Бойд Морисън
Ноевият ковчег (30)

29

Когато главата на Локи се показа над площадката на кабината, Кътър разбра какво се е случило. Управлението на „Либхер“-а беше лесно, както и предполагаше, затова накара Симкинс да патрулира по периметъра на площадката, за да не даде на никой да се приближи и да стреля по тях.

Куфарчето лежеше на пода до Кътър. Не беше успял да го унищожи в комплекса на „Гордиън“, което означаваше, че трябва да го задигне със себе си. „Либхер“-ът му даде уникална възможност за бягство и планът мина перфектно. Сега само трябваше да стигне до импровизирания пункт за евакуация, преди да са намерили начин да спрат камиона. Щом стигнеха до пункта, щеше да се слее с тълпата и да изчезне. Ако обаче го спряха преди това, със сигурност щяха да забележат как слиза от камиона. Оттам щяха много лесно да го обкръжат. Не биваше да допусне това да се случи.

Докато огледалата бяха здрави, той държеше преследвачите на разстояние, използвайки Симкинс в ролята на снайперист. Локи обаче беше измислил как да противостои на тактиката му. Кътър си беше казал, че е само въпрос на време инженерът да предприеме следващия си ход.

И тогава видя как Локи се появи горе на камиона. Симкинс беше изтичал на площадката прибързано, затова Локи го изненада и го свали от площадката. Кътър изгуби и двамата от погледа си, но знаеше, че стъпалата пред радиаторната решетка стигат почти до земята. Ако още бяха там, за Кътър се отваряше отлична възможност да се справи с проблема.

Отпред се виждаше някакъв открит строителен склад. Имаше подредени за товарене купчини от тухли, като всяка от купчините беше по-висока от предната и с дебелина около два метра.

Кътър трябваше само да се насочи към някоя от купчините. Камионът щеше да поеме удара без дори да забави скорост. Дори и стълбата пред радиаторната решетка да не бъдеше напълно смачкана, сблъсъкът с един тон тухли със сигурност щеше да довърши Локи.

Жалко за Симкинс обаче. Той беше добър боец и щеше да загине като такъв.

Грант, който караше „Тесла“-та успоредно на самосвала, гледаше с ужас как „Либхер“-ът целенасочено се устреми към купчините от тухли, подредени на разстояние една от друга около петнайсет метра, за да могат мотокарите да ги товарят и превозват. Първата купчина беше висока три метра, тази зад нея — четири метра и половина, а третата стигаше до шест метра. Шофьорът сигурно знаеше, че Локи е на стълбата.

Удари с коляно мъжа, който се беше търколил заедно с него надолу, и бързо тръгна да се катери нагоре по стъпалата. Стрелецът, превил се надве и хванал се за корема, се намираше в долния край на стълбата, когато камионът се удари в първата купчина.

Мъжът беше направен буквално на пух и прах от тухлите, които откъснаха част от стълбата, точно под краката на Локи. Тайлър загуби опора за миг и Грант затаи дъх. Скоро обаче се окопити и се издърпа още метър и половина нагоре, извън обсега на втората купчина тухли, която сякаш избухна пред предницата на камиона. Изработената от армирана стомана радиаторна решетка беше само леко одраскана от тухлите. Грант го беше виждал толкова много пъти да бяга от смъртта и беше убеден, че Локи няма да се провали и този път, но въпреки това се възхищаваше на късмета на приятеля си.

Локи скочи на върха на стълбата тъкмо когато третата купчина изкриви и рязко завъртя откъснатите стъпала. Грант се уплаши, че приятелят му ей сега ще падне, и затвори очи.

Когато отново ги отвори, забеляза, че стълбата все още се държи на един болт. Локи се хвана на едно перило пред двигателя. Беше твърде далеч от стълбата от дясната страна на камиона, за да се прехвърли там. Ако паднеше, щеше да се пльосне на земята от височина шест метра със скорост шейсет километра в час. От такова падане нямаше да го спаси дори невероятният му късмет.

Грант трябваше да му помогне по някакъв начин.

„Тесла“-та започна да пиука. Грант погледна бордовото табло и видя какъв е проблемът. Батериите на задвижвания изцяло с електрическа енергия електромобил бяха почти изтощени. Вече усещаше как колата губи скорост, което означаваше, че има само един шанс да помогне на Локи.

Шофьорът на „Либхер“-а, вероятно останал с убеждението, че е убил Локи, зави отново към основното шосе, следван от върволица полицейски коли. Оставаше загадка накъде се е насочил. Очевидно се чувстваше недосегаем, високо в тази кабина.

Грант форсира „Тесла“-та, за да изпревари камиона и да мине отпред. Изравни се с Локи, който висеше отгоре и се мъчеше да се задържи да не падне.

Задната част на „Тесла“-та беше на не повече от метър от предницата на огромния камион. Краката на Локи висяха високо над лявото рамо на Грант. Нямаше как Грант да приближи достатъчно колата, за да скочи Локи в нея. Ако Локи се удареше в капака на багажника, най-вероятно тялото му щеше да отскочи и да се озове под колелата на камиона. Грант трябваше да опита нещо друго, нещо, което дори по собствената му мярка беше лудост.

Маневрира „Тесла“-та така, че да застане успоредно на стълбата от дясната страна на камиона, която стигаше чак до долната част на предницата му. Тя беше оцеляла от ударите с тухлените купчини. Включи автопилота за поддържане на скоростта и погледна напред, за да се увери, че правият участък от шосето е достатъчно дълъг. Адреналинът беше нахлул в кръвта му, сякаш се готвеше да скочи от самолет, с тази разлика, че това тук беше стократно по-опасно. Той извика с всички сили, за да се настрои за екшън.

Изправи се на седалката и стабилизира волана. После с едно плавно движение се изтласка и скочи върху стълбата от дясната страна на „Либхер“-а. Отново извика, този път въодушевен от успеха си.

След като воланът остана без контрол, „Тесла“-та се завъртя наляво и изчезна под масивните гуми на камиона. Грант чу хрускащия звук на смачкания метал. „Тесла“-та беше отишла в небитието.

Обърна се и видя Локи все още увесил се с две ръце, но хватката му постепенно отслабваше. Грант се хвана с едната ръка за перилата на по-стръмната дясна стълба и протегна другата колкото можеше. Пръстите им почти се докосваха.

— На три! — извика Грант. — Едно, две, три!

Щом Локи се пусна, Грант улови ръката му и го повдигна. За секунда краката на Локи отскочиха от асфалта. Грант събра сили и го издърпа нагоре.

Когато и двамата бяха в безопасност на площадката, те се облегнаха върху стъпалата, запъхтени и останали без въздух.

Локи избърса с ръкав челото си, бавно се надигна и се подпря с лакти в коленете:

— А казваш, че аз съм луд?

Грант никога не беше чувал гласът му така да трепери.

— Пълна откачалка.

Локи протегна ръка и Грант я стисна.

— Благодаря ти — каза Локи. — Длъжник съм ти с няколко бири за маневрата, която направи.

— А двамата заедно с теб дължим на компанията „Тесла“ нова кола.

— Сега имаме по-големи и по-важни проблеми. — Локи посочи към знака, който приближаваха. На него пишеше „Аква свят — паркинг вдясно“. — Ето как възнамерява да се измъкне.

„Има логика — каза си Грант. — Извратена, но все пак логика.“

„Аква свят“ беше най-големият и най-популярният воден развлекателен парк в града. В горещи дни като този в него имаше хиляди хора. Нападателят зад волана на камиона щеше да връхлети вътре и да се измъкне в настъпилата суматоха.

— Да вървим да го ударим — каза Грант и се заизкачва нагоре.

Локи го хвана за глезена.

— Той е насочил към нас автомат. Ще ни види сметката, преди да сме стигнали и на половината път до кабината. — Локи извади своя „Ледърман“. — Ето, вземи. Ти си електроинженер. Щом вече си тук, можеш да го направиш.

Камионът сви към паркинга на „Аква свят“ и започна да гази паркираните коли като гигантски динозавър.

— Побързай — добави Локи.

Двигателният отсек беше открит отстрани за по-лесен достъп и поддръжка. Като повечето съвременни двигатели и този на „Либхер“-а се управляваше от компютър. Ако Грант успееше да извади от строя компютъра, щяха да се задействат аварийните защитни механизми на камиона, да прекъснат подаването на гориво и да включат автоматично спирачките.

— Ако знаех, че ще си причиниш толкова неприятности, само и само да ме накараш да се кача на камиона… — Грант се покатери в двигателния отсек. — Щях да те оставя ти да караш.

През радиаторната решетка той видя оградата на водния парк. Камионът бавно приближаваше. Грант разгъна „Ледърман“-а и отвори внимателно клещите за рязане на тел. Ако изпуснеше инструмента, щяха да загазят много сериозно.

Грант долови викове в далечината, но засега нямаше прегазени от самосвала. Поне това беше някаква утеха. Тогава видя в какво се целеше шофьорът. Комплекс от водни пързалки. Ако камионът ги разрушеше, в парка щеше да настъпи неимоверна паника.

Грант откри кабелите, водещи към бордовия компютър, и започна да ги реже един по един.

Камионът разби външната ограда и нахлу в парка.

Оставаха още два кабела.

Подминаха огромния басейн с изкуствени вълни.

Оставаше един кабел. След като сряза и него, двигателят рязко спря работата си. Внезапно настъпилата тишина беше по-оглушителна и от най-силния взрив. Камионът забави скорост, но все още продължаваха да се движат по инерция към водните пързалки. Засилиха се писъците на онези, които в момента бяха на пързалките, а камионът скъсяваше дистанцията.

И тогава се задействаха аварийните спирачки. Камионът се закова, сякаш го беше здраво хванал някакъв невидим великан. Все пак стигна до стълбата на пързалката, но само я докосна леко. Грант подсвирна от облекчение. На косъм бяха.

Облян целият в пот от горещината, Грант слезе от двигателния отсек.

Локи стоеше в горния край на стълбата и гледаше към кабината. Тъй като никой не стреля по него, това можеше да означава само едно нещо.

— Само не ми казвай, че е избягал.

Локи кимна с неприкрито огорчение и гняв.

— И каквото и да е отмъкнал от ЦИТ, го е взел със себе си. Сигурно е скочил в басейна, когато минавахме край него. Вече се е скрил в тълпата.

— Копелето е късметлия. — Грант избърса течащата върху веждата му пот. — Поне сега ще трябва да поплува.