Бойд Морисън
Ноевият ковчег (12)

11

Локи слезе тихо по стълбите и стигна до спасителните лодки. Чувстваше се гол — нямаше оръжие, не разполагаше с разузнаване, нямаше план. Въпреки че можеше да импровизира, предпочиташе да има добре обмислен план за нападение, който — също като при армейските операции — едва след началото на мисията търпеше импровизации. Вместо това той беше минал направо към втората част и сега изгаряше от напрежение.

През мъглата видя мъжа с черния екип наведен над люка на най-дясно разположената спасителна лодка. Прикрепваше нещо към нея. Беше на трийсет и няколко години, с тъмноруса коса, среден на ръст, без видими татуировки. Картечен пистолет „Хеклер и Кох“ МП-5 със заглушител висеше на ремък на рамото му. Изглежда, беше сам. Видимостта беше станала над десет метра и от Локи го делеше доста открито пространство. Невъзможно бе да се промъкне зад него.

Нечия ръка го потупа леко по рамото. С вдигнати юмруци той се извъртя рязко, но видя коленичилия зад него Грант. За едър мъж той се прокрадваше опасно тихо и Локи беше доволен, че има на своя страна Грант.

Приятелят му носеше два тежки тръбни гаечни ключа, всеки от които бе дълъг шейсет сантиметра. Достатъчно големи за оръжия, но не много тежки, за да е лесно да се борави с тях. Умник. Грант даде единия на Локи.

„Враг отпред. — Локи даде знак на Грант. — Трябва да му отвлечем вниманието.“

„Какво си намислил?“ — попита го със знаци Грант.

Бабата на Локи беше глуха и го беше научила на езика на глухонемите скоро след като се беше научил да говори. Щом постъпи в бойната инженерна част, той се увери колко полезно умение е това, когато се налага да комуникираш безшумно, а обикновеният език на тактическите жестове с длан не е достатъчно богат. Грант също го беше усвоил бързо.

„Трябват ми само няколко секунди — съобщи Локи. — Мини по другото стълбище и се престори, че говориш на някого.“ Поне сега вече имаше план. Не най-елегантният, но натрапникът не очакваше да го открият.

„Дай ми трийсет секунди“, каза му Грант и се качи по стълбите. Локи стисна здраво гаечния ключ.

Неканеният гост си свърши работата при лодките и тръгна към перилата, където Локи за първи път видя алпинистка котка, закачена за платформата. Натрапникът понечи да се покатери по перилата, но се спря. Локи чу Грант да слиза надолу, водейки оживено въображаем спор с несъществуващ събеседник. Чу го и непознатият, който се обърна да види кой идва насам.

Натрапникът погледна отново към перилата, сякаш обмисляше дали да се измъкне бързо. После свали картечния пистолет от рамото си и го насочи към Грант. Прицели се и зачака.

Локи тихо и предпазливо слезе по стълбите от другата страна на палубата. Когато се озова на два метра от жертвата си, Локи вдигна ключа над главата си, но беше забравил да затегне челюстта му. Хлабавият механизъм издрънча достатъчно силно. Локи замръзна на място, но вече бе твърде късно. Планът му беше отишъл по дяволите.

Натрапникът рязко се извъртя назад. Локи, загубил предимството на изненадата, се хвърли срещу него. Онзи натисна спусъка, докато завърташе оръжието към Локи, с намерението да го повали с откос. Деветмилиметровите куршуми рикошираха в металните повърхности наоколо. Гилзите задрънчаха по пода. Локи беше достатъчно близо, за да усети миризмата на барута, излизаща от заглушителя.

Преди натрапникът да насочи картечния пистолет към него, Локи парира с френския ключ. Цевта беше толкова близо до главата му, че усети горещите газове от изстрелите да продухват косата му. Макар и със заглушител, оръжието тракаше като пневматичен чук в ушите му. Ако не беше заглушителят, Локи щеше да оглушее най-малко за една седмица.

Локи изби оръжието. Натрапникът залитна и автоматът увисна на ремъка на рамото му. Локи се опита да сграбчи оръжието, но то падна на пода. Онзи го изрита, то се плъзна и падна в морето.

Дотук всичко се бе развило само за три секунди. Грант се появи и замахна с ключа към натрапника, но онзи го видя в последния момент и се наклони, за да поеме удара с лявото си рамо. Това движение беше достатъчно за Грант да прецени, че неизвестният саботьор най-вероятно е бивш военен. Въпреки уменията на натрапника раменната му кост изпука силно и изрева от болка.

Силата на удара на Грант отпрати и непознатия, и Локи към перилата. Натрапникът бръкна в джоба си и извади оттам някакъв предмет. Локи очакваше да е нож или пистолет, но нещото имаше цилиндрична форма и бутон. Детонатор.

Преди Локи или Грант да се хвърлят към него, за да му го отнемат, той натисна бутона. От люковете на четирите спасителни лодки изригнаха ярки пламъци. Локи и Грант го избутаха до рампата и закриха главите си с ръце, за да се предпазят от топлината. Неканеният гост опита да се отскубне, но Грант го удари с лакът в корема. След няколко секунди пламъците утихнаха.

Двамата сграбчиха здраво ръцете и краката на нападателя и той спря да се съпротивлява.

— Кой си ти? — попита го Локи. — Какво правиш тук?

Въпреки болката нападателят се усмихна.

— Само Бог знае.

След което стисна силно зъби.

— Отрова! — извика Грант. Отвори насила устата на натрапника и издърпа оттам капсулата, но беше твърде късно.

Непознатият умря след броени секунди. Цианид.

Внезапно настъпилата тишина бе нарушена от ръмженето на мотор под тях. Локи отиде до перилата, но не можа да види лодката. Съдейки по звука на мотора, най-вероятно бе надуваема, тип „Зодиак“. Шумът от двигателя се отдалечи… по посока на яхтата, която Локи бе видял по-рано през деня.

— Какво, по дяволите, става? — попита Грант.

Локи поклати глава.

— Не знам, но е добре да разберем колкото се може по-бързо. Не мисля, че с това неприятностите ще приключат. Претърси го. Аз ще погледна лодките.

Люковете на всички лодки бяха още яркожълти, разтопени и заварени от силно запалително вещество, вероятно „Термат-ТХ3“. Вече нямаше как да се влезе в тези лодки. От професионална гледна точка Локи се възхити на работата на непознатия. Бързо и ефикасно.

— Защо им е да усложняват толкова нещата само за да направят лодките негодни за използване? — попита Локи.

— Мисля, че знам защо — отвърна Грант. — Бързо. Ела да видиш.

Локи се обърна и видя Грант да държи голяма пластмасова кутия.

— Какво е това? — попита Локи.

Грант отвори кутията. Вътрешността беше облицована със стиропорна рамка, в която имаше три гнезда. И трите бяха празни.

— Помириши — каза му Грант.

Локи помириса стиропора и веднага разпозна миризмата. Динитробутан, примесен с машинно масло. Спомни си за дните си в армията и изтръпна. Изведнъж чийзбургерът спря да се чувства комфортно в корема му.

— Поне сега знаем — каза той.

— Мислиш ли, че са използвали часовникови механизми? — попита Грант. От обичайното му чувство за хумор нямаше и следа.

— Със сигурност. Детонаторите с дистанционно управление са твърде ненадеждни и могат случайно да се задействат.

Ако нападателят беше използвал часовников механизъм, щеше да напусне платформата преди… Локи се протегна и вдигна китката на мъртвия. Както и се опасяваше, хронометърът на часовника му отброяваше времето.

— Имаме точно тринайсет минути, за да ги намерим — каза Локи и свери часовника си с този на мъртвеца.

Динитробутанът и машинното масло бяха неустойчивите съставки на C-4, пластичен експлозив, произвеждан в Съединените щати за нуждите на военните. Някъде на нефтената платформа мъртвият натрапник беше поставил три бомби.