Бойд Морисън
Ноевият ковчег (55)

54

На площадката на западното стълбище, на пето ниво, Търнър и Грант внимателно следяха пространството от горе до долу, докато Локи притисна дланта на Конъли към дланния скенер, монтиран до вратата към биолабораторията. На екрана се показа дигитално табло и надпис „Въведи парола“.

— Каква е паролата? — попита Локи.

— 78924 — подобно на робот отвърна Конъли.

Локи набра номера. Вратата се отключи. След като сирената беше спряла, звукът от бръмченето на вратата при нейното отваряне отекна също толкова силно из празното стълбище. Локи отвори вратата и бутна напред Конъли. Стрелба не последва. Локи влезе и видя друг бял коридор. Търнър, Грант и Дилара го последваха с вдигнато оръжие, готови да открият огън на мига.

— Къде са те? — попита Локи, докато завързваше с пластмасова връзка китките на Конъли. Пазачът не му трябваше вече. — Къде е Улрик?

— В изпитателната зала.

— Къде е тя?

— Точно до асансьора. По средата на коридора.

— Какво правят там?

— Приготвят разпръскващите куфарчета, а всичко останало изгарят.

— Разпръскващи куфарчета ли? — Локи се изправи и мрачно погледна другите. — Трябва да е като онова, което открих на кораба. Затова баща ми е предвидил бомбардировката като резервен вариант.

— Какъв е планът оттук нататък? — попита Търнър. — Не ни остава много време.

Часовникът на Локи показваше 8:53 часа. Оставаха седем минути.

— Трябва да нахлуем вътре.

След като остави Конъли на пода, Локи изтича до асансьора и надникна зад ъгъла, към северното стълбище. Празно беше. Улрик сигурно си мислеше, че няма да могат да стигнат до пето ниво, без да взривят вратата, което свеждаше възможността за изненада до нула. Разбира се, Улрик не знаеше, че бяха прибягнали до помощта на Конъли. Локи махна на останалите от групата, които крадешком тръгнаха по коридора към изпитателната зала. Бяха изминали около четвърт от дължината на коридора, когато в другия край, на около двайсет метра от тях, се отвори врата и оттам излезе жена в защитен костюм. Като ги видя, тя се смръзна на място за миг, после изпищя и изтича обратно в стаята. Дотук с изненадата.

Един пазач с оръжие се показа на вратата на изпитателната зала и Търнър го свали с кратък откос. Локи изтича по коридора и се плъзна по гръб по плочките на пода. За момент, докато се носеше по пода, му се стори, че видя Улрик и Светлана Петровна да излизат от друга врата в другия край на залата. Стената над него беше пронизана от куршуми. Стреля по посока на нападателя и май улучи някого.

Търнър прескочи убития пазач и също влезе в залата. Куршум го улучи в рамото и той падна на пода, но веднага след него влезе Грант и застреля последния пазач. Трети влезе Локи.

Някакъв мъж в бяла престилка се беше навел зад едно контролно табло и трепереше от страх. През голямо стъкло Локи видя други трима в защитни костюми в облицована със стоманени стени камера. На пода на камерата имаше три куфарчета, идентични на това, което Локи беше намерил в каютата на Улрик на борда на круизния кораб. Мъжете в камерата спряха и се загледаха в престрелката, която се водеше в наблюдателната зала.

Локи си отбеляза всички тези детайли само за секунда, включително видя и че Улрик го няма. Устреми се към срещуположната врата и се плъзна по колене, готов да залегне, за да се прикрие от неприятелски огън. Видя Петровна да отваря вратата към стълбището, а Улрик в това време се обърна и го погледна право в очите. Дори и от такова значително разстояние за Локи не остана скрита омразата върху лицето на Улрик. Но водачът на култа не носеше със себе си куфарче.

Локи вдигна пистолета и стреля, но Петровна бързо издърпа Улрик към стълбите и куршумът се заби в стената. Локи се върна в наблюдателната зала.

Грант беше притиснал с длан раната върху рамото на Търнър.

— Как е той? — попита Локи.

— Ще се оправя — отвърна Търнър с гримаса от болка. — Нямаме никакво време. Да довършим тук започнатото.

Локи се обърна към мъжа при контролното табло.

— Кажи на онези там да излязат. Да не изнасят нищо и да заключат камерата.

Мъжете в защитните костюми бързо се подчиниха и заключиха камерата на излизане.

— Само това ли е? — попита Локи, сочейки с оръжието си към треперещия лаборант оператор, който бързо кимна.

— Това е цялото количество Аркон, с който разполагаме.

— Аркон? Така ли се казва прионът?

— Да.

— И можете да го изгорите още сега?

Отново кимване.

— Тогава го изгорете.

— Чакай малко, Локи — намеси се Търнър. — От нас се иска да го завладеем, не да го унищожим.

— Съжалявам, капитане. Никой няма да сложи ръка върху биологичния агент. Особено баща ми. — А на оператора Локи нареди: — Направете го.

Търнър понечи да го спре, но Грант хвана оръжието на капитана.

— Ъъъ… не минах през всичко това само за да дам на армията да се сдобие с ново оръжие — каза Грант.

— Капитан Търнър, нямате представа на какво е способен този Аркон — каза Локи. — Той превърна цял самолет, пълен с хора, в голи кости само за броени часове. Прослушах записа от думите на пилота. Подобна смърт трябва да е била изключително мъчителна. Имате ли семейство?

— Жена и двама синове.

— Улрик планираше да употреби Аркон, за да избие тях и всички останали хора на планетата. Ще спя много по-спокойно, ако го унищожим. Не е ли така?

Търнър замълча за няколко секунди, после отговори:

— Официално ви заповядвам да запазите биоагента. В сегашното ми състояние обаче ми е трудно да ви попреча и да ви накарам да се подчините — добави той и се усмихна слабо.

— Е, това решава проблема технически — каза Грант.

— Хайде, стерилизирайте камерата — обърна се Локи към оператора, който натисна червения бутон.

От стоманените стени лумнаха пламъци. Температурата бързо се покачи. За секунди камерата се нагря до петстотин градуса. Цилиндрите с Аркон в отворените куфарчета се пръснаха един по един и съдържанието им беше погълнато от огъня. Всичко неметално се разтопи и изгоря.

Когато температурата достигна осемстотин градуса, Локи въздъхна облекчено. Заплахата беше унищожена и военните нямаше да се сдобият с ново биооръжие. Сега можеха да съсредоточат усилията си върху отварянето на бариерите, което беше жизненоважно за спасяването им. Локи си погледна часовника.

— Остават пет минути — каза той. — Време е да пристъпим към втори етап. Дилара, можеш ли да се оправиш с този тук? — Локи посочи оператора.

Макар и в цевта на нейния картечен пистолет вече да беше вкаран патрон, за по-голям ефект тя издърпа затвора назад и патронът изскочи навън, което уплаши още повече лаборанта.

— Готова съм — твърдо отсече тя, ясно и отчетливо.

Локи й даде радиостанцията на Грант. Имаха само един шанс и за да го оползотворят, трябваше да действат бързо и точно.

— А ти, капитане? Нали не ми се сърдиш, задето изгорих Аркона?

— Още ли го споменаваш? Да довършим започнатото и да отворим онези бариери. Никак не ми се мре тук.

— Сигурен ли си, че ще можеш?

— Все още имам една здрава ръка. Ще си изпълня ролята.

— Добре. Имаме право само на един опит. Трябва да ги накараме да си мислят, че ще се заразят с Аркон. Капитан Търнър, ти взривяваш вратата на седмо ниво. Дилара, това ще е сигнал за теб да натиснеш този бутон.

Локи посочи бутона, съседен на този с надпис „Стерилизиране“. Върху бутона имаше предпазен капак, за да се предотврати случайното му задействане. Самият бутон беше на черни и жълти ивици и отгоре му с дебели букви пишеше „Нарушаване на херметизацията“.