Бойд Морисън
Ноевият ковчег (43)

42

Локи беше на борда на самолета на „Гордиън“, на път за ЦИТ във Финикс. Но този път той не управляваше самолета, тъй като имаше друга работа за вършене.

Първо, трябваше да измисли заедно с ФБР някаква отвличаща маневра, за да го накара да свали гарда. За целта накара Бюрото да пусне съобщение за медиите, че доктор Тайлър Локи, заедно с един от агентите на ФБР, е загинал по време на безредици на борда на „Зора на Генезиса“. Улрик едва ли щеше да се впечатли от факта, че Перес нямаше да се върне при него. Щеше да си помисли, че са умрели двамата.

Следващата му задача беше да разбере къде Улрик е отвел Дилара. Той подозираше, че са я отвлекли, за да разполагат с разменна монета в случай на необходимост или за да я подложат на разпит. Ако желаеха смъртта й, досега да бяха убили и двамата, вместо да карат Перес да ги раздели. Тя беше жива, но Локи не знаеше докога.

— Къде е самолетът на Улрик? — попита Локи Ейдън Макена по сателитния телефон. Ейдън в това време, заедно с ФБР, се опитваше да локализира местонахождението на Улрик.

— Според Бюрото са кацнали в Сиатъл преди около час. Разминали сте се за малко. Знаем, че не са се прекачили на друг самолет, но въпреки това изгубихме дирите им. Сигурно са някъде в района на Пюджит Саунд.

— Имаш ли списък с обектите на Улрик в този район?

— Да. Открихме връзка между компанията на Улрик и „ПикоМед Фармасютикълс“, където е работил Сам Уотсън. Намира се в Сиатъл, заедно с голяма част от останалите недвижими имоти на Улрик, включително и седалището на компанията му.

— Трябва ми мястото, където е построен бункерът. Улрик се готви да разпръсне приона. Това означава, че ще гледа да се скрие в „Оазис“. Със сигурност не би го изградил в центъра на Сиатъл. Най-вероятно е в някое отдалечено място. Случайно да има ранчо там някъде?

— Поне аз не знам за такова — нито на негово име, нито на името на компанията му.

Локи обмисли евентуалните варианти. Ако Улрик наистина искаше да пресъздаде Потопа и се мислеше за Ной…

— Ейдън, а провери ли на името на Светата църква на хидронастията?

— Чакай да надникна в базата данни на ФБР и да я сравня с информацията, с която съм се сдобил малко нелегално. — Той замълча и в слушалката се чу тракане по клавиатура. — Мисля, че имаме участник, познал верните килограми — каза шеговито Ейдън като телевизионен шоу водещ. — Щабквартирата на църквата се намира в центъра на Сиатъл, която не отговаря на зададените от теб параметри. Но те разполагат с голям имот на остров Оркас Айлънд.

— Какво представляват сградите им?

— Според последните спътникови фотографии от Министерството на отбраната, сградите са пет. Голямо имение. Едната прилича на огромен хотел. Следват три склада с размерите на самолетни хангари. Имат също така хеликоптерни площадки и огромен док за плавателни съдове.

Това беше. Перфектното място да построиш бункер, който няма да привлече внимание.

— Виждаш ли някакви изкопни работи? — На Коулман вероятно му се беше наложило да премести хиляди тонове пръст, за да изкопае тунелите и помещенията на подземния бункер.

— Не, никъде не се виждат на спътниковите фотографии.

Странно, Локи беше сигурен, че комплексът на Светата църква на хидронастията е единственият вариант, особено предвид обстоятелството, че Улрик беше кацнал в Сиатъл, само на стотина километра от Оркас Айлънд. И все пак, някъде трябваше да има следи от копаенето.

— Провери дали има промени в бреговата линия.

Отново тракане по клавиатурата.

— Доколкото мога да преценя, като изключим построените сгради, бреговата линия изглежда точно както и през последните три години.

— Каза, че три от сградите са с размерите на самолетни хангари?

— Достатъчно просторни, за да се поберат във всяка от тях по два боинга-747. Не мога да си представя за какво са предназначени.

— Аз мога. — Това беше. Хангарите. Локи знаеше защо са построени там.

Мобилният му телефон изпиука — сигнал за входящо повикване. Локи погледна дисплея и направи гримаса. Точно от това обаждане най-много се опасяваше.

— Ейдън — каза той. — Трябва да говоря по другата линия. Виж дали можеш да намериш други следи, че Улрик е на Оркас Айлънд. Провери всичките плавателни съдове и хеликоптери.

— Дадено, Тайлър. Ще ти се обадя като имам нещо.

Локи си пое дъх и се превключи на другата линия.

— Генерале, благодаря, че отговорихте на обаждането ми.

— Чух за бъркотията на „Зора на Генезиса“ — последва директна реакция. — В какво, по дяволите, си се замесил?

Локи усещаше вече как настръхва. Дори и след две години на буквално никакъв контакт между тях, баща му определено знаеше как да го настъпи по болното място.

— Не аз започнах първи, татко. Те се опитаха три пъти да ме убият.

— Три пъти! И ми го казваш чак сега?

Този разговор не вървеше на добре, но Локи не беше и очаквал друго. „Не и ако животът ми зависи от това“ бяха думите му, когато Майлс за първи път му предложи да се обади на Шърман Локи. Но сега не неговият живот беше в опасност, а този на Дилара.

Предвид резултати от тестовете, направени в Центъра за контрол върху болестите, Локи си даде сметка, че е само въпрос на време военните да поемат нещата в свои ръце. Откритието на ново биологично оръжие беше от значение за националната сигурност и на ФБР щяха да наредят да координират действията си с тях. И тъй като Дилара беше взета за заложник, Локи не искаше да остава в неведение със случващото се. Затова, макар и неохотно, се обади в службата на баща си и му разкри някои от детайлите за „Оазис“.

— Доскоро не разполагах с доказателства, които да ти дам — каза му Локи. — Но ситуацията стана критична и си мисля, че само военните са в състояние да се справят.

Генералът изцъка с език. Знак на неодобрение.

— Май този път наистина си загазил сериозно.

— Какво искаш от мен, татко? Да ти кажа, че имам нужда от помощта ти ли?

— В това няма нищо страшно или нередно, синко.

Тонът на баща му беше суров, но Локи долови и известна загриженост, каквато рядко можеше да чуе от него. Той се поуспокои.

— Добре — отвърна той. — Нуждая се от помощта ти.

— Нали сме за това — да помагаме. От Центъра за контрол върху болестите ми казаха, че сме изправени пред агент от четвърто ниво по скалата за биотероризъм.

— Коварно нещо е.

— Доколкото разбирам, никой от прионите не е оцелял и не разполагаме с екземпляр, срещу който да разработим противодействие.

Баща му използва типичен военен шаблон за лекарство, но Локи подозираше, че генералът по-скоро би искал да се сдобие с приона, за да може да го използва като оръжие.

— Говорих с президента — продължи генералът. — Когато чу колко са опасни тези приони, реши, по моя препоръка, че е налице реална заплаха срещу сигурността на страната. И натовари военните с всички необходими правомощия, за да обезвредят заплахата.

— А ФБР?

— Когато му разказах за „Оазис“, президентът реши, че отрядът за борба с тероризма на ФБР не е специализиран да превземе такъв укрепен обект като „Оазис“. Той издаде заповед щурмови екип от сухопътните сили да атакува. Само трябва да разберем къде се намира бункерът.

— Аз знам къде е. Комплексът на Светата църква на хидронастията на остров Оркас Айлънд.

— Сигурен ли си?

— Деветдесет на сто.

За негова изненада, баща му отговори:

— На мен това ми звучи достатъчно сигурно.

— Имам идея как да проверим. Къде си ти сега?

— На път за „Уайт Сендс“. Искам да дойдеш там до утре на обяд. Ще наблюдаваш демонстрация. — Това беше заповед, не покана. Локи знаеше, че няма смисъл да спори.

— Демонстрация на какво?

— Не мога да ти кажа. Но е свързано със сегашния ни проблем.

— Добре. Ще съм там към единайсет и половина. — „Уайт Сендс“ му беше на път от Атланта за Финикс. — Ще кажа на Грант Уестфийлд да ме чака там.

— Работата е строго поверителна.

— Познаваш Грант. Бивш рейнджър и боен инженер. Той има същите разрешителни за достъп до класифицирана информация, каквито и аз. Освен това е един от най-добрите електроинженери и знае повече за катастрофата на Рекс Хейдън от всеки друг.

— Добре, но не закъснявайте. — Генералът затвори.

Локи се вгледа в телефона озадачен. Разговорът не беше протекъл според очакванията му. За миг дори му се стори, че баща му иска да чуе от него съвет. Каквото и да възнамеряваше генералът да му демонстрира в „Уайт Сендс“, то навярно беше доста важно, щом самият той щеше да участва.

Локи отиде до кабината на самолета и си показа главата вътре.

— Промяна в плановете, момчета. Отиваме в Ню Мексико.