Бойд Морисън
Ноевият ковчег (15)

14

Два часа бяха необходими на един от електротехниците на платформата да свърже отново антената. Заради разбитата свързваща кутия сателитната връзка нямаше да може да се използва до неделя вечерта, когато се очакваше да се вдигне мъглата. С помощта на Грант Локи оползотвори времето си, като довърши консултантския ангажимент на „Гордиън“. Работата държеше ума му зает с конкретна дейност, понеже така или иначе не можеше да продължи разговора си с Ейдън Макена и да научи повече за Коулман, преди да оправят интернет връзката. На Дилара й оставаше само да чака в каютата си.

Най-накрая, в десет вечерта, сателитната връзка беше възстановена, което даде възможност на Локи да си промени плановете за командировката. Мъглата се разсея и от Сейнт Джон за „Скотия-1“ излетя хеликоптер. Локи планираше да го вземе на връщане за Нюфаундленд заедно с Грант и Дилара. Частният самолет на „Гордиън“ беше излетял от Ню Йорк и щеше да ги чака в Сейнт Джон, за да ги отведе в щабквартирата в Сиатъл. Там на спокойствие щеше да разследва инцидентите, станали през последните няколко часа. Тъй като платформата се намираше в международни води, петролната компания имаше право да проведе свое собствено разследване. През това време щяха да пристигнат поръчаните нови люкове за спасителните лодки, за да ги вкарат отново в строя.

След като приключи работата си на платформата, Локи се съсредоточи отново върху странните случки от миналия ден, докато с Грант и Дилара чакаше в каютата си пристигането на хеликоптера. Трябваше да разбере с какво скромната персона на археоложката Дилара Кенър беше привлякла вниманието на хората, извършили две покушения срещу живота й в рамките на дванайсет часа.

Както Локи предполагаше, нападателят не носеше никакви отличителни знаци или документи в себе си. Трупът му беше прибран за съхранение в хладилник, след като Локи му направи няколко фотографии на лицето и кадри в близък план на отпечатъците от палеца и показалеца му. Уай-фай системата вече работеше, както и телефоните. Той прехвърли фотографиите на лаптопа си и ги изпрати по пощата на Ейдън Макена, за да може компютърният гений да започне издирването на самоличността му. Локи разговаря с Макена, докато Дилара, решила да се довери на Грант, му изложи историята си, както я беше разказала предния ден на Локи.

— Изпратих ти фотография и пръстови отпечатъци на едно лице — каза Локи по телефона. — Няма да е лошо да идентифицираме този тип.

Последва кратка пауза. Ейдън бе оглушал преди пет години от менингит. Нещата се развиха така, че Локи нае ирландеца на работа в „Гордиън“. Една от играчките на Ейдън, придобита благодарение на друг клиент на „Гордиън“, бе устройство, възпроизвеждащо глас в писмен текст. Тъй като менингитът не беше засегнал говорните му способности, с помощта на това устройство Ейдън можеше да разговаря с всеки по телефона. Единственият недостатък бе, че софтуерът се нуждаеше от няколко милисекунди време, за да превърне изречените по телефона думи в текст на монитора.

— В момента отварям фотографията — отговори Ейдън. — Мили боже! Изглежда така, сякаш се е почерпил повечко.

— Мъртъв е. Опита да си направи от нас фламбе. — Локи му разказа набързо събитията от деня.

— Звучи ми ужасно скучно — пошегува се Ейдън.

— Да, доста се отегчихме тук.

— Предполагам, че мъртвият мераклия за нинджа не е носел портфейл със себе си?

— Не, но си личеше, че има военна подготовка. Аз бих започнал оттам.

„Гордиън“ често работеше с ФБР и военните — разследваше самолетни катастрофи, извършваше тестване и оценка на нови оръжия, както и на потенциални терористични заплахи за инфраструктурни обекти. Ето защо компанията му имаше достъп до редица секретни бази данни и Ейдън разполагаше с разрешително за достъп до класифицирана информация.

— Провери дали днес в района е плавала яхта от типа „Ларсон“ или „Уестпорт“. Двайсет и пет метрова.

— Едва ли са много яхтите, кръстосващи Северния Атлантик.

— Какво стана с този Коулман? Последния път ме накара да чакам.

— Да. Бях готов да ти дам шокираща информация, но ти ми развали удоволствието.

— Каза, че е мъртъв. Кога е умрял?

— Преди три седмици.

— Как? — Компанията на Коулман, също като „Гордиън“, беше със седалище в Сиатъл. Локи бе сигурен, че новината е била отпечатана на първите страници на вестниците.

— Много ще ти хареса — отвърна Ейдън. — При експлозия. Изглежда, той, заедно с трима от най-добрите му инженери, са консултирали някакъв проект за разрушаване. Контакт в електрическата верига на детонатора е взривил динамита преждевременно. И четиримата са станали на хамбургери.

Още един „нещастен случай“. На Локи това не му харесваше.

— Кажи на Джени да ми уговори среща за утре следобед с някой от компанията на Коулман — който е останал жив. Искам да разбера повече подробности за предполагаемия инцидент, когато се върна в Сиатъл.

— Значи няма да работиш върху катастрофата на Рекс Хейдън?

Локи се намръщи при споменаването на Хейдън.

— Каква катастрофа?

— Забравих, че не си в течение. Самолетът на Хейдън е цопнал в пясъците край Вегас. Няма оцелели.

— Кога?

— Вчера следобед. Откачена работа. Самолетът отлетял за Хаваите, но се върнал, прелетял над Лос Анджелис и над Мохаве му свършило горивото. Това е топ новината в цял свят… все едно самолетът на президента се е разбил. Но пък Хейдън сигурно е по-известен и от него.

Хейдън беше името, споменато от Сам Уотсън на Дилара, преди да умре.

— „Гордиън“ спечели договора за разследване с Националния борд за сигурност на транспорта (НБСТ) — продължи Ейдън. — Джуди Ходж дойде вчера с екипа си, но си казах, че Майлс ще иска ти да се заемеш заради високия приоритет и важността на поръчката.

Локи не се изненада, че Майлс Бенсън, президент на „Гордиън“ и най-мъдрият човек, когото Локи познаваше, е потърсен, за да помогне при разследването. „Гордиън“ беше консултирала НБСТ многократно за най-нашумелите самолетни катастрофи през последните десет години — Полет TWA 800, катастрофата на лайнер на „Американ Еърлайнс“ над Бруклин година след единайсети септември 2001 г., полетът на питчъра на нюйоркските „Янки“ Кърт Молин и сблъсъкът му в манхатънския небостъргач. „Гордиън“ беше най-способната компания за оказване на помощ при разследване на катастрофата, в която беше загинала такава знаменита звезда като Рекс Хейдън.

Труповете се множаха със светкавична бързина. На Локи тази тенденция не му харесваше, защото и той беше замесен. Уликите от катастрофата на Хейдън бяха по-пресни и реши да се заеме първо с тях.

— Кажи на Джуди, че ще пристигнем направо на мястото на катастрофата — каза той на Ейдън. — Ще се отбием във Вегас, преди да се върнем в Сиатъл.

— Ако влезеш в казино, заложи сто долара, че Ирландия ще бие Германия на футбол.

— Съжалявам, Ейдън. Знаеш, че никога не играя хазарт. Късметът ми е необходим другаде сега.

Локи затвори и се вгледа в Дилара. Какво общо можеха да имат една красива археоложка и Ноевият ковчег със смъртта на инженер и на световноизвестна звезда? Никога не беше предполагал, че ще му се наложи да търси отговор на такъв въпрос. А отговорът най-вероятно бе още по-странен от въпроса.

— Вие, доктор Кенър — смигна й той, — привличате неприятностите като магнит.

Дилара му отвърна с усмивка, усмихна се и на Грант:

— Тогава ми се струва, че съм в подходяща компания.

— Говорете само за себе си — намеси се Грант. — Аз лично се възприемам като човек, който преди всичко причинява неприятности.

— Съгласен съм с две ръце — отвърна Локи.

Приглушеният шум от витлата на хеликоптера проникна през стените на каютата. Локи погледна през илюминатора и видя един „Супер Пума“, който се насочваше към площадката за кацане. Застина напрегнато в очакване от турбината на хеликоптера да излезе черен дим, но „Супер Пума“ приближаваше невредим. Съмняваше се, че щяха да посегнат на втори хеликоптер, но щеше да е по-спокоен, когато стигнеха невредими в Нюфаундленд.

— Превозът ни пристигна — отбеляза той. — Време е да сменим пейзажа.

Докато вървяха към хеликоптерната площадка, Локи отново се обади по телефона, направи корекции в маршрута на самолета към Лас Вегас и нареди да ги чака джип на летището. Искаше да види катастрофата на Хейдън със собствените си очи.