Бойд Морисън
Ноевият ковчег (22)

21

Олсън се изненада, когато видя Локи и Кенър да излизат от предния вход на сградата на „Гордиън“. Те пресякоха на светофара и тръгнаха по тротоара на срещуположната страна на улицата. Олсън бързо оцени ситуацията и стигна до извода, че това е дори още по-добра възможност да ги премахне. Пето авеню, еднопосочната улица, която продължаваше на юг, беше само на десетина метра. От тази дистанция той можеше да ги покоси и да избяга, преди някой да е реагирал.

Той повика Кейтс по радиостанцията и му каза да докара колата. Само след секунди Кейтс паркира пред него шевролета, който бяха откраднали специално за операцията. Локи и Кенър се намираха точно срещу Олсън. Той се наведе в колата и пак се изправи, този път с картечен пистолет МП-5 със заглушител в ръцете. В обичайна ситуация той никога не би дръзнал да стреля по някого на открито, с толкова много очевидци, но в момента с перуката и фалшивите мустаци беше неузнаваем. Докато полицията започнеше сериозно да разследва убийството, Олсън вече щеше да се е измъкнал в безопасност в комплекса на Оркас Айлънд.

Локи и Кенър се обърнаха с гръб към него. Той вдигна картечния пистолет и се прицели. За по-добра позиция не можеше и да си мечтае. Но щом натисна спусъка, Локи и Кенър рязко залегнаха на земята и се скриха зад паркираната кола. Той изстреля и остатъка от пълнителя в колата с надеждата куршумите да пробият ламарината и да поразят мишените.

Олсън осъзна грешката си и се наруга. Локи беше съзрял отражението му в стъклената витрина. В порива си да довърши колкото се може по-скоро мисията, Олсън беше изгубил най-важното си предимство: елемента на изненадата. Но сега беше решен да успее на всяка цена. Пъхна нов пълнител в картечния пистолет. Все още можеше да довърши започнатото тук, на място.

— Да вървим — нареди той на Кейтс. — Остави колата. Ще си вземем нова, когато ни потрябва. — Двамата бяха взели предпазни мерки, действаха с ръкавици.

Кейтс, едър като гардероб мъжага, с плетена шапчица и тъмни очила, скочи от колата, също въоръжен с МП-5. Един автобус рязко изскърца със спирачки пред тях и закри полезрението им. Те изтичаха зад автобуса и побягнаха по улицата с надеждата да хванат жертвите си, докато са все още проснати на земята.

Когато накрая успяха да погледнат към срещуположната страна на улицата, Олсън видя как Локи и Кенър отвориха вратата на магазина за дрехи, пред който се намираха, и се шмугнаха вътре между викащите купувачи. Всички бяха налягали по земята, покрили с ръце главите си, а някои от тях вече звъняха на полицията. Олсън скочи през витрината, чието стъкло преди секунди беше разбил със стрелбата, и се втурна вътре покрай стоящия пластмасов манекен.

Стреля отново, но куршумите се забиха в рафтовете с дрехи. Малцината хора, останали в магазина, при вида на оръжието тутакси залегнаха. Мишените се скриха зад вратата на другия край на магазина и влязоха в мола „Уестлейк Сентър“. Олсън и Кейтс продължиха преследването.

Локи и Кенър заобиколиха зад ъгъла точно преди Олсън да се прицели. После той ги видя да изкачват ескалатора по две стъпала наведнъж. Ъгълът за стрелба не беше добър и затова Олсън продължи да тича след тях, вместо да стреля.

Олсън и Кейтс последваха жертвите си по ескалаторите още два етажа нагоре, пробивайки си път покрай купувачите, които очевидно не бяха чули заглушените изстрели, предизвикали суматохата отвъд мола. Там, където хората забелязваха оръжието, веднага настъпваше страх и паника.

Олсън и Кейтс бяха по средата на втория ескалатор, когато мишените им свиха наляво и затичаха покрай една опашка от хора. Олсън видя накъде тръгнаха. Станцията на монорелсовия влак се намираше в сградата на мола, на третия етаж, точно до заведенията за хранене. Локи и Кенър току-що бяха скочили в опашката за билети. Влакът щеше да потегли всеки момент.

— Виждаш ли ги? — попита той Кейтс.

— Май ще се качват на влака!

— Качвай се и ти! — извика Олсън и заслиза надолу по ескалатора. — Аз ще чакам отвън, в случай че слязат. Гледай да ги очистиш. Ще те чакам на другата станция.

Олсън спря, за да се увери, че Кейтс ще се качи, като в същото време огледа тълпата. Вратите на влака се затвориха и той тихо потегли от станцията. Докато минаваше покрай него, за кратко мярна през прозореца лицето на Локи.

Олсън изтича надолу по ескалаторите. Монорелсовата линия имаше само още една спирка, точно до небостъргача „Космическата игла“ при развлекателния комплекс на „Сиатъл Център“. Когато се озова на улицата, видя, че шевролетът е запушен отвсякъде от трафика. Вече беше пристигнала и полицейска кола. Полицаят гледаше в другата посока с изваден пистолет, опитвайки се да разбере каква е причината за суматохата. Без да го чака да се обърне, Олсън го простреля в гръб. После скочи в патрулната кола и включи сирената.

Влакът се плъзна върху окачената нависоко релса на две пресечки пред него, но ако побързаше, Олсън можеше да го изпревари и да стигне до другата станция преди него. Той направи обратен завой направо върху тротоара и подкара колата в срещуположното движение, по Пето авеню. Само за секунди той съкрати разстоянието до влака. Ако продължеше с тази скорост, щеше да чака Локи и Кенър на станцията, когато те слязат от влака. Ако Кейтс не беше успял да ги убие, Олсън щеше да довърши работата.

Локи се зарече да се накаже сериозно, ако оживееше. Той беше проявил безразсъдство и притъпил бдителността си, но не беше очаквал нападателите да са толкова дръзки и да стрелят по него и Дилара посред бял ден, в тълпата от минувачи. Сега, след като беше на своя територия, победата щеше да е на негова страна. Имаше разрешително за носене на оръжие, валидно за целия щат Вашингтон. Трябваше само да мине през дома си и да си вземе глока. Но в момента разрешителното не му беше от никаква полза, докато бягаше невъоръжен от двама професионалисти с автомати.

Той и Дилара бяха все още живи само поради една причина. Когато с Дилара бяха отвън пред магазина, вниманието му беше привлечено от необичайно движение от другата страна ма улицата, отразено в огромната стъклена витрина: някакъв мъж вдигаше предмет с характерните очертания на картечен пистолет. Инстинктът му светкавично реагира и двамата се разминаха с неприятелския огън на сантиметри. След като куршумите полетяха над главите им, единственото спасение беше да изтичат в „Уестлейк Сентър“, но гледката на пътниците, които се качваха в монорелсовия влак над тях, му подсказа друга идея.

Намерението на Локи беше да се качат на влака точно на тръгване и да убеди водача му да спре точно преди края на двуминутния маршрут, докато пристигне полицията и отблъсне нападателите. Увиснали на шест метра над земята, те щяха да са недосегаеми за преследвачите. Когато Локи видя единият от тях да си пробива път и да влиза в последния от четирите вагона на влака точно преди вратите да се затворят, той разбра, че ще трябва да промени тактиката.

Единственият им вариант беше да останат живи през следващите сто и двайсет секунди и да се надяват полицията да чака на другата станция. Въпросът беше как да се защитят от този тип през тези две минути. С Дилара бяха в челния вагон на влака и водачът се намираше само на пет метра от тях. Дори и през този октомврийски понеделник времето беше слънчево и влакът беше пълен с туристи, мнозина от които се бяха натоварили с торби с покупки и сувенири. Кичозните макети на Космическата игла и евтини дрънкулки от „Пайк Плейс Маркет“ присъстваха навсякъде, но никой от тези предмети на външен вид не изглеждаше да е подходящ за ефективно оръжие. Локи трябваше да неутрализира преследвача в ръкопашен бой.

Двамата с Дилара се приведоха зад панела за поддръжка на влака, който стърчеше на шейсет сантиметра от свързващия механизъм на първия и втория вагон. Локи беше обзет от страх като във всяка друга бойна ситуация, докато беше в Ирак, но както обикновено сподави страха си, като се концентрира върху предстоящите си действия. От задната част на влака чу викове, но не и изстрели. Пътниците навярно бяха видели оръжието, но преследвачът им беше професионалист. Тоя нямаше да си хаби куршумите по други хора, освен ако не опитат да му попречат. Локи надникна през процепа в панела и видяното не му хареса.

Стрелецът, който вече се намираше в третия вагон, се придвижваше внимателно и проверяваше всеки пътник. Туристите осигуряваха известно прикритие, но Локи се боеше в стрелбата да не пострадат невинни граждани. Трябваше да предприеме нещо, преди да е настанала касапница.

— Дилара, изпълзи отпред — каза Локи. — Вземи мобилния ми телефон. Обади се в полицията и им кажи, че в монорелсовия влак има въоръжен престъпник. Гледай към мен и чакай да ти дам сигнал. Когато вдигна палец, се изправи. Постарай се стрелецът да те види. — Той знаеше, че подобен ход е рискован, излагайки на опасност Дилара, но това беше единственият им шанс.

По лицето й се изписаха същите чувства, смес от страх и мисълта „о, не, пак ли на мен“, но тя веднага разбра какъв е замисълът.

— Значи трябва да отвлека вниманието му — каза тя.

— Точно така. Нямаме много време. Върви.

Дилара се промъкна напред. Локи видя стрелеца да се приближава. Мъжът беше спокоен, сякаш и преди беше ловувал хора и нямаше да има никакви проблеми с Локи и Дилара. След още десет секунди стрелецът се озова от другата страна на панела-преход между двата вагона. Локи даде сигнал на Дилара.

Дилара се изправи и затропа по предното стъкло на влака. Стрелецът, който проверяваше един от пътниците, вдигна очи и я видя. Вдигна оръжието и се прицели. Отклоняващата маневра изигра перфектно ролята си, понеже нападателят се фокусира напълно върху Дилара. Локи скочи и замахна с крак точно когато онзи стреля.

Изстрелите отидоха нависоко и настрани, разбивайки лявото странично стъкло на влака. Въздухът се разцепи от викове. Локи продължи с удар с лакът в главата. За миг мъжът се зашемети и Локи посегна към оръжието му, за да го изскубне от ръцете му.

Но преди да издърпа автомата, нападателят се окопити и сграбчи Локи за гърлото. Двамата паднаха на пода и стрелецът се озова върху Локи. Нападателят стисна гърлото му силно като с менгеме, прекъсвайки притока на кръв в мозъка му. Локи пусна оръжието, но както и да опитваше, не можеше да изскубне ръцете на стрелеца от врата си. Причерня му. Понечи да вдиша въздух, но напразно. Мъртвата хватка целеше да смаже ларинкса му. Не можеше да диша. Ако не съумееше да разкара този тип от себе си, щеше да е мъртъв, преди влакът да стигне до следващата станция.

С ограниченото си зрение Локи видя как мъжът обърна глава назад, очевидно изненадан. Пусна го с едната ръка, за да се защити от нещо. Тогава Локи видя някакъв предмет да се забива дълбоко в окото на нападателя. Последваха още писъци от пътниците около него. Мъжът се отпусна моментално и се свлече безжизнено върху Локи.

Локи свали чуждите ръце от врата си. Изкашля се, пое си дъх и отблъсна тялото на мъжа от себе си. После видя предмета, който стърчеше от окото на мъртвеца — калаен модел на Космическата игла, забит в лицето му до основата. Вдигна очи, за да види кой е спасителят му.

Дилара го гледаше със смес от шок и облекчение.

— Толкова ми писна от тези типове — каза тя, сподавяйки напиращия плач.

— Добре ли си? — попита я Локи с дрезгав глас.

Тя кимна.

— Не исках да го убивам… Целех се в ухото му, само да го зашеметя, но той обърна главата си и… — Тя се вторачи в мъжа, който я гледаше с едното око.

Очевидно досега не беше убивала никого. Локи се изправи и я прегърна през рамо.

— Справи се страхотно. Спаси ми живота. Благодаря ти. Някой пострада ли? — провикна се той. Няколко души поклатиха глави. Той огледа пътниците, които се бяха оттеглили настрани от страх при вида на схватката и сега гледаха с ужас мъртвеца на пода. Макар и някои от тях да плачеха, никой не беше ранен.

Локи погледна отвън. Приближаваха станцията на „Сиатъл Център“. Беше твърде късно да спират. Оставаше му да се надява полицията вече да е тук. Не му се искаше да остава под прицел във влака. Вторият стрелец — онзи, чието отражение беше видял във витрината, все още беше там някъде отвън. Щом единият беше толкова нагъл, че да се качи след тях на влака и да се опита да ги убие, то другият едва ли щеше да се откаже лесно.

Влакът спря и вратите се отвориха. Той дръпна Дилара за ръката.

— Да се махаме оттук. — За да не го сбъркат полицаите с някой от двамата нападатели и да стрелят по него, Локи остави картечния пистолет на мястото му.

Изтичаха по изходната рампа на станцията и Локи забеляза една полицейска патрулна кола да спира на тротоара, на петдесетина метра от бариерите, които препятстваха по-нататъшното й движение. Щом видя пристигането на органите на реда, Тайлър си отдъхна. Със сигурност към мястото идваха още патрулни коли. Шофьорската врата се отвори рязко, но от нея не излезе облечен в униформа служител на закона. Онзи беше облечен в черно, с мустаци. Беше мъжът от магазина за дрехи. Явно беше откраднал полицейската кола.

Локи издърпа за ръката Дилара и се устреми към най-близкото прикритие: знаменитата сиатълска „Космическа игла“. Високата сто и осемдесет метра кула представляваше бетонен конус с двуетажен диск на върха за панорамен изглед на хилядите посетители. В ясен ден като този, горе щеше да е претъпкано с хора и Локи го знаеше. Щеше да изложи на риск живота на много невинни граждани, но в ситуация като сегашната, хванат на открито, той нямаше избор. Затича се към извитата рампа, дърпайки Дилара със себе си.

Отвори вратата и погледна зад гърба си. Стрелецът спринтираше към тях, стреляйки спорадично, докато тичаше. Покритата с мокет рампа водеше към асансьорите. Когато стигнаха върха й, Локи видя, че от единия асансьор слязоха хора. Точно каквото им трябваше.

Влетяха покрай служителката, която възмутено извика. Локи чу виковете на хората на опашката, които явно бяха видели преследвача да размахва оръжието.

— Слизайте! — извика Локи на упоритата служителка, упътваща хората към изходите.

Тя се втренчи в него и се поколеба как да реагира, но в този миг куршумите от автомата „Хеклер и Кох“ със заглушител се забиха в стената на асансьора и тя отстъпи.

Локи бързо натисна бутона за панорамния етаж, докато Дилара се притисна към другата стена.

Вратите почти се затвориха, но не достатъчно бързо. Стрелецът влетя, преди напълно да се затворят, и се озова на пода на кабината. Асансьорът тръгна нагоре и прозорците с изглед към града се изпълниха с градските светлини. Нападателят вдигна оръжието и се прицели право в Локи, който за миг си помисли, че ще умре. Убиецът натисна спусъка.

Ударникът изщрака напразно. Нападателят беше направил класическата грешка да не преброи колко патрона е изстрелял. Локи се възползва от внезапно споходилия го късмет и се метна върху стрелеца, който все още лежеше на пода. Натисна с коленете си ръцете на мъжа, но онзи на свой ред го изблъска с коляното си и го отхвърли настрани. Нападателят скочи на крака и светкавично извади от кобура на кръста си деветмилиметров пистолет „Зиг Зауер“.

Мъжът поклати глава и се усмихна. Локи не беше много сигурен в значението на жеста, но му се стори, че онзи му се възхищаваше.

Дилара с всичка сила удари ръката на убиеца точно когато той стреля. Двата куршума полетяха към стъклото. Локи се възползва от инерцията и с цялата си тежест се хвърли към стрелеца. Докато тримата се боричкаха, още куршуми пробиха стъклото. Локи подпря с рамо убиеца в гръдния кош, повдигна го и го блъсна в прозореца. Стъклото, чиято якост беше отслабена от поне осемте куршума, се пръсна на парчета.

Стрелецът падна от кабината, но успя да се хване за металния под. Увисна от асансьора и вдигна очи към Локи. Асансьорът щеше да достигне върха след секунди и мъжът щеше да бъде размазан от стените на асансьорната шахта.

Локи инстинктивно тръгна да оказва помощ на мъжа, но се поколеба. Наистина ли искаше да го спаси? Този тип току-що се беше опитал да го убие. Локи помисли дали да не остави мъжа на съдбата му, но с неохота осъзна, че нямаше да е лошо да го разпита. Рязко протегна ръка към него, но за учудване на Локи мъжът само се усмихна отново, без да хване предложената му ръка.

— Защо? — извика Локи, заглушаван от силния вятър.

— Защото всяка твар имаше развратно поведение на земята — извика в отговор убиецът и за изумление на Локи се пусна и полетя надолу.