Бойд Морисън
Ноевият ковчег (16)

15

Новината за неуспелия опит за убийството на Дилара Кенър и Тайлър Локи достигна до ушите на Себастиан Улрик чак на следващата вечер. Цялата неделя той прекара в самолета, на път от Лос Анджелис за обекта в Оркас Айлънд, част от островите Сан Хуан, разположени край брега на щата Вашингтон. Островът, с площ около сто и петдесет квадратни километра, беше обитаван от 4 500 души и представляваше оживен център на туризма и търговията. Това означаваше, че посещението на Улрик до обекта щеше да мине, без да привлича нежелано внимание.

Той вечеряше със Светлана Петровна на верандата на имението и се наслаждаваше на прохладния октомврийски морски бриз — лукс, който щеше да е достъпен за него само още една седмица. Тя носеше прозрачна блуза и мини пола. Тоалетът й щедро разкриваше прелестите й и коренно се различаваше от бизнес облеклото й в онзи ден, когато отрови Сам Уотсън. Улрик съжаляваше, че не беше участвала в мисията за проследяване на Дилара Кенър от летището на Лос Анджелис и не я беше убила, преди археоложката да причини толкова проблеми. Светлана определено нямаше да остави работата недовършена.

Сградата, в която вечеряха, беше една от петте, построени в имението от 1600 декара. Огромни вековни борови дървета ограждаха по периметъра гъстата гора.

Дан Кътър седеше като скован на стола си в другия край на масата. Той не ядеше, а само отпиваше от чашата с вода. Петровна слушаше мълчаливо разговора им. Улрик се беше запознал с нея, когато тя прекарваше контрабандно лекарствени препарати за руската мафия в Москва. Извади я от мръсния бизнес и я доведе в САЩ. Родителите й бяха ядрени физици, загинали по време на Чернобилската авария. Затова тя прегърна с отворени обятията визията на Улрик за един по-добър свят.

— Защо чак сега ми казваш? — попита Улрик.

Кътър се намести неловко в стола си.

— Човекът, ръководил операцията, не искаше да се обажда, преди да се потвърди, че и двамата са оцелели.

— Името му?

— Гавин Дийн. Твърди, че нашият човек е бил убит от по-многобройния противник, докато е залагал термитните бомби в спасителните лодки. Локи вероятно е открил бомбите и ги е сложил всичките в лодката.

— Добрият стар Тайлър. Находчив и досетлив както винаги. Твоят човек е трябвало да изпрати повече от един боец на борда.

— Сметнал е, че факторът секретност е по-важен от числеността.

— Ти предупреди ли го, че Тайлър е доста умен?

— Да, но той разполагаше с оперативна самостоятелност. Изборът беше негов.

— Значи и неподготвен, и глупав. Две качества, които ние не искаме да пренесем в Новия свят.

— Съгласен съм.

— Първо Бари Пинтър пропуска идеалната възможност да убие Дилара Кенър, когато тя излиза от летището. А сега и това. Две големи грешки за три дни. Не съм свикнал с толкова провали накуп. И то особено сега, когато сме вече към края. Имало ли е някакво друго изтичане на информация освен от Сам Уотсън?

— Не. Изглежда, е бил само той.

— Все пак не бива да оставяме нашите хора да си мислят, че могат да се откажат на този етап. Не всички ще имат куража да ни последват докрай. Не и без малко принуда.

— Какво имате предвид?

Улрик разполагаше с подходящия метод. Рязко се изправи и прошепна нещо на Петровна, която му се усмихна и кимна. Целуна го страстно и продължително, след това стана и влезе в къщата.

— Ела с мен — подвикна той на Кътър. — Нека Олсън дойде в лабораторията.

Улрик слезе по стълбите от верандата и тръгна из градината под заоблаченото небе на Северозападния пасифик. Имението представляваше голяма постройка в тюдорски стил, където се настаняваха новите послушници на неговата религиозна организация. До нея се намираше хотел, в който живееха двеста и петдесетте работници от имението. Трите други сгради бяха с идентични квадратни стени с дължина и широчина деветдесет и височина петнайсет метра. Безличните сгради приличаха на самолетни хангари, но единствените въздухоплавателни апарати в имението бяха трите хеликоптера на площадките, разположени пред хотела. Пристанът стигаше до малкия залив на Масакър Бей. Беше достатъчно дълъг и широк, за да се разтовари всякакво оборудване, което Улрик пожелаеше.

Той закрачи към една от тези хангароподобни сгради. До входа имаше пазач в малка караулка, който седеше на бюро, зад петсантиметрово бронирано стъкло. Улрик допря дланта си до биометричния скенер.

Когато скенерът светна в зелено, пазачът му кимна и изчака Улрик да произнесе паролата, която се сменяше всяка седмица. Никой — дори самият Улрик — не можеше да влезе, без парола. Имаше две пароли — и двете генерирани произволно — дума за нормално положение и дума за тревога. Ако Улрик кажеше думата за тревога, за пазача това щеше да е знак, че човекът с него е неприятел и е оказал принуда върху шефа му. Тогава пазачът щеше да пусне Улрик да влезе и после да застреля спътника му в главата.

Тази седмица думата за тревога беше „Рай“.

Но Улрик произнесе „Лъч“.

Стоманената врата се плъзна встрани. Улрик и Кътър минаха покрай охраната и се озоваха във фоайе с четири коридора. В края на всеки от коридорите отляво и отдясно имаше врати, които водеха до аварийни стълби. Отпред се намираше врата, която водеше към главната част на склада. Улрик се обърна надясно и се спря до двата асансьора. Натисна бутона и лявата врата се отвори моментално. Двамата с Кътър влязоха.

Върху таблото на асансьора имаше бутони за седем етажа, всичките разположени под земята, без да се брои партерът. Улрик пъхна ключ в таблото и го завъртя. Включи се електронен дисплей с миниатюрна клавиатура. Той набра кода. Вратите на асансьора се затвориха и кабината тихо се спусна към петото ниво, до което имаха достъп само малцина. След няколко секунди вратите на асансьора се отвориха и пред тях се показа чист бял коридор. Всичките седем етажа на подземния обект бяха проектирани със същото Т-образно разположение на коридорите, като в края на всеки от тях имаше стълбище — на изток, запад и север.

Двама лаборанти в бели престилки видяха Улрик да излиза от асансьора и бързо прекъснаха разговора си. Кимнаха му за поздрав и се скриха в една от многото врати по коридора.

Двамата тръгнаха по дългия коридор, по средата на който имаше двойна врата. Влязоха в нещо като вестибюл, след което минаха през още една двойна врата. Най-сетне се озоваха в тясно помещение с голям прозорец. Под прозореца, по цялата му дължина, беше монтирано електронно табло. Оттук Улрик безопасно наблюдаваше ефекта от извършваните експерименти.

Хауърд Олсън — един от служителите по сигурността на Кътър и приятел ветеран от армията, се изправи в стойка „мирно“, когато влезе Улрик. Беше типичният воин, верен на Кътър — набожен идеалист, присъединил се към една от фанатичните религиозни групи в армията. Също като останалите войници, които Кътър беше вербувал за Улрик, Олсън не хранеше големи надежди за бъдещето на човечеството след онова, на което беше станал очевидец в Ирак и Афганистан. Той с ентусиазъм се беше влял в редиците на основаната от Улрик Света църква на хидронастията, след като го уволниха дисциплинарно от армията. Беше преминал границите на допустимото по време на сраженията — от ръцете му бяха загинали и двама невинни цивилни. Улрик обаче знаеше, че на света няма такова понятие като „невинен“.

— Олсън — обърна се той към бившия военен, — искам да чуеш нещо.

Олсън не каза нищо. Като дисциплиниран войник той отговаряше само когато му зададяха въпрос.

Улрик попита Кътър:

— Колко души, според теб, могат да се поберат тук?

Кътър огледа наблюдателната зала.

— Най-малко двайсет и пет.

— Достатъчно са. Направихме твърде много грешки и твърде много хора злоупотребиха с лоялността си към нас. Ще демонстрираме на какво сме способни.

— Какво ще демонстрираме?

Улрик погледна към прозореца и Кътър проследи погледа му. По изражението на лицето му беше ясно, че е разбрал какво планира Улрик.

— Сам Уотсън вече е мъртъв — продължи Улрик, — но Гавин Дийн и Бари Пинтър още са живи. Те проявиха небрежност и само ще спъват осъществяването на бъдещите ни планове. Доведете ги тук. Веднага.

— Кой ще наблюдава? — попита Кътър.

— Доведи всички, запознати с целия план. Трябва да видят какво ще се случи на тях и на съпрузите им, ако решат да се отметнат.

Всеки един от неговите последователи знаеше, че Новият свят ще започне след пет дни. От съображения за сигурност обаче само малцина от избраните знаеха какво е истинското значение на „Нов свят“.

Улрик се обърна отново към Олсън, който му се видя объркан.

— Пинтър и Дийн — обясни Улрик — ще умрат в тази зала, точно зад този прозорец, защото не изпълниха мисиите си. А за теб имам друга мисия. Разбрах, че Тайлър Локи отива в Сиатъл. Променил е плановете си за пътуването, значи очевидно подозира нещо. Не знам какво точно знае, но на този етап не може да е кой знае колко. Той обаче е много проницателен и досетлив и е само въпрос на време да разбере повече. Твоята мисия е да го убиеш.

— Да, сър — отговори отсечено Олсън. — Разбрано, сър.

— Искам добре да ме разбереш — не искам да се връщаш тук, ако не си пратил Локи на оня свят. Ако не изпълниш мисията си, ще бъдеш следващият в тази зала. И в най-големите си кошмари не би могъл да си представиш това, което ще ти се случи тук. Ясен ли съм?

За пръв път стоманеното спокойствие на Олсън се разклати. Той хвърли поглед към стерилната зала и облиза пресъхналите си устни.

— Тъй вярно, сър. Локи вече е труп.