Бойд Морисън
Ноевият ковчег (56)

55

Бомбардировачът Б-52, излетял от военновъздушната база във Феърчайлд, направи завой, за да поеме към последния етап от полета си над Олимпийския полуостров. Дори и с петнайсеттонната бомба, натоварена в търбуха му, огромният бомбардировач направи маневрата с лекота. До мястото на бомбардировката му оставаха четири минути и трийсет и девет секунди.

Майор Том Уилямс чу гласа на генерал Локи по радиоуредбата:

— Полет „Дрилбит“, имате зелена светлина за пускане.

— Прието, командване „Дрилбит“. Бомбопускане в двайсет и един нула нула.

— Полет „Дрилбит“, бъди готов да получиш сигнала за отбой до последния момент преди уречения час.

— Разбрано. — По вътрешната връзка на интеркома майорът добави: — Добре, момчета, бъдете нащрек. Да закараме тая грамада над целта.

Уилямс беше единственият офицер на борда, който знаеше истинското предназначение на мисията. Той разбираше колко важно беше да се задържи смъртоносно биооръжие, но, от друга страна, никак не искаше да пуска бомба разбивач над бункер на американска земя. Имаше ясни заповеди, но не преставаше да се надява, че ще изпратят сигнал за отбой.

Люковете на бомбения отсек се отвориха.

Локи и Грант бяха на позиция на площадката на седмо ниво, на западното стълбище. Търнър беше заел позиция на източното стълбище, на площадката на шесто ниво. Дилара остана в биолабораторията, в наблюдателната зала.

Локи не се натъкна по пътя си на други пазачи и предположи, че Кътър се е окопал с хората си в контролната зала.

— Всички ли са готови? — попита Локи. Макар че шифрованите им радиосигнали не можеха да проникнат навън, радиостанциите работеха нормално във вътрешността на „Оазис“.

— На позиция съм — отзова се Търнър.

— Готова съм — обади се Дилара.

Локи погледна часовника си. Оставаха четири минути. Единствената им цел сега беше да успеят да изпратят сигнала до бомбардировача.

— Добре, Търнър, започни.

Експлозията избухна на повече от петдесет метра от Локи, в другия край на съоръжението, но комплексът отекна така, сякаш беше станало в съседната стая. Търнър беше заложил остатъка от експлозивите от чантата на Локи пред вратата на седмо ниво, на източното стълбище. Прахът и димът от взрива биха попречили на всеки, който избереше този маршрут за бягство.

— Давай, Дилара!

В биолабораторията Дилара натисна черно-жълтия бутон. Из целия комплекс се разнесе вой на сирена, по-различен от този, който беше прозвучал първия път.

— Тревога! — отекна силно гласът на запис. — Херметизацията е нарушена на пето ниво!

Докато съобщението се повтаряше отново и отново, Локи рязко отвори вратата на западното стълбище. Ако информацията на Конъли беше вярна, контролната зала трябваше да е по средата на коридора на седмо ниво. Заедно с взрива и тревогата за заразяване той се надяваше да всее паника сред останалите живи пазачи. Те със сигурност знаеха какви поразии може да направи Арконът.

Както и очакваше, през вратата на контролната зала навън се втурнаха двама мъже. Локи и Грант трябваше да влязат, преди вратата да се е затворила.

Локи стреля по пазача отляво, а Грант пое този отдясно. Никой от двамата нямаше време да реагира. Търнър, с отпусната лява ръка, се появи от срещуположната страна, но нямаше да може да стигне навреме до залата, преди вратата да се е затворила.

Локи изтича и стисна дръжката на вратата точно преди тя да се затвори. Издърпа вратата, която в този момент беше ударена от няколко куршума. Грант хвърли последната шокова граната вътре. Не можеха да рискуват с обикновена осколочна граната, защото щяха да повредят контролното оборудване.

Гранатата избухна и Грант влетя вътре, следван от Търнър и Локи. Контролната зала се простираше на дължина петнайсет метра и съдейки по количеството техника вътре, изглежда, оттук се управляваше и контролираше всяка една механична и електрическа система в бункера. Двама пазачи седяха пред едно контролно табло вляво и при вида на щурмуващите замигаха на парцали. Грант ги свали с два удара с приклада на автомата.

Отдясно проехтяха изстрели и Локи видя Кътър заедно с други двама пазачи да избутват Улрик и приятелката му в коридор, от който нямаше изход. Изглежда, Улрик си имаше собствена паник стая за извънредни ситуации. Кътър стреляше в движение, докато се оттегляше.

Вратата на паник стаята започна бавно да се затваря с плъзгане. Точно преди да се затвори, Локи видя усмивката на лицето на Улрик, а устата му промълви: „Ти изгуби“. После Улрик, Кътър и Петровна се скриха зад надеждната преграда.

Локи нямаше време да се притеснява за тях. Ако не успееше да отвори бариерите, той, заедно с тях, щеше да е мъртъв до минути.

Единствените хора, живи и прави, в контролната зала бяха Локи, Грант и Търнър. Пред тях почти по цялата дължина на залата се простираше контролното табло.

Часовникът на стената показваше 9:58. Половината монитори показваха само черен екран заради повредените камери. Другата половина показваха състоянието на различните системи в бункера.

— Бързо! — извика Локи. — Всеки да търси откъде се управляват бариерите!

— Превключватели ли? — попита Грант.

— Едва ли за тази цел биха използвали софтуер.

Очите им трескаво пробягваха по всеки един превключвател и дисплей на таблото.

— Май го намерих! — обади се Търнър. — Казва се „Заключване“!

— Пробвай!

Търнър бутна превключвателя. Мониторът над него промени цвета си от червен на зелен. Бариерите се отваряха.

Шейсет секунди.

Търнър произнесе сигнала за отбой в радиостанцията:

— Водач „Арес“ вика Командване „Дрилбит“. Хайде, Командване „Дрилбит“! „Кладенецът е сух.“ Повтарям, „Кладенецът е сух.“

В отговор чуха само статично пращене.

— Много сме надълбоко — каза Търнър. — Има твърде много смущения. Трябва да излезем на повърхността.

От загубата на кръв капитанът беше започнал да пребледнява. Никъде нямаше да може да отиде бързо. Грант беше як, но Локи беше по-бърз от него.

— Аз ще отида — каза Локи, остави оръжието и раницата си и изтича към стълбите.

Докато изкачваше на бегом стълбите по две стъпала наведнъж, той не престана да повтаря:

— Командване „Дрилбит“, „Кладенецът е сух“!

Когато стигна до второ ниво, Локи беше останал без дъх. Последният час на непрекъснат екшън го беше изстискал като лимон, а и адреналинът в кръвта му беше спаднал. Но щом стигна площадката, Локи чу с прекъсване нечий глас. Мобилизира цялата си воля и продължи да се изкачва нагоре.

— „Арес“… обади… не мога… чуя.

— Повтарям, „Кладенецът е сух.“ „Кладенецът е сух!“

— Тук Командване „Дрилбит“ — обади се гласът на баща му. — Повтори.

— Татко, аз съм! „Кладенецът е сух!“ Не пускайте проклетата бомба!

Баща му извика на присъстващите около него:

— Отбой! Отбой! Отбой! — новата любима дума на Локи. Той се свлече на земята, дишайки тежко, сякаш току-що беше пробягал маратон.

— Отбой! Отбой! Отбой! — прозвуча по радиостанцията.

Пилотът, майор Уилямс, предаде заповедта на бомбардировача, който тъкмо се канеше да пусне бомбата.

Чак сега Уилямс си даде сметка колко силно беше стискал щурвала. И след като перспективата да бомбардира собствената си страна вече беше отпаднала, той разхлаби хватката и се отпусна в креслото.

— Полет „Дрилбит“ се връща в базата — произнесе Уилямс по радиостанцията и обърна поверения му Б-52 на курс на изток, обратно към Спокейн.

Люковете на бомбения отсек се затвориха.