Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайлър Локи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ark, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)

Издание:

Автор: Бойд Морисън

Заглавие: Ноевият ковчег

Преводач: Петър Цветанов

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Националност: американска (не е указано)

Печатница: Издателство СофтПрес

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Слави Димов

Художник: Радосав Донев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-685-930-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14756

История

  1. — Добавяне

5

Когато Локи стигна до контролната зала на „Скотия-1“, сърцето му биеше като лудо. Залата беше оборудвана по последна дума на техниката и позволяваше да се управляват и контролират всички дейности на платформата, включително всички помпи и клапани на сондата. Тя също така служеше и като комуникационен център на платформата.

Пред електронните терминали седяха трима мъже и проверяваха съсредоточено техниката, докато Фин крещеше по телефона. Той беше нисък и широк, с коса с цвят на стомана, а гласът му бумтеше като на строеви сержант. Локи се заслуша.

— Седем са във водата… да, експлозия… Не, нашият авариен кораб отплава вчера, за да помогне на „Скотия-2“, където имаше разливане. Те са със спасителни костюми… Кога? Добре, ще чакаме. — Фин затвори слушалката.

Локи се приближи до Фин.

— Не можем да останем безучастни.

Фин кимна към часовника на стената.

— От бреговата охрана ще вдигнат хеликоптер във въздуха до пет минути. Ако летят с максимална скорост, ще пристигнат до час и половина. Дотогава ще чакаме.

— Мъглата започна да се спуска. — Локи поклати глава. — Докато хеликоптерът на бреговата охрана стигне тук, видимостта ще е нулева. При такива условия хеликоптерът може да прелети над тях и да не ги види.

— Ако имаш някакви предложения — каза Фин с неприкрито раздразнение, — съм готов да ги изслушам, но друго не можем да направим.

Локи подпря с юмрук брадичката си и се замисли. Практиката показваше, че оцелелите от морски катастрофи рядко биваха откривани повече от час след катастрофата.

— Ами аварийният кораб? — попита той.

Фин изсумтя.

— Да не мислиш, че не се сетих за това? Ще му трябват шест часа да се върне от „Скотия-2“. Той е единственият ни кораб.

Локи си припомни момента, когато се беше подпрял отвън на парапета на площадката. И тогава го осени идея. Той щракна с пръсти.

— Когато бях на палубата, забелязах една яхта на около пет-шест километра оттук. Те могат да ги спасят!

Фин хвърли ядосан поглед към един от мъжете в залата.

— Защо не ми каза за яхтата?

Мъжът плахо сви рамене, а Фин сякаш в отговор се изплю в кошчето за боклук.

— Изпратете съобщение за бедствие — нареди той.

По радиостанцията беше излъчен сигнал SOS. Минаха секунди. Локи беше напрегнал слуха си в очакване на отговор, но високоговорителите в контролната зала продължаваха все така да мълчат. От яхтата нямаше никакъв отговор.

— Опитай отново — нареди Фин, след като секундарникът на стенния часовник отброи още няколко деления.

Отново нищо.

— Няма как да не са видели падането на хеликоптера — каза Локи, обзет от чувство за безсилие пред продължаващото радиомълчание. Яхтата беше единственото спасение за оцелелите. — Защо не отговарят?

Фин вдигна ръце във въздуха и седна.

— Сигурно радиостанцията им е изключена или повредена. Така или иначе, те не отговарят. Ще чакаме хеликоптера на бреговата охрана и ще се надяваме да ги намерят в мъглата.

Локи си спомни, че самият той е носил такъв спасителен костюм, когато летя с хеликоптера до платформата. Те бяха „модел седем“. Доста надеждни, но не и най-новите. Недостатъчно добри.

Локи отново поклати глава.

— Радиомаяците на онези костюми могат да бъдат засечени от радар с точност около километър и половина. Това не е достатъчно прецизно, особено в непрогледна мъгла. Каква е температурата на водата днес?

— Около шест градуса над нулата. Костюмите трябва да издържат до шест часа във водата при такава температура.

— Тази продължителност е за идеални условия, при спокойни води — отвърна Локи, който започваше да губи търпение. — Тези хора вероятно са ранени и вълните продължават да ги блъскат. Ако останем да чакаме, хеликоптерът ще открие само труповете им.

Фин вдигна вежди и изгледа красноречиво Локи: „И аз какво да направя?“.

Локи се умълча, докато съзнанието му трескаво започна да обмисля варианти за действие. Изброи наум едно по едно всички видове техника, с които разполагаше „Скотия-1“, и всичките възможности на тази техника. Повтори ги няколко пъти, но накрая се спря само на един вариант и погледна Фин в очите.

— Измисли ли нещо? — попита Фин.

Локи кимна.

— Няма да ти хареса.

— Защо?

— Ще се наложи ние да ги спасим.

— Как? Нямаме никакви кораби, нито лодки.

— Напротив, имаме. Спасителните лодки.

За миг Фин остана безмълвен пред подобно предложение, после поклати глава.

— Не, твърде рисковано е. Те са единствените ни спасителни средства, в случай че на сондата стане авария. Не мога да разреша използването им.

„Скотия-1“ беше оборудвана с шест петдесетместни спасителни лодки, окачени на височина двайсет и три метра над водата. Локи беше консултирал екип, монтирал лодките на друга нефтена платформа, и дори беше гледал как спускат една от тях. Уникалното при този тип спасителни лодки бе, че са насочени под ъгъл от трийсет градуса към океанската повърхност. Лодките не се спускаха във водата с помощта на въжета. Когато хората заемеха местата си вътре, се задействаше херметизацията. Екипажът издърпваше отвътре два лоста, лодката се плъзгаше по рампа и падаше право във водата. Това беше единственият начин да се евакуира бързо персоналът от горяща нефтена платформа.

Локи се наведе и стисна здраво облегалките на стола на Фин. Надвеси се застрашително над ръководителя на сондата. Внушителното му телосложение се дължеше както на наследствения фактор, така и на факта, че редовно тичаше и правеше лицеви опори и клякания. Тези упражнения можеше да си позволи да прави навсякъде, където работата го изпратеше. Знаеше, че не може да заплашва корав мъжага като Фин, но можеше да го попритисне малко.

— Хайде, Фин — изръмжа Локи. — Знаеш, че това е единственото им спасение. Ако чакаме, тези хора ще умрат.

Фин се изправи и доближи лицето си до това на Локи, доколкото му позволи по-ниският ръст.

— Знам много добре какъв е залогът, дявол да го вземе! — изкрещя той. — А и никой от персонала не е спускал спасителните лодки досега!

„Това губене на време продължава твърде дълго“ — каза си Локи. Фин нямаше да даде разрешение, ако не го притиснеше още. Локи не можеше да седи безучастно със скръстени ръце и да гледа как седем души ще се удавят в океана. Затова прибягна до лъжа:

— Веднъж аз спуснах една. Затова се сетих за лодките.

Фин го изгледа подозрително.

— Спускал си лодка? Къде?

— „Гордиън“ изпробваха една от лодките преди две години. Трябваха им доброволци за тестването. — Вярно беше, че „Гордиън“ са извършвали евакуация в открито море под наблюдението на Локи, но в интерес на истината никой тогава не се осмели да плава с лодката. Смяташе се за прекалено опасно.

Фин повдигна вежда.

— Ще се наемеш ли доброволно да участваш?

Локи бе непоколебим:

— Ако е необходимо, ще се наема. Подписал съм договор и съм се отказал от претенции към работодателя като всички останали на тази платформа. Освен това видях къде точно паднаха.

Фин огледа контролната зала, тримата оператори му отвърнаха с погледи. После ниският шеф се обърна към илюминатора и към бързо наближаващата мъгла. Накрая изсумтя:

— Добре, убеди ме. Ще използваме спасителна лодка. Колко хора ти трябват?

Локи се концентрира върху спасителната мисия. Спомни си за поговорката за патицата. Спокойна над повърхността, но винаги ритаща неистово с крака под водата.

— Общо трима души. Един да управлява лодката и двама да изтеглят хората от водата. Грант ще е единият от групата. Той никога няма да ми прости, ако не го включа.

Грант Уестфийлд беше не само един от най-добрите електроинженери, с които Локи беше работил, но беше и търсач на адреналин и на силни усещания — скално катерене, парашутизъм, водолазно гмуркане, ходене по пещери, всичко, от което кръвта на човек кипваше. Понякога Локи му правеше компания, но Грант беше фанатично пристрастен. И без да се замисли, щеше да се съгласи да се спусне със спасителна лодка — нещо, което малцина досега бяха правили. И щом Локи щеше да оглави акцията, той искаше до него да е човекът, на когото имаше най-много доверие на тази платформа.

— Добре, Грант идва с теб — каза Фин. — Давам ти и Джими Марксън. Но няма да можем да издърпаме обратно лодката, нали знаеш. Не и в такова време. Кранът ще се счупи.

„С всяка следваща минута става все по-хубаво“ — каза си Локи.

— Ще използваме коша — отвърна той.

Кошът беше предназначен да пренася хора от корабите на платформата и побираше шест души.

— Ще кажа на другите двама да те чакат при лодките. Вземи си спасителен костюм за всеки случай. Не искам да има жертви, ако някой от вас падне във водата.

Идеята се стори разумна на Локи.

— Знам къде са костюмите.

Фин грабна слушалката, но Локи не остана да чуе с кого ще говори. След като взе спасителния костюм от аварийното отделение, той се ориентира по знаците за евакуация как да стигне до лодките, вземайки по две стъпала наведнъж по стълбите надолу.

Щом стигна най-долната палуба, където се намираха лодките, Локи свали коженото яке и си нахлузи костюма, докато чакаше Грант и Марксън. Всяка от петте лодки беше боядисана в яркооранжево, за да може лесно да бъде забелязана в морето. Бяха с обтекаема форма като куршуми и единствените прозорци бяха правоъгълните илюминатори на купола в задната част на лодката, където беше мястото на кормчията. Тези илюминатори бяха изработени от изключително издръжлив поливъглерод — същият материал, който се използва при бронираните стъкла, за да може лодката да издържи удара при падането. Единственият отвор беше люкът на кърмата, който се затваряше херметично с алуминиев капак.

Лодките сочеха надолу към океана и бяха фиксирани върху направляващи релси. След като свършеха релсите, следваше двайсет и три метров скок към водата, където лодката щеше да се гмурне и потопи, а след това да изплува на сто метра от мястото на падането и да развие моментално скорост от десет възела. Мощният дизелов двигател позволяваше на лодката да отплава със скорост двайсет възела, щом тя изплуваше на повърхността.

След като се екипира с костюма, Локи отвори люка на първата лодка и надникна вътре. Вместо коридор в центъра, пред него се показаха стъпала, водещи надолу, и седалки от двете страни, обърнати с гръб към него. Единствената седалка, която гледаше към него, беше тази на кормчията, но тя щеше да остане незаета до приводняването им. Едновременно трябваше да издърпат два лоста, от двете страни на вътрешността на лодката, за да стартират спускането. Това беше направено за по-голяма сигурност, за да не се паникьоса някой от екипажа и да издърпа лоста преди съдът да се е напълнил с евакуиращи се. Друго обезопасително устройство не позволяваше лодката да бъде спусната с отворен люк, защото при потапянето в отвора щеше да нахлуе вода и лодката вероятно нямаше да изплува никога.

Локи чу тропот зад себе си. Двама мъже забързано слизаха по стълбите. И двамата бяха чернокожи, но приликите свършваха дотук. Единият беше Марксън — с около пет сантиметра по-висок от Локи, но слаб, поради което костюмът му висеше като на закачалка. Изглеждаше на четирийсет и няколко години и лицето му беше изцапано с нефт, което обаче не можеше да прикрие вълнението му.

Вторият беше с бръсната глава и все още се бореше с ципа на костюма. Грант Уестфийлд — с десет сантиметра по-нисък и с петнайсет години по-млад от Марксън, бе запазил мускулестото си сто и двайсет килограмово тяло от времето, когато се бе подвизавал като кечист. Сигурно бе взел костюм с по-малък размер. Локи се усмихна.

— Имаш ли нужда от помощ, тигре? Май трябва да свалиш няколко килограма.

Грант успя да закопчае ципа догоре и го изгледа намръщено.

— Тези неща не са правени за хора с моята внушителна физика.

— Само гледай да не се напъваш много, за да не го скъсаш. Няма да си гледка за модно ревю.

Грант стисна устни.

— Да ти кажа, скъсаните спасителни костюми са последният писък на модата в Милано.

Марксън се изкикоти. Шегата сигурно му се беше сторила неуместна за този момент, но на Локи му хареса. Грант умееше да разведрява настроението в напечени ситуации още от дните си в армията.

— Радвам се, че идваш с нас на партито — каза Локи.

— Майтапиш ли се? За нищо на света не бих пропуснал щурата ти каскада. Казаха ми, че си умирал от желание да се спуснеш с една от тези красавици. — Грант бе много по-ентусиазиран от самия Локи.

— „Умирал от желание“ е твърде пресилено, но все някой трябва да го направи. Защо да не сме ние?

— Правилно си схванал. — Грант прокара жадния си поглед по масивните лодки. — Не съм се возил на влакче на ужасите от месеци.

Локи се обърна към третия и протегна ръка, за да се здрависа.

— А ти сигурно си Марксън.

— Точно така, доктор Локи.

— Викай ми Тайлър.

Те си стиснаха ръцете.

— Аз съм шофьор и оксиженист. Напълно обучен съм за действия със спасителни лодки.

В гласа му се долавяше безпокойство.

— Радвам се да те включа в екипа — отвърна Локи и посочи към отворения люк. — Тръгваме ли?

Грант влезе първи, зае едно от местата и закопча колана. Коланите бяха с четириточково фиксиране и стегнаха солидната му фигура. Локи го последва, а Марксън накрая затвори люка и го заключи херметически. Локи избра седалката отдясно и затегна колана си здраво.

— Готови сме за старта — отбеляза Марксън. — Вие готови ли сте, момчета?

— Готови — отвърна Локи.

Грант нададе боен рев като в добрите стари времена на кеч кариерата си.

Марксън стисна единия лост, Локи другия.

— Три… две… едно… старт! — И издърпаха лостовете.

Светналата червена лампа означаваше, че е задействан стартиращият механизъм. После беше ред на хидравличните механизми. Вече нямаше връщане назад и Локи психически се настрои за мисията, също като в дните, когато беше военен. Прецизност, решимост и хладнокръвие бяха ключовите качества оттук нататък.

Лодката пое по пътя си към океана. Отвътре самото плъзгане по релсите почти не се усети. После лодката се устреми надолу и на Локи стомахът му сякаш се качи в гърлото.

Веднъж, след много увещания от Грант, Локи се беше съгласил да скочи с бънджи въже. Чувството в момента беше подобно. Тялото му се надигна от седалката. Състоянието на безтегловност продължи сякаш цяла вечност. И тогава дойде ударът.

Звукът от сблъсъка на фибростъклото с водата отекна из цялата кабина. Все едно лодката се беше ударила в бетон. Главата на Локи се килна рязко назад в тапицираната облегалка на креслото. Чувството на безтегловност отстъпи пред инерцията от удара. Ъгълът на облегалката на креслото му се беше променил драстично. Видя през малките илюминатори на кормчийското място как водата се качва все по-нагоре.

След миг беше изхвърлен напред, но коланът го задържа на мястото му. После се заклатушка, защото лодката рязко се насочи към повърхността. Водата изчезна от илюминатора на купола и се показа сивото небе. Лодката се стабилизира. Някъде отзад Грант отново нададе бойния си рев, после се разсмя:

— Може ли да го направим още веднъж?

— Този път без мен обаче — отвърна Локи и разкопча колана.

— Хайде, признай си, че ти хареса.

— Разправяй ги тия на стомаха ми. Още стои горе на платформата.

Марксън зае мястото на кормчията. Макар че често ги заливаха високи вълни, лодката беше непотопяема като коркова тапа. Всеки човек, озовал се сред водната стихия обаче, беше обречен на гибел. Локи отново си припомни снимката на Дилара и си представи как жената се бори да не потъне. Марксън включи дизеловия двигател, а Локи му посочи мястото на катастрофата. Тъй като мъглата ставаше все по-гъста с всяка минута, трябваше да действат светкавично. Шансът да спасят оцелелите ставаше все по-малък.