Бойд Морисън
Ноевият ковчег (54)

53

Когато ги нападнаха, Търнър заповяда да се оттеглят в коридора на трето ниво. Локи тъкмо се накани да отвори вратата, но Грант го спря. От опита си с Кътър той се досети, че бившият му брат по оръжие целеше да ги накара да сторят именно това. А също така предвиди и нападението отгоре. Локи беше склонен да се довери на инстинкта на приятеля си. Когато чуха експлозията от първо ниво, което потвърди подозренията на Грант, Търнър също се съгласи. Хвърлиха две гранати по стълбите и постъпиха така, както Кътър не очакваше. Качиха се нагоре.

Грант видя останките от камерата на площадката на второ ниво и каза на Локи, че знае как да извади от строя всички камери, които вече се превръщаха в истинска досада. Дори и да разбиеха камерите една по една в движение, това щеше да им отнеме от ценното време, което не можеха да си позволят. А и Кътър можеше да ги проследи по местата, където една по една изключваха камерите. Локи не беше електроинженер и затова беше пропуснал нещо, което обаче не беше убягнало от опитното око на Грант.

Всички камери бяха свързани към една електрическа верига и не бяха снабдени с предпазители бушони. Ако Грант намереше кабел с високо напрежение и го свържеше директно към кабела, по който се предаваше видеокартина, той щеше да претовари цялата система.

В коридора на второ ниво в момента Грант се стремеше да запази равновесие, качен върху раменете на Локи и Търнър. Когато съедини жиците, просветнаха искри и Локи чу как изпука следващата камера по коридора.

Грант скочи на пода.

— Сега вече можем да вървим. Това ще им даде добър урок друг път да не възлагат такива големи поръчки на фирми без опит.

Сирената спря. Отвориха се няколко врати, от които се показаха цивилни, вероятно чули гласовете им. Сигурно на това ниво бяха разположени жилищните помещения.

— Всички останете по стаите си — извика Локи и вратите веднага се затвориха.

Той ги поведе към стълбището в западния край на коридора. Търнър мълчаливо вървеше отзад. След като Локи беше запознат с плана на бункера по-добре от всеки друг, той негласно му беше отстъпил командването.

Бяха минали само петнайсет минути и умората и напрежението от бързото движение започнаха да се усещат. Но не можеха да рискуват да атакуват фронтално укрепена позиция, за която имаха съвсем оскъдна информация. Това, което щеше да им каже дрогираният със серума на истината пазач, напълно си заслужаваше отделеното време.

Те предпазливо излязоха на площадката. Убедиха се, че няма никой, и тръгнаха надолу. Бяха по средата на стълбите, когато се отвори вратата на третото ниво. Търнър беше в най-подходяща позиция и изстреля два бързи откоса, поваляйки двама пазачи, преди да успеят да реагират. Телата им попречиха на вратата да се затвори и Локи видя други двама пазачи да се оттеглят в коридора.

Това навярно беше засадната група, която Грант предвиди, че ще ги дебне. Сега Локи имаше предимство в числеността. Той изтича в коридора и стреля по бягащите пазачи, които се бяха насочили към източното стълбище. Точно както искаше Локи.

Единият от пазачите се спря, преди да отвори вратата. Като че някой му каза нещо в слушалката на радиостанцията. Но другият прелетя покрай него и се хвърли върху вратата. Другарят му се опита да го спре, но вратата вече се беше отворила и докоснала ударника на противопехотната мина, която Локи беше заложил.

Взривът ги отхвърли назад, но когато паднаха на пода, телата им представляваха каша от кръв, плът и прах.

— В коя стая е? — попита Локи Дилара.

Тя ги поведе към стаята зад ъгъла. Грант ги прикриваше, докато Локи отвори вратата. Вътре докторът и дрогираният пазач още лежаха на пода.

Грант и Търнър вдигнаха пазача, сложиха го на стола и завързаха китките му с ремъците.

— Как се казваш? — попита го Локи, докато Търнър завързваше китките и глезените на доктора с пластмасови връзки-белезници.

Зениците на пазача бяха разширени и той не можеше да се фокусира върху човека, който говореше с него.

— Конъли — произнесе той провлачено, сякаш беше пиян.

— Колко сте пазачите общо, Конъли?

— Пазачи?

— Твоите хора, колко са?

— Силите за сигурност се състоят общо от трийсет и двама души.

— Май дрогата действа — отбеляза Грант.

— Вътре колко са? — попита Локи.

Конъли замълча, видимо объркан. Подобни сметки, изглежда, бяха прекалено трудна работа за упоения му мозък. Трябваше да улеснят задачата.

— Колко души обикновено стоят на пост отвън?

— Стандартната бройка е дванайсет.

С четиримата в хангара това означаваше, че навън е имало шестнайсет души, когато се затвориха бариерите. Кътър започна с шестнайсет, а сега имаше много по-малко. В най-добрия случай по-малко от десет. С толкова малко хора едва ли щеше да рискува нов щурм.

Кътър щеше да изтегли всичките си сили в контролната зала и да се укрепи там. Щеше да подеме война на изтощение. Но проблемът на Локи беше времето. Оставаха десет минути до пускането на бомбата.

— А цивилните, Конъли? — попита Локи. — Те въоръжени ли са?

Конъли бавно поклати глава.

— Улрик не иска да носят оръжие. Само ние.

Това се вписваше в плана на Улрик за надмощие и доминиране над цялата група, когато той унищожеше цялото човечество, с изключение на обитателите на „Оазис“. Целта му беше да разполага със стадо овце, което да командва в своя Нов свят. Значи Кътър нямаше от кого да получи помощ, само от неговите верни сили за сигурност.

— Къде се намира биолабораторията?

— На пето ниво.

— Как се влиза там?

— Не можете. Има скенер за дланта.

— А контролната зала? Тя къде се намира?

— На седмо ниво.

— Скенер има ли?

Конъли кимна.

— Ако не е заключена ръчно отвътре.

— Което те най-вероятно ще направят — намеси се Търнър.

— Конъли, ако трябва да атакуваш контролната зала, как би го направил?

— През източното стълбище. С пряк изстрел с РПГ по вратата. Гранатомет.

— Има два проблема с този вариант — включи се Грант. — Нямаме РПГ, а и снарядът може да взриви цялата зала. Трябва ни техниката вътре да работи, за да можем да отворим бариерите.

Локи разтресе Конъли.

— А по-друг начин? Как да влезем?

— Не можете. Трябва да чакате, докато те излязат.

Да ги накарат да излязат. Ето това беше решението. А как ще ги накарат да излязат? Като всеят паника.

— Конъли, твоят дланен отпечатък дава ли достъп до биолабораторията? — попита Локи.

Пазачът кимна.

Локи се обърна към Грант:

— Помогни ми да го вдигнем. Ще го вземем с нас.

Сега вече разполагаха с пропуск.