Бойд Морисън
Ноевият ковчег (62)

61

Дилара коленичи на пода до баща си, а Локи сложи ръка на рамото й. Знаеше какво е да не успееш да пристигнеш навреме, за да изкажеш с думи чувствата си към любимия си човек, преди той да си отиде от този свят. Единствената утеха беше, че тя накрая успя да намери баща си. Прегърна Локи и тихо заплака.

— Много съжалявам, Дилара — каза той.

Тя кимна, но не отговори нищо.

Останалите от групата се оттеглиха настрани, доколкото позволяваше тясното пространство, за да оставят Дилара насаме с тъгата за няколко минути. По пода имаше петна от засъхнала кръв и Локи видя откъде се бяха появили те. Краката на Арвади бяха простреляни с куршуми, както и слабините му. Смъртта му не беше минала леко. Локи вдигна бележника, паднал от ръката на учения. Изглежда, беше писал в него, преди да умре. Почеркът беше назъбен и изкривен, не като гладките линии върху предната бележка.

Записът се състоеше само от три реда, които бяха изписани произволно върху страницата, сякаш бяха писани на тъмно. Последният ред прекъсваше неочаквано. Арвади очевидно беше издъхнал, пишейки тези думи.

Себастиан Улрик ме уби. Простреля ме, за да му разкрия Ковчега.

Не му казах къде е истинският вход. Той взе Амулета на Яфет.

Не казвай…

Локи се взря във втория ред.

„Не му казах къде е истинският вход.“

Баща й беше заблудил Улрик. Но какво означаваше това? Истинският вход? За един дървен кораб на възраст 6000 години нямаше значение дали ще откриеш истинския вход. Просто ще пробиеш дупка отстрани и ще влезеш. Нещо не се връзваше.

Предвид силната болка и загубата на кръв Арвади навярно бе започнал да халюцинира. Последният ред не помагаше с нищо, но първите два бяха достатъчно ясни. Щом Улрик е бил заблуден по някакъв начин, тогава те все още имаха шанс да го изпреварят и да открият първи Ноевия ковчег заедно с втория амулет.

Колкото и да му се искаше да я остави да потъгува още, той си даваше сметка, че нямат време за подобно нещо. Макар и гледката на трупа на баща й да беше травмираща за нея, Дилара трябваше да им помогне да дешифрират картата.

— Съжалявам, Дилара — повтори Локи. — Как си? Ще се оправиш ли?

Тя свали якето си и покри с него лицето на баща си. После стана и кимна.

— Отдавна предполагах, че е мъртъв. Но е съвсем друго да се увериш с очите си. Особено като в този случай.

— Знам.

— Той беше толкова близо до постигането на целта си. До постигането на мечтата на неговия живот. А Улрик го е убил и е прекъснал стремежа му. — Дилара избърса сълзите от лицето си и погледна Локи. — Ще го хванем, нали обещаваш? Ще убием този кучи син.

Локи не би имал нищо против Улрик да гушне букета, но желанието за мъст на Дилара беше малко обезпокоително.

— Ще направим каквото е необходимо. Но първо трябва да довършиш труда на баща си, ако искаме да спрем Улрик. Ще можеш ли да се концентрираш?

Пламъчетата в очите на Дилара останаха още няколко секунди, след което изгаснаха. Тя кимна, но мъката остана у нея.

— Тайлър, виж това — обади се Грант, който насочи фенерчето си към малка маса. Върху прашната повърхност на масата се виждаше кръгъл предмет. Амулет. Източникът на прионната зараза.

— Дали е истински? — попита Локи. — До този момент не вярвах, че ще открием Ноевия ковчег.

— А сега?

— Тази карта ми изглежда напълно правдоподобна. Вече започвам да губя скептицизма си.

Дилара направи няколко снимки на картата, след което насочи фенерчето си към текста. Няколко пъти тя хвърли поглед към безжизненото тяло на баща си и сълзите отново напираха. Всеки път Локи я хващаше нежно за ръката и нейното внимание се връщаше към картата.

Думите бяха написани на същия език като този в свитъка. Дилара работи върху превода петнайсет минути, след което заговори отново:

— Както каза Улрик — гласът й трепереше и думите й бяха накъсани от вълнение, — потопът всъщност е бил чума. Аз не му повярвах. Мислех си: защо ще ми казва истината? Но в текста пише, че Амулетът на Яфет се намира тук и съдържа ужас, който почти е унищожил човека. Бил е скрит в тази килия в памет на Божия гняв, на неговата справедливост и любов към човечеството, като договор с Бог, дал втори шанс на човечеството да се промени.

— Но как един амулет би могъл да предизвика смъртта на всички на Земята? — попита Локи. — Как би могъл да е източник на зараза?

— Не знам. Тук пише, че потопът е затворен в амулета за вечни времена. Пише също, че за да се разбере истинската история, трябва първо да се намери Ковчегът, където се пази Амулетът на Схем.

— Страхотно — обади се Грант. — Най-накрая стигнахме до хубавата част. Къде е този Ковчег? По картата има множество точки. Всяка една от тях може да е Ковчегът.

— Мястото, където почива Ковчегът, е на източния склон на планината Арарат — отвърна Дилара — останалите точки обозначават фалшиви Ковчези, примамки за онези, които биха открили тази килия, но не биха успели да разчетат текста. Болшинството хора в древността са били неграмотни.

— Схванах — каза Грант и посочи към означеното върху картата място на източния склон на планината.

— Чакай малко. — Локи се вгледа в картата. — Ако Ковчегът наистина е там, хората досега щяха да са го открили много отдавна. Възвишението там не е много високо.

— Текстът казва, цитирам: „Големият съд, с който Ной се е спасил от потопа, се намира в източната страна на Арарат“.

— Искаш да кажеш „на източната страна на Арарат“ — поправи я Грант.

— Не, именно „във“.

— Няма никакъв смисъл — каза Локи.

— Текстът описва два входа към Ковчега. Единият, който е запечатан, и другият, който е все още достъпен.

— В предсмъртните записки на баща ти се споменава истински вход, сякаш е накарал Улрик да избере погрешния вход. Но как това би могло да възпре Улрик да вземе нещо от гниещ кораб на хиляди години?

Дилара продължи да чете. Когато стигна до края, тя подскочи назад, сякаш някой я беше зашлевил в лицето.

— Боже мой! Те нарочно са го скрили. Излъгали за Ноевия ковчег, за да не го открият.

— Какви ги говориш? За какво са излъгали?

— За всичко.

— Задръж малко. Да не искаш да кажеш, че Ноевият ковчег не е на Арарат?

— Точно това имам предвид. Той не е на Арарат, а в Арарат. Ето защо никой досега не е намерил Ковчега. Той представлява съд, но не плавателен. През последните 6000 години всички са търсели гигантски кораб. Но Ноевият ковчег е пещера.