Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайлър Локи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ark, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Автор: Бойд Морисън

Заглавие: Ноевият ковчег

Преводач: Петър Цветанов

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Издателство СофтПрес

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Слави Димов

Художник: Радосав Донев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-685-930-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14756

История

  1. — Добавяне

На моята любов Ранди.

Благодаря ти, че вярваш в мен.

Пролог

Три години по-рано

Краката на Хасад Арвади не му се подчиняваха. Той се примъкна със сетни сили, за да се изправи до стената и да прекара последните мигове от живота си прав. Но опитите му бяха обречени на неуспех. Каменният под беше твърде гладък, а силите му бяха на изчерпване. Хасад отпусна глава върху пода. Дишането му беше неравномерно, на пресекулки. Остана да лежи по гръб, докато животът бавно го напускаше.

Щеше да умре и нищо не можеше да промени съдбата му. Тази черна и тъмна като в рог килия, останала скрита от света в продължение на хилядолетия, щеше да се превърне в негов гроб.

Хасад отдавна не се боеше за себе си. Той заплака, но от безсилие и огорчение. Беше достигнал толкова близо до целта на живота си — да види Ноевия ковчег с очите си — но му бяха отнели тази възможност по жесток начин. Двата куршума — по един във всяко от коленете му — не му позволяваха да се движи. Третият го беше пронизал в слабините, което означаваше, че му остават не повече от пет минути живот. Макар раните да бяха придружени с ужасни болки, те не бяха нищо в сравнение с мъката, че е бил на крачка да зърне Ковчега. Сега вече нямаше как да го стори.

Не можеше да се примири с ужасната ирония на положението, в което се намираше. Най-накрая се бе сдобил с доказателства за съществуването на Ковчега. Не само в миналото, но и сега, в настоящето. Ковчегът лежеше на същото си място и чакаше да го намерят вече шест хиляди години. Хасад беше изкопал и последното парче от загадката — древен текст, написан много преди Христос да се роди.

„През цялото време сме се заблуждавали — беше си казал, докато четеше. — Заблуждавали сме се в продължение на хиляди години. И то само защото хората, скрили Ковчега, са искали да ни заблудят.“

Това разкритие предизвика у него такъв емоционален триумф, че твърде късно забеляза насочения към краката му пистолет. Всичко стана много бързо. Пукотът от изстрелите. Грубите викове на мъжете, искащи от него информация. Неговите собствени жални молби за милост. Гласовете на отдалечаващите се с плячката убийци и бледата светлина. А после мрак.

Лежащ на пода, в очакване на собствената си смърт, осмислящ отчаяно какво му бяха отнели току-що, Арвади в същото време беше обзет от тиха ярост. Не, не биваше да им позволи да се измъкнат. Рано или късно някой щеше да открие трупа му. Трябваше да запише какво се бе случило тук, да запише, че местонахождението на Ноевия ковчег не е единствената тайна на тази килия.

Арвади избърса окървавената си длан в ръкава и извади бележник от джоба на жилетката. Ръцете му трепереха толкова силно, че изпусна бележника два пъти. С невероятни усилия все пак го отвори. Тъмнината го обгръщаше и трябваше да извършва всяко движение пипнешком. Извади химикалка от друг джоб и с палец отвори капачката. Тишината в килията беше нарушена от падането на капачката на пода.

Поставил бележника върху пода, Арвади започна да пише.

Написа първия ред лесно, но бързо губеше съзнание. Нямаше много време. Вторият ред му се удаде по-трудно. Химикалката сякаш натежа като олово в ръката му, докато пишеше. Когато стигна до третия ред, вече не помнеше какво е написал. Написа още две думи, след което изпусна химикалката. Ръцете му отказаха да се движат.

От очите му потекоха сълзи. Докато Арвади потъваше във вечен сън, в съзнанието му отекнаха три ужасни мисли.

Той никога вече нямаше да види любимата си дъщеря.

Неговите убийци в момента разполагаха с реликва с невероятна сила и власт.

И той щеше да си отиде от този свят, без да е зърнал макар и за миг най-великото археологическо откритие в историята.