Бойд Морисън
Ноевият ковчег (50)

49

Тази вечер дежурен на входа на „Оазис“ беше Джордж Хендерсън. Работата не му беше много присърце, но той беше професионалист и съответно упражни необходимата бдителност, особено към всичко, което не се вписваше в стандартната процедура. Този тип, който се нарече Тайлър, определено спадаше към тази категория.

При нормални обстоятелства Хендерсън щеше да е един от първите уведомени, ако в охранителния екип бъдеше нает нов човек. Но предвид това колко бързо се бяха развили събитията през последните дни, не беше изключено и да са пропуснали да го информират. Дежурствата се провеждаха от хора от охранителния екип на ротационен принцип и тази вечер беше първото дежурство на Хендерсън от една седмица насам. Когато Тайлър спомена Кътър, Олсън и Улрик, той заключи, че пред него наистина стои напълно легитимен нов член на охраната.

Всичко се промени, когато Дийл произнесе думата „Рай“. Това беше тайната дума за тревога. Който и да беше този Тайлър, той не беше добре дошъл тук.

На Хендерсън набързо му мина през ума да се обади на Улрик и да докладва за инцидента, без да отваря вратата, но после размисли и реши, че има идеалната възможност сам да се погрижи за проблема. Заповедите бяха сам да преценява на място как да реагира, включително ако се наложи и сам да ликвидира подозрителен субект. Именно това той реши да направи. Можеше сам да очисти неканения гост, а след такава героична постъпка никога повече нямаше да го карат да дежури.

Пазачът натисна бутона и отвори вратата. Едновременно плъзна другата си ръка към пистолета. Когато натрапникът завиеше иззад ъгъла, той вече щеше да е извадил пистолета и да го е насочил към него. И щеше да е изстрелял по Тайлър три куршума в бърза последователност, преди онзи да се е усетил какво го е сполетяло.

Неканеният гост махна на Дийл да мине първи. Щом Дийл влезе, нещо изтропа на пода. Инстинктивно Хендерсън премести погледа си от Тайлър към пода и видя някакъв метален цилиндър, който отскочи от стената и се спря близо до краката му.

В това време с периферното си зрение Хендерсън забеляза как Тайлър се хвърли на земята, зад стъклото, но докато разбере, че цилиндърът в краката му е светлинно-звукова шокова граната, беше твърде късно. Тъкмо беше погледнал към гранатата, когато тя избухна в лицето му.

Локи залегна зад вратата, запуши си с пръсти ушите и затвори очи. Беше издърпал шплента на гранатата и преброил до две, преди да я метне в отворената врата.

Гранатата избухна със силен тътен. Този вид гранати бяха предназначени да неутрализират противника с много силна и ярка светлина и оглушителен гръм. В повечето случаи експлозията не причиняваше травми, а само зашеметяваше противника, като причиняваше временна глухота, слепота и замайване.

Локи скочи на крака и се стрелна към входа. Дийл и пазачът лежаха на пода, закрили с длани очите си. Преди пазачът да се е осъзнал, Локи го фрасна по тила с приклада на автомата, който беше взел от един от мъртвите му колеги. Пазачът се просна в безсъзнание. Димът от взрива се устреми към тавана, придърпан от въздушното завихряне на вентилационната система.

Под прикритието на дима Локи разби камерата в стаята на охраната, като ясно си даваше сметка, че хората на Кътър ще забележат повредата много скоро. Първоначално щяха да помислят, че се дължи на техническа авария, после — да се обадят на дежурния да потвърди дали е така. След като никой не им отговореше, щяха да изпратят човек да провери на място. По приблизителна оценка на Локи имаха най-много пет минути.

Грант и Търнър, чули взрива по радиостанцията, изтичаха към отворената врата. Локи нямаше време да им каже за импровизацията си и затова те влетяха вътре с насочено оръжие. Когато видяха, че единственият изправен човек е Локи, свалиха оръжието.

— Изглежда, си взел нещата под контрол — подметна Грант.

— Опита се да ме убие — отвърна виновно Локи.

— Голяма грешка.

— Къде е Нол?

— Остана отвън на пост.

— По-добре да побързаме.

Търнър извади от джоба си пакет с пластмасови връзки-белезници и хвърли две на Локи, който завърза с тях китките и глезените на пазача. Грант направи същото със стенещия Дийл, докато Търнър повика по радиостанцията сержанта си:

— „Арес Водач“ до „Арес Едно“.

— Тук „Арес Едно“.

— Преминахме през външната врата. Имаме пет минути преди охраната да изпрати някой да провери. Остани на позиция. Ще ти дам знак, когато овладеем бариерите. Не предприемай никакви движения без моя заповед.

— Прието.

Локи провери коридора, който започваше от помещението на пазача и след известно разстояние се пресичаше с други коридори, които свършваха с врати. Локи се обърна и видя два асансьора само с един бутон за повикване. Значи надолу. Срещу асансьорите имаше друга врата — трислойна метална плоча с повишена здравина, която сигурно щеше да издържи и директно попадение от гранатомет. Локи я побутна и тя се отвори.

Пред него се показа вътрешността на огромен хангар. На около петнайсет метра навътре той видя отворена врата, а до нея — голям товарен асансьор. Пред асансьора пазеха двама души охрана, които наблюдаваха товаренето на оборудването. Очевидно дебелата врата беше заглушила взрива от гранатата достатъчно и на фона на шума в хангара пазачите не бяха чули нищо.

Хангарът съдържаше само едно нещо, но в огромно количество — пръст. Масивни купчини пръст се извисяваха до тавана и изпълваха всяко кътче на хангара. Беше оставена само една широка пътека до товарния асансьор. Цялата тази земя беше изкопана при строителството на бункера и беше прибрана тук, за да не бъде изнесена с камиони от комплекса и забелязана. Можеха да построят колкото си поискат сгради, без да се налага да искат разрешение, но изкопаването на хиляди тонове пръст и камъни неминуемо щеше да повдигне нежелани въпроси и най-вече за какво съоръжение е бил направен такъв огромен изкоп. Навярно другите хангари също бяха пълни догоре с пръст.

Локи затвори вратата, без да го видят пазачите. Те бяха твърде заети да надзирават товаренето в другия край на хангара. Локи тръгна по единия коридор покрай асансьора и отвори вратата. Надолу се спускаше широка стълба.

На първата стълбищна площадка имаше дебела трийсет сантиметра бетонна бариера, прибрана в стената. С едно натискане на бутона в централния контролен център бариерата щеше да се спусне и плътно да запуши цялото стълбище. Необходими бяха много повече експлозиви, отколкото Локи носеше в чантата си, за да се взриви проход в подобно препятствие.

Не чу нито шум, нито гласове откъм стълбите и затвори вратата. Изтича обратно до стаята на охраната и видя компютър на бюрото на пазача. Ако можеха да влязат в системата, може би щяха да намерят план на подземното съоръжение.

— Ще проверя…

Думите на Локи бяха прекъснати от изстрел отвън. Външната врата рязко се отвори и безжизненото тяло на Нол падна върху пода. Веднага след това вътре изтича пазач и скочи върху Нол. Пазачът замръзна на място, когато видя дима и тримата мъже в стаята на охраната.

Пазачът понечи да вдигне оръжието и да стреля, но Локи беше по-бърз и посегна към бутона, с който се затваряше външната врата. Локи успя да натисне бутона, а Грант залегна точно когато куршумите от автомата на пазача се забиха в стената зад него. Вратата се затвори. Пазачът стреля по стъклото, но, изглежда, наистина беше бронирано и куршумът просто се разплеска в него.

Пазачът вдигна радиостанцията до устата си и Локи разбра, че с Грант и Търнър имат секунди да слязат по стълбите, преди в бункера да бъде обявена всеобща тревога. „Оазис“ щеше да бъде затворен и запечатан.

— Хайде! — извика Локи и изтича към стълбите вдясно.

Грант и Търнър го последваха, като последният в това време извика по радиостанцията:

— „Арес Едно“! Тук „Арес Водач“! Откриха ни! Започнете атака!

— Прието, „Арес Водач“!

Локи се изстреля през вратата и тичешком заслиза надолу, прескачайки по две стъпала наведнъж. Отекна алармен сигнал. Тъкмо мина през площадката, когато бариерата започна бързо да се затваря. Бетонното съоръжение беше стигнало по средата на площадката, когато Грант се промъкна покрай него.

Търнър се плъзна по перилата, удари се в срещуположната стена и на косъм успя да се провре през процепа малко преди бариерата с трясък да се опре в стената.

Силата на алармата частично отслабна и женски глас произнесе: „Нарушител в бункера. Моля, останете по стаите си.“ Съобщението се повтори отново след десет секунди. Вероятно беше адресирано към цивилните обитатели на „Оазис“.

Локи помогна на Търнър да се изправи.

— Добре ли си?

— Ще се оправя — отвърна Търнър и разтърка рамото си.

— Пробвай радиостанцията.

Търнър повика сержанта три пъти, но в отговор последва само статично пращене.

— Бариерата е твърде дебела — отбеляза Търнър.

— А ако не успеем да ги вдигнем, няма да можем да се свържем с бомбардировача.

— Значи след като открием биооръжието, следващата ни задача ще е да отворим бариерите.

Локи само кимна, без да каже нищо. Всички много добре знаеха пред какво се изправят. Имаха да претърсят седем подземни нива, в които се намираха поне двайсет пазачи, стотици невъоръжени цивилни, включително Дилара Кенър. Ако не овладееха биооръжието и не се свържеха отново с отряда до трийсет минути, най-мощната неядрена бомба на света щеше да превърне целия комплекс в една гигантска дупка.

Грант се покашля.

— Е, на това му викам аз предизвикателство — каза той.