Бойд Морисън
Ноевият ковчег (67)

66

Докато ги чакаше да дойдат, Локи се разходи из залата. Статуетките и урните бяха смесица от различни стилове и форми, украсени с надписи на различни езици. Всичките бяха струпани безразборно, сякаш захвърлени от неизвестния им притежател на първото попаднало му пред очите място. Някои от съкровищата бяха насипани в каменни ковчежета и керамични съдове, но повечето лежаха разпръснати направо на пода.

Грант пристигна първи и щом се озова сред съкровищата, застина на място и ахна от изненада. Направо изгуби ума и дума. Досега Локи не го беше виждал в подобно състояние.

След него влезе Дилара, но тя се беше вторачила в дисплея на цифровия фотоапарат.

— Намерих изключителна колекция от оръжия… — Тя вдигна поглед от фотоапарата и също се вцепени. — Боже мой!

— Май тук е живял цар Мидас — отбеляза Локи.

— Вече мисля да се пенсионирам — каза Грант.

— За съжаление турското правителство може да има нещо против това.

— Или арменците — добави Дилара, докато оглеждаше с възхищение залата. — Не мога да повярвам! Невероятно! Когато светът разбере за това съкровище, веднага ще избухне вражда кой да го притежава. Сигурно струва милиарди!

— А как стои въпросът с възнаграждението за този, който е открил съкровището?

— Ще видим после. Сега да намерим амулета — отвърна Локи. — Трябва да е някъде тук. И, Грант, не вземай никакви сувенири.

— Много си досаден.

— Ще се върнем по-късно, с по-добра екипировка и техника. Тогава ще помогнеш на Дилара да прегледа всичко, парче по парче. Сега обаче искам да открием амулета и да се преместим на по-сигурно място.

— Амулетът трябва да е бил от изключително значение — предположи Дилара. — Едва ли биха го оставили захвърлен на пода. Да проверим в дъното на залата.

Те си проправиха път през купищата от съкровища и накрая се озоваха пред редица от седем каменни ковчега с дължина метър и осемдесет, плътно допрени до стената. Всеки от тях беше поставен на пиедестал. Стената зад ковчезите беше гъсто изписана с някакви слова — на същия език, като тези на картата в „Хор Вирап“.

— Саркофази — поясни Дилара и направи няколко снимки на всеки от тях. После прокара пръсти по прашната повърхност на единия. — От текста ще разберем кой е погребан вътре.

— Почакай — спря я Локи. — Виж. — Той освети с фенера една колона в средата, от едната страна на която бяха подредени четири саркофага, а от другата — три. Колоната беше висока метър и двайсет и върху плоската й горна повърхност беше поставено полупрозрачно кълбо със зеленикав цвят. То беше заобиколено от други кълба, малко по-малки от него.

Дилара прочете текста върху колоната:

— Тук почива Амулетът на Схем — символ на човешката слабост и спомен за Божията любов, а също така предупреждение към онези, които биха предизвикали гнева му отново.

Локи коленичи до колоната и освети с фенера сферите. Веднага разбра от какво са направени — огромни парчета янтар, вкаменелости на дървета на възраст милиони години. Често в тези янтарни камъни се намираха и насекоми, запазени идеално, защитени от въздействието на въздуха и водата.

Кълбата по периферията на колоната бяха абсолютно прозрачни и гладки, но в Амулета на Схем имаше скелет на жаба с дължина около пет сантиметра. Скелетът сякаш плуваше в нещо като обвивка от гъста течност с формата на жива жаба.

След като Дилара фотографира кълбото, Локи го взе. Течността се размъти, поради което костите леко се раздвижиха.

— Това е източникът на заразата — каза Локи. — Суровият материал, използван от Улрик. Жабата се е вкаменила в янтара и после се е разложила от вируса. Вътре е останала кухина с формата на тялото й. Прионът сигурно е още действащ, тъй като е защитен от янтара. Когато е открил Амулета на Яфет, ненормалникът е осъзнал, че вътре в течността се съдържа смъртоносна зараза.

— Получил е Аркон от жаба? — попита Грант. — Също като в „Джурасик парк“, но по-гадно.

Локи кимна.

— В текста от „Хор Вирап“ пише, че амулетът съдържа страх. Улрик правилно е предположил, че в амулета се съхранява зараза, която е унищожила всички хора и животни във времената на Ной. Той си е дал сметка, че разполага с всички средства, за да анализира находката и да разработи потенциално смъртоносно оръжие. Вече в лабораторията, когато е разбрал с каква разрушителна мощ разполага, е създал плана „Оазис“.

Грант взе амулета от Локи и погледна костите.

— Същото се е случило и в самолета на Хейдън.

— Ако тази разложена жаба е носител на Аркон, тогава заразата датира от времето, когато жабата още е била жива. Не знаем преди колко време е било това, но сигурно още са съществували динозаври.

— Смяташ, че това нещо може да е убило динозаврите? — попита Грант.

— Никога няма да разберем. Но Арконът със сигурност е достатъчно заразен и смъртоносен за тази цел.

Дилара, която се беше зачела в текста на стената, се обади:

— Хей, тук пише какво точно се е случило. — Тя щракна с фотоапарата. — Пише, че Ной е открил парчетата янтар в едно пресушено речно дъно. Откритието е било първият знак, изпратен му от Бог, да построи Ковчега. — Дилара се обърна към Локи и Грант. — Янтарът винаги е бил ценен като скъпоценен камък, заради цвета и блясъка си. Било е все едно да откриеш цяло състояние на улицата.

— Как прионът е бил освободен? — попита Локи.

Дилара прокара пръсти по надписите.

— Дано да съм разбрала правилно. Пише, че Ной е получил видение, че тези парчета янтар са особени и са дадени от Бог специално на него. В три от по-големите парчета е имало жабешки кости. Пътуващ търговец ги видял и му казал, че течността в тях може да се продава като лекарство. Ной решил, че подобно нещо ще бъде оскърбление за Господ, и ги скрил, но търговецът успял да открадне едно от кълбата и изчезнал.

Докато четеше, тя от време на време правеше паузи, когато имаше трудности с превода.

— Ной получил ново видение, според което търговецът крадец бил олицетворение на слабостта на човешкия род, както и че дори скромният Божи слуга бил потискан от тиранията на себеподобните си. Тогава Ной чул за странна болест, която се разпространявала от чуждата земя, от която бил родом търговецът. Приел това като знак, че Бог дал израз на яростта си. Бог му се явил в ново видение и му казал как да построи Ковчега. Ной и синовете му построили огромния съд, като увещавали останалите, че смъртта е надвиснала над тях, и ги карали да се присъединят към тях. Но никой не ги послушал.

— Тогава започнали поройните дъждове — каза Локи.

Дилара кимна и продължи:

— И донесли Потопа, като заразата станала известна навред. Ной затворил входа към Ковчега от страх, че заразените ще потърсят убежище при него.

— Тук е сухо като в пустиня — каза Грант. — Откъде са взели вода за пиене?

— Не пише, но вероятно наблизо е имало поток, който се е захранвал от незаразен глетчер.

— А съкровището?

— Когато потопът преминал, на света не останало нито едно живо същество. Никакви животни, птици, хора.

— Заразата е избила всичко живо на Земята? — попита Грант.

— Вероятно не — отвърна Локи, — но съм сигурен, че Ной не е пътувал отвъд района на планината Арарат. Той смятал, че целият свят е унищожен.

— Отвън до пещерата после намерили кости и останки, свидетелстващи човешката алчност. Събрали всичко, което могли — от царския дворец, до домовете на търговците — и го донесли тук като дарове, с които да умилостивят Бог…

— Какво?

— Сега разбирам. Книгата от Пещерата на съкровищата. Ноевият ковчег е Пещерата на съкровищата.

— Чакай да позная кой е погребан тук, при съкровищата — каза Локи. — Ной и синовете му.

Тя си пое дълбоко дъх и докосна с длан саркофага вдясно от колоната с амулета.

— Намираме се редом до самия Ной. Физическо доказателство, че събитието, описано в първата книга от Библията, не е измислено и наистина е станало. С него са погребани двамата му синове и четирите им жени.

— Защо са оставили единия от синовете? — попита Грант.

— Хам е бил синът, който е написал тези редове — отвърна Дилара. — Запечатал е телата на семейството си в тези саркофази, след като един по един са измрели. Бил е единственият, на когото са имали доверие, че няма да оплячкоса съкровището и отново да предизвика Божия гняв.

— Тогава не би трябвало да вземам амулета със себе си — каза Локи. — И все пак, точно това мисля да направя сега. — Той внимателно взе Амулета на Схем от Грант, а също така едно от по-малките прозрачни янтарни кълба от пиедестала, след което ги прибра в джоба си.

— Хей, нали каза, че няма да вземаме нищо друго освен амулета! — запротестира Грант.

— Твърде опасно е да се правят опити със самия амулет. Но ако другото кълбо е било открито по същото време, от него можем да разберем на каква възраст е насекомото вътре. Представяш ли си, ако е на шейсет и пет милиона години?

— Умопомрачително — отвърна сухо Грант.

Локи погледна часовника си. Време беше за проверка по радиостанцията.

— Тук е Локи. Обадете се.

Никакъв отговор, само тихо пращене. Опита отново, но без успех.

— Може да сме твърде далеч от входа — предположи Грант.

— Тогава, след като намерихме това, което търсехме, да си вървим.

— Нека остана само още няколко минути — помоли Дилара. — Искам да направя още няколко снимки.

Локи се замисли. Загубата на радиоконтакт беше обезпокоителна, но наемниците щяха да ги известят, ако бяха попаднали под атака. Така или иначе, на него не му се искаше да се задържа дълго тук.

— Аз ще остана с нея — каза Грант. — Ако откаже да излезе, ще я изнеса на ръце.

— Не се тревожи — отвърна тя. — Само няколко минути и тръгвам.

— Добре — съгласи се Локи. — Давам ви пет минути. Ще отида при нашите хора и ще повикам хеликоптера. Ако не ги открия, значи нещо лошо се е случило отвън. Тогава ще ви повикам да излезете веднага.

Дилара вече беше започнала да щрака с фотоапарат, без да обръща внимание на думите на Локи.

Той излезе от залата със съкровищата и тръгна към раниците, като по пътя отново се опита да се свърже с наемниците. Ако не друго, поне пращенето се усили с приближаването му към изхода от пещерата.

Когато стигна на около шест метра от цепнатината, през която бяха влезли, той завари мястото празно. Странно, там на земята бяха оставили раниците и ненужната им техника. Сигурен беше, че това е мястото. Единственото обяснение беше, че някой ги е взел.

Пращенето по радиостанцията беше причинено от заглушаваща апаратура. Някой съзнателно заглушаваше връзката им.

— Здравей, Тайлър — обади се нечий глас зад него. — Ръцете на тила, ако обичаш. Бавно.

Локи се подчини.

— А сега се обърни.

Когато се обърна, лампата на каската му освети Себастиан Улрик, който вървеше към него, насочил пистолет. Улрик си сложи очила за нощно виждане, спря се и самодоволно се ухили.

— Благодаря, че ни показа пътя.