Бойд Морисън
Ноевият ковчег (13)

12

Локи и Грант се втурнаха към контролната зала. Локи няколко пъти погледна към хронометъра на собствения си часовник. Не беше обезвреждал бомба, откакто напусна армията. Една малка грешка, едно малко разсейване — и щеше да хвръкне във въздуха. Трябваше да запази концентрация.

В контролната зала завариха Фин да крещи на Хобсън. Когато ги видя да влизат, шефът на платформата се разкрещя и на Локи:

— Какви е тая работа с отрязаните кабели на антената? И какво става със спасителните лодки?

— Лодките са извадени от строя — отвърна Локи и погледна отново часовника си. — Разполагаме точно с дванайсет минути и двайсет и пет секунди, за да открием три бомби на борда на платформата.

Фин пребледня.

— Бомби? Ама вие сериозно ли говорите?

Локи му съчувстваше. Първо катастрофата с хеликоптера, а сега и това. Такова стечение на обстоятелства в рамките на един ден… чак да ти стане смешно. И тогава го осени. Нямаше нищо случайно. Всичко беше заради Дилара. Някой искаше смъртта й, точно както твърдеше тя. Локи се почувства като идиот, задето не й беше повярвал.

— На палубата с лодките има труп — намеси се Грант. — Това достатъчно сериозно ли е за теб? — Той показа на Фин раницата, която беше взел от неканения гост, и му посочи трите празни места в кутията.

— Мамка му! — изруга шефът. После се обърна към Локи: — Добре, ти си специалистът по бомбите. Какво ще правим?

— Първо, заповядай всички да отидат в обезопасения отсек. — Обезопасеният отсек се намираше под хеликоптерната площадка и представляваше последното убежище за онези, които при авария не успееха да се качат на спасителните лодки.

Отсекът имаше взривоустойчиви стени и отделна вентилационна система.

— Дадено. — Фин удари с длан големия червен бутон.

Из платформата се разнесоха три кратки воя на сирена, последвани от женски глас:

— Внимание! Това не е учение. Насочете се към обезопасения отсек на палуба номер седем. Това не е учение.

— Второ — продължи Локи, — затвори клапите на сондите.

— Нямам право да го направя освен при пожар.

— След няколко минути ще има пожар, ако не открием бомбите.

Фин претегли набързо наум последиците от подобно действие. Затварянето на клапите, чрез които се контролираше притокът на нефт от всичките нефтени кладенци към прокарания по океанското дъно петролопровод, беше важно решение. После щяха да са необходими няколко дни, за да се възстанови добивът.

— Сигурен ли си, че става дума за бомби? — попита Фин.

— Категорично. — Локи беше взривил и обезвредил толкова много експлозиви през живота си, че разпознаваше миризмата на C-4 така, както лекарят разпознаваше миризмата на йод. — Нали не искаш да го разберем, когато ще е вече прекалено късно. — Отново си погледна часовника. — Остават единайсет минути и четирийсет и пет секунди.

Фин неохотно кимна на Хобсън. Хобсън натисна бутона за аварийно спиране, с който се затвориха клапаните на сондите.

— Сега са затворени — докладва служителят. — Но все още получаваме газ от „Скотия-2“. Понеже радиостанцията ни не работи, не можем да им кажем да го спрат.

„Скотия-2“ беше платформата близнак на „Скотия-1“, разположена на трийсет километра на север. Природният газ от „2“ минаваше през „1“ и оттам — по газопровод към брега.

Сега Локи разбра защо нападателят най-напред беше извадил комуникацията от строя. Сега не само че не можеха да изпратят сигнали за помощ и бедствие, но и нямаше как да уведомят „Скотия-2“ да спрат изпращането на газ по тръбата. Ако бомбите избухнеха, към тяхната мощ щяха да се добавят и три тона природен газ в минута, които щяха да превърнат платформата в купчина обгоряла шлака.

Повредените спасителни лодки също бяха част от плана на натрапника. Той явно целеше никой да не оцелее след взрива. Всеки, който останеше жив след първоначалните взривове или последвалите пожари, щеше да умре при срутването на платформата или от измръзване в студените води на Северния Атлантически океан. Когато всичко свършеше, следователите щяха да заключат, че е било поради техническа повреда.

Тайнственият нападател знаеше точно как да унищожи нефтената платформа, за да загинат всички до един. Локи си даде сметка, че късметът му се е усмихнал. Да знаеш намеренията на нападателя бе ключът към намирането на бомбите, преди да са избухнали.

— Тази платформа е огромна. Как ще открием три бомби за по-малко от дванайсет минути?

Локи не отговори. Времето сякаш забави хода си, докато той се поставяше на мястото на човека, решил да унищожи „Скотия-1“. Беше го правил много пъти в армията, когато бе търсил импровизирани експлозивни устройства в Ирак. Старай се да мислиш като врага. Къде би поставил бомбите, ако трябваше да унищожиш платформата?

Оставаха единайсет минути и десет секунди.

— Добре — накрая каза той. — Ще вземем портативните радиостанции. Грант, ти провери газопровода от „Скотия-2“, почни с главния клапан. Ако този тип е знаел, че не можем да прекъснем захранването с газ оттам, това ще е най-подходящото място за диверсия. Фин, втората бомба най-вероятно е в помпената инсталация на пожарогасителната система.

— А третата? — попита Грант.

— Аз ще поема обезопасения отсек. Ако исках да избия всички на борда, бих заложил бомбата именно там.

— Но аз току-що изпратих хората там! — извика Фин.

— Ако третата бомба не е там, отсекът си остава най-сигурното място на платформата. Ако е там, ще е без значение къде се намират хората.

Фин поклати глава и раздаде портативните радиостанции.

— Обадете ми се, ако я намерите — каза Локи на Фин, — но не я пипайте. Може да е заложена така, че да се взриви при допир. — Той свали часовника си и го хвърли на Хобсън.

— Защо ми го даваш? — попита Хобсън.

— Съобщавай по радиостанцията всеки път, когато отмери нова минута — отвърна Локи. Така той нямаше да си отвлича вниманието, за да поглежда часовника си. — Когато стигнеш до четири минути, тръгни към обезопасения отсек. По-добре да не си тук, ако бомбите гръмнат.

— А, ъъъ… добре — измърмори Хобсън.

Локи последва Грант и Фин навън, след което се затича към обезопасения отсек. Тълпи от хора вече бяха тръгнали натам и бавеха придвижването му.

— Направете място! — извика той.

Избута от пътя си една жена и видя, че е Дилара. Изглеждаше уморена до смърт и много уплашена.

— Какво става? — попита тя.

— Имаме критична ситуация — отвърна Локи, съзнателно избягвайки думата „бомба“, за да не всее паника сред хората. Но Дилара не се задоволи с този отговор и го хвана за ръката.

— Каква ситуация?

— Не мога да ти кажа.

— Отново са те, нали? Извършили са диверсия на платформата. — Неколцина от минаващите край тях се заслушаха в думите й изплашено.

Локи я издърпа настрани и доближи устните си до ухото й.

— Виж, вече ти вярвам — прошепна той. — Някой се опитва да те убие. А заедно с теб и всички нас.

— Боже мой! — възкликна тя и привлече още погледи. — Значи съм права?

— По-тихо! Последното, което сега ни трябва, е паника. На платформата има бомби.

— Бо… — понечи да извика Дилара, но Локи запуши устата й с длан.

— Само не се отделяй от мен. Може да имам нужда от теб, за да я открием.

Все така уплашена, тя кимна и Локи я пусна.

По радиостанцията прозвуча треперещият глас на Хобсън:

— Десет минути.

Локи я поведе към обезопасения отсек, изпреварвайки останалите. Обичайно отсекът се използваше като огромен склад под палубата с хеликоптерната площадка, но по време на извънредни ситуации предназначението му беше на защитено убежище. Отсекът беше оборудван с взривоустойчиви врати и дебели стоманени стени. Проветряваше се от отделна вентилационна система, която предпазваше хората вътре от дима при евентуален пожар на платформата. Помещението беше толкова добре защитено, че нямаше начин да няма бомба в него.

Вътре се бяха натъпкали над сто души. При евентуална експлозия пораженията щяха да са катастрофални.

— Започни от онази страна — нареди Локи на Дилара. — Аз ще се заема с другата страна.

— Какво трябва да търся?

— Трябва да е с размери и форма на тухла. Провери всяко чекмедже, гардероб и шкаф.

— А ако я открия?

— Повикай ме и за нищо на света не я пипай.

— Не съм си изгубила ума — отвърна Дилара и започна да отваря гардеробите и шкафовете.

Локи бързо огледа пода и тавана, после всеки контейнер или сандък със складирано оборудване. Саботьорът не би преместил нищо, за да заложи бомбата. Просто би избрал първото по-скришно място, защото не очакваше претърсване на отсека. Имаше изобилие от шкафове, в които се съхраняваха всякакви спасителни костюми и друга аварийна екипировка. Последвал предчувствието си, Локи започна трескаво да рови в шкафовете.

Радиостанцията изпращя:

— Тай, тук е Грант. Открих една точно до главния газопровод.

— Как изглежда? — попита Локи и продължи с търсенето.

— Черна, правоъгълна, трийсет на десет на десет сантиметра. С дисплей, отброяващ времето също като хронометъра на мъртвеца. Детонаторът е прикрепен към парчето C-4.

Това не беше хубаво. Бомбата щеше да е трудна за обезвреждане.

— Превключвателят живачен ли е? — попита Локи. Някои бомби се задействаха от сензор за движение.

— Ъъъ… девет минути, момчета — обади се Хобсън.

— Благодаря ти, Франк, страхотно се справяш — окуражи го Локи.

— Не, не е живачен превключвател — отговори Грант. — Вибрациите на платформата биха могли да задействат експлозията преждевременно. Бомбата просто си лежи под тръбата. Не е прикрепена към пода.

Това беше хубаво. Значи все пак можеше да се премести. Но не можеха просто да я хвърлят през борда на платформата. Ударната вълна можеше да засегне захранващия газопровод и да предизвика газова експлозия под платформата. Или бомбата да падне до някой от подпорните пилони. Ако някой от тези пилони поддадеше, цялата платформа щеше да се обърне и да падне в океана. Никой от тези варианти не беше за предпочитане.

— Ще я обезвреждаме ли? — попита Грант.

— Ще помисля. Иди помогни на Фин да намерят втората.

— Тръгвам.

Локи продължи да търси. Стигна по средата на стената, когато Хобсън отброи отново времето:

— Осем минути.

Той изруга и продължи. В този миг Дилара извика от другия край на залата:

— Тайлър, ела тук!

Той изтича натам и привлече вниманието на тълпата. Част от хората вече бяха видели находката на Дилара и започнаха да задават въпроси. Локи обаче нямаше време да ги успокоява.

— Мисля, че я открих. — Дилара посочи предмета.

Точно както я беше описал Грант. C-4, скрит зад купчина противогази на горния рафт на един шкаф. Устройството не бе снабдено с живачен превключвател. Успокоен, издърпа бомбата, за да я огледа по-добре.

— Остават седем минути — съобщи Хобсън.

Локи прогони всякакви странични мисли и концентрира цялото си внимание върху бомбата.

Не беше виждал по-сложно устройство, откакто се бе уволнил от армията. Парчето C-4 беше достатъчно, за да разруши целия обезопасен отсек. Детонаторът бе залепен на върха на „тухлата“ C-4. Ако се опиташе да го извади, бомбата можеше да експлодира. Ако отвореше кутията на детонатора, навярно щеше да обезвреди бомбата, но времето нямаше да му стигне да изпълни същата процедура за трите бомби предвид оставащите по-малко от седем минути.

Грант отново се обади:

— Тай, аз съм с Фин. Открихме втората. Предположението ти беше правилно — намира се под главния дизелов генератор на пожарогасителната система.

— Добре. Аз намерих третата.

— Ще ги обезвредим ли?

— Боже мой! — възкликна Хобсън. — Остават шест минути!

— Нямаме достатъчно време — отговори Локи.

Единствената друга възможност бе да се отърват от бомбите. Първо обаче трябваше да измисли начин как да ги запрати възможно най-далече от платформата.

И тогава Локи се сети, това, което търсеше, през цялото време е било пред очите му.

— Грант! — извика по радиостанцията, — още ли е в теб кутията?

— Първите два вече са вътре.

— Добре. Имам идея.