени пазачи, а добре обучени командоси, които ще са нащрек през цялото време.

— Получих информация за Кътър — отговори Търнър с очевидно недоволство. — Най-добрият шанс мисията ни да успее, е да го изненадаме. Поради обстоятелството, че сме притиснати от времето, не можем да чакаме да превозят на острова джиповете ни. А ако се опитаме да направим десант с хеликоптери „Блекхоук“ в радиус до три километра от комплекса, те ще ни чуят. Затова ще кацнем ето тук. — Търнър посочи най-източния полуостров от наклоненото М, на около шестнайсет километра източно от бункера на Улрик. — Уредихме на мястото на десанта да ни чака един от училищните автобуси на острова. Ще се качим на автобуса и с него ще стигнем до комплекса.

Търнър посочи едно място на по-малко от километър и половина от северната страна на комплекса.

— Когато се доближим максимално, ще проведем разузнаване на терена с БПЛА. — От лявата му страна беше поставен безпилотният летателен апарат — миниатюрен хеликоптер с размерите на детска играчка, задвижван от батерии. Когато БПЛА лети на височина петнайсет метра над разузнавания терен, от земята не се чува бръмченето му. Монтираната му на борда камера е снабдена с инфрачервен модул, усилващ светлината за нощно виждане. Камерата е способна да предава картина в реално време от бойното поле.

— Щом узнаем позициите им, ще проникнем през външния периметър на оградата и по пътя си ще ликвидираме всеки враждебно настроен субект. Когато овладеем периметъра, ще влезем в бункера оттук — от сградата, подобна на хангар, която е най-близо до комплекса.

— Доколко незабелязани ще останем? — попита Локи.

— Ще се опитаме да очистим колкото се може повече от тях, преди да бият тревога. Дотогава ще трябва да сме постигнали числено превъзходство.

Локи поклати глава и отвърна:

— Това ще изложи на риск мисията. Бият ли тревога, автоматично ще заключат бункера. Всички входове ще бъдат затворени с бетонни врати и край на играта.

— Откъде знаеш?

— Защото такива бяха параметрите. Аз конструирах първоначалния вариант на бункера преди три години и макар че със сигурност е имало промени, основните елементи най-вероятно са си останали същите. Асансьорите се задвижват от електрическите мотори на самите кабини, така че няма как да им спрем електрозахранването. Шахтите са блокирани от бетонни плочи с дебелина един метър, които не можем да взривим, защото не разполагаме с достатъчно огнева мощ. Ще можем да влезем в бункера само ако е отворен.

— А въздушните шахти?

Локи отново поклати глава.

— Само по филмите въздушните шахти са достатъчно големи, за да могат по тях да пропълзят хора. Със сигурност знам, че тези вътре ще са специално проектирани да предотвратят подобно нещо.

— Можем да ги прогоним с дим. Ще ги засипем с димни гранати.

— Не става. Дори и да открием шахтите, филтрите ще абсорбират дима.

— Имате ли друг план? — отчаяно попита Търнър.

Локи сви рамене.

— Знам само, че трябва да се спуснем в бункера, преди да са ни усетили.

— Тогава ще трябва да сме много, много тихи. Нещо друго?

— Да. Щом проникнем вътре, трябва да направим всичко възможно, за да не изпуснат биоагента. Ако някой от нас бъде изложен дори за секунда на въздействието му, скоро след това ще е мъртъв. После направо може да пускат бомбата.

— Благодаря за добрите новини, капитан Локи.

— Повярвай, капитане, аз не по-малко искам да се върна невредим от тази мисия. Като говорим за това, как ще съобщим в базата, че сме успели?

— Когато се уверя, че биоагентът и комплексът са под контрола ни, ще дам сигнал по радиостанцията с кодовото изречение: „Кладенецът е сух!“. Бомбардировачът Б-52, който се намира във въздуха, ще получи заповед да се върне в базата.

— Камък ще ми падне от сърцето, когато чуя това изречение — намеси се Грант.

— Още нещо, капитан Търнър. Там ще има невъоръжени цивилни, като една от тях е от нашите. Казва се Дилара Кенър. Постарайте се да стреляте само по лошите.

— Имам заповед да стрелям по всеки, който представлява заплаха. Ако не са въоръжени, значи не са заплаха.

— Само за това ви моля.

— Добре, хора! — извика Търнър, стремейки се да надъха войниците си за бой. — Проверете екипировката, оръжието и по конете! Тръгваме!

— Да си синхронизираме часовниците — каза Локи. — Баща ми е страшно педантичен. Ако се забавим със сигнала дори с една секунда след 21:00 часа, ще ни останат само още трийсет секунди живот на тази земя. После от нас няма да остане и една частица.