Бойд Морисън
Ноевият ковчег (33)

32

Локи се върна в ЦИТ в сряда на обед. Ейдън още не беше установил самоличността на нападателите нито в информационните бюлетини на ФБР, нито в тези на военните. Затова Локи многократно прегледа записа на колата, която влиза през портала на ЦИТ, за да открие някакви улики за самоличността им. Грант Уестфийлд, след като свърши с разглобяването на „Либхер“-а, дойде при него в прожекционната зала и на лицето му се изписа силно смущение и объркване, щом видя записа.

— Кучият му син! — измърмори той.

— Какво има?

— Познавам го.

— Кой от двамата?

— Шофьора. Този, който се измъкна. Казва се Дан Кътър.

— Откъде го познаваш?

— Служихме заедно в Ирак.

— В полка на „Рейнджърите“ ли?

Грант седна тежко, столът изскърца под тежестта му.

— За около четири месеца. Достатъчно дълго, за да го разбера какъв долен тип е.

Локи за първи път чуваше, че Грант е имал неприятности в армейските специални сили. Самият той беше служил в армията, преди да стане нападението над кулите близнаци в Ню Йорк. В Афганистан и по-късно в Ирак Локи беше командир на рота. Там той се сближи с Грант, неговия старши сержант, и двамата станаха първи приятели. Въпреки силната съпротива на Локи, Грант беше насочен към Програмата за базово обучение на рейнджъри, заради репутацията си на гений в електрониката, а специалните части отчаяно се нуждаеха от специалисти като него. Като се прибавеха и бойните му умения, от него щеше да излезе универсален боец.

Доколкото на Локи му беше известно, всичко с Грант вървеше добре в неговото подразделение в продължение на две години, докато не наближи краят на първоначалния срок на службата му. По това време Локи вече се беше уволнил. Очакваше Грант да остане на служба, но нещо се случи и приятелят му дойде да го моли да му намери работа в цивилния живот. Локи, без да се колебае, го направи съдружник в „Гордиън“. Грант никога не говореше за службата си при „рейнджърите“. Само от време на време бегло споменаваше за някакъв инцидент в Ирак.

— За случая в Рамади ли става дума? — попита го Локи.

Грант кимна бавно. Беше един от редките случаи, когато Локи виждаше приятеля си толкова сериозен и от вида му неволно го побиха тръпки.

— Този тип беше най-добрият — добави Грант. — Беше моят командващ офицер. Тъй като вече не бях ротен командир, ме направиха сержант. Кътър беше старши сержант, но беше повече известен с прякора си „електрическия трион“ заради начина, по който режеше врага на парчета. Аз отказвах да му викам така, най-вече за да го ядосам. Той можеше да надуши скривалищата на бунтовниците, които никой друг не беше в състояние да открие. Името му беше легенда сред рейнджърите. Всеки знаеше и беше чувал за него. Кътър имаше най-добрите резултати от всички в екипа.

Локи знаеше, че под „резултати“ се имаше предвид броят на убитите врагове.

— Виждах, че Кътър беше на ръба да прекрачи всякакви граници — продължи Грант. — Той изпитваше твърде голямо удоволствие от убиването. Започна да прави резки на автомата си. Имаше толкова много резки, че проклетият му приклад приличаше на дивана на майка ми, след като котката ни е минала през него. Тогава стана случката в Рамади.

Грант замълча за момент. Локи не го прекъсна. Очевидно на приятеля му не му беше приятно да говори за това.

— Беше по време на рейд в търсене на бунтовническа група в един квартал в северната част на града. Вървяхме пеш, за да останем незабелязани, но хеликоптерът стоеше в готовност да ни евакуира, ако се наложи. Кътър откри групата в една от няколкото неповредени от бомбардировките къщи. Вървяхме към къщата, когато изневиделица изскочи бунтовник с РПГ. Кътър го свали с един изстрел, но от изстрела с РПГ-то загина наш лейтенант. Това окончателно вбеси Кътър.

— Влязохме в къщата. Инструкциите бяха само да задържим заподозрените. Но на Кътър това не му беше достатъчно. Заповяда ни да ги унищожим. И ние се подчинихме — с равен тон произнесе Грант, но Локи долови болката в гласа му. — Нещата обаче не спряха дотук. Кътър излезе навън и събра на улицата всичките семейства, които се укриваха в околните къщи.

Локи предусети какво предстоеше да чуе.

— Каза, че иска да ги разпита, но откри огън по тях. Мъже, жени, деца. Може би всички те бяха невинни. За Кътър това нямаше значение. Щом разбрах какво се случва, се нахвърлих върху него. Останалите живи цивилни се разбягаха. С Кътър се сборичкахме направо на улицата. Тогава снайперист откри огън по нас. Улучи Кътър два пъти — в рамото и в слабините.

След като той беше ранен, аз останах най-старшият. Повиках хеликоптера, с който се измъкнахме всички, включително и убитите ни другари. Кътър отиде в болницата в Рамщайн. Чух, че рамото му се оправило, но се наложило да отрежат мъжките му атрибути. Два месеца по-късно се уволних и след това не го видях никога отново. Но съм сигурен, че ме помни.

— Мислиш, че днес те е видял ли?

— Ако ме е видял, за него трябва да е било особено мъчително, че не е могъл да ме очисти направо на място. Съжалявам, Тайлър. При толкова много хора в хангара не съм го забелязал. В противен случай полицаите може би още щяха да са живи.

Локи си припомни как Грант скочи върху камиона, за да го спаси.

— Можеше да е много по-лошо — отвърна той.

— Щом Кътър е замесен, значи вече е доста лошо. Който и да го е наел, е искал да има на разположение най-добрия командос откачалка. А щом разполагат с Кътър, със сигурност разполагат и с отряд от опитни войници заедно с него. Той е знаел кого да наеме, кой ще е лоялен към него и кой е готов да върши мръсната работа. Може би ще трябва да се обадим на Генерала.

Локи вдигна поглед към тавана:

— Майлс ли те подучи да го кажеш?

Грант сложи ръка на рамото на Локи.

— Виж, разбирам какви чувства изпитваш към баща си, но той е много влиятелен и има доста възможности.

Локи въздъхна.

— Повярвай ми, Грант, ако с него можеше да постигнем нещо, което сами не можем, досега щях да съм отишъл да го видя.

Грант го погледна със съмнение.

— Наистина ли?

— Щях да преглътна гордостта си и да отида.

— Сигурен съм, че ще иска да ни помогне.

— И аз, но именно в това е проблемът. После ще му бъда много задължен. — Локи стана. — По-добре да се обадя на агент Перес и да кажа на ФБР какво сме намислили. Може пък да са открили нещо за двамата, които се опитаха да ни убият в Сиатъл.

— Нещо друго за връзката между Коулман и „Вихър“?

— Още не. Бях толкова зает, че нямах време да се чуя с Ейдън. Уговорихме се той да ми се обади, когато разбере нещо.

— Ще се върна в хангара да видя дали са намерили някакви улики. Може Кътър да е оставил следи, макар че не бих разчитал на това.

Грант излезе от прожекционната зала заедно с Локи, след което двамата се разделиха. Локи тръгна към стаята, която беше приготвил за Дилара в главната офис сграда. Докато вървеше натам, звънна на Перес. Агентът от ФБР вдигна след второто позвъняване.

— Доктор Локи, тъкмо с вас исках да говоря.

— Установили сте самоличността на двамата мъже от Сиатъл ли?

— Да.

— Бивши членове на специалните части?

— Откъде знаете?

Локи му разказа за Дан Кътър, „електрическия трион“, и за откраднатото куфарче.

— Веднага ще го вкарам в нашия списък на най-издирваните лица. Но най-вероятно вече е потънал в нелегалност.

— Получавали ли сте някакви заплахи срещу „Зора на Генезиса“?

— Не, но усилих охраната, колкото можах. Без да имаме пряка терористична заплаха, не мога да направя нищо повече.

— Агент Перес, нещо ще се случи там. Може да е по време на галацеремонията, може и да е в открито море. Във всеки случай става дума за живота на осем хиляди души, изложени на опасност. Да не би да не взехте на сериозно разказа на доктор Кенър?

— Напротив. Но в момента също така сме съсредоточили усилията си върху катастрофата на Хейдън. От Вашингтон не искат да предизвикват паника в национален мащаб, като огласят информацията, че на американска територия могат да бъдат задействани биологични оръжия. Те обаче ми отделиха доста ресурси, в случай че попадна на някаква следа.

— А какво ще кажете тогава за куфарчето, което беше задигнато от ЦИТ? — попита го Локи. — Вероятно биооръжието е било прекарано в него на борда на самолета на Хейдън.

— Ще проверим всяко куфарче, което бъде качено на борда на „Зора на Генезиса“, но дори не знам какво трябва да търсим вътре.

— Вие самият там ли ще бъдете?

— Казах ви. Приемам заплахата сериозно. Но единственото, което чух от вас, е, че „Зора на Генезиса“ е вероятна мишена за терористична атака. Как очаквате от мен да защитя най-големия туристически кораб в света от терористична атака, след като не знам какво точно да търся?

Локи се замисли върху тези думи, ядосан, че е оставил да му отмъкнат под носа уликата, която можеше да им помогне да разкрият плана на лошите. Ако беше спрял Кътър, сега щеше да има много по-силни основания да отмени плаването.

Локи още не беше казал на Перес за „Вихър“ и връзката му с проект „Оазис“, която беше открил след претърсването в офиса на Коулман. Версията, че смъртта на Коулман не е случайна, си оставаше поредният недоказан слух, крепящ се само на интуиция и догадки. Той не разполагаше с никакви конкретни факти, за да го докаже. Но трябваше да убеди Перес, че е необходима изключителна бдителност.

— Агент Перес, имам причина да вярвам, че всичко това е свързано с нещо, наречено „Проект Оазис“.

— Какъв е този проект?

— Бункер, изграден под земята, способен да побере стотици хора, които да живеят вътре месеци наред, без да излизат. Според мен този, който е убил Хейдън, се е подсигурил с напълно функциониращ бункер.

— Откъде го разбрахте?

— Работил съм върху проекта в течение на два месеца. Тогава имаше друго име, но по същество беше същият проект.

— И затова е бил убит Коулман? — досети се Перес, бързо схващайки накъде бие инженерът. — Покрили са следите си.

— Точно така.

— Имате ли доказателства за „Оазис“?

— Не. Някой е прочистил всичките папки и файлове на Коулман. Цял късмет е, че открих и малкото, което научих.

Перес въздъхна и с глас като на робот каза:

— Ще уведомя моите началници за това, което сте открили, но без доказателства ще е много трудно да ги убедя. Колко голямо беше куфарчето?

— Със средни размери. Това, което ще искат да качат на „Зора на Генезиса“, може да е по-голямо, но пак ще трябва да е преносимо.

— Ако има нещо подозрително, ще го открием, доктор Локи. Не се тревожете. — Тонът на Перес стана утешителен, като на майка, която водеше плачещото си дете на детска градина. Локи не обичаше да му говорят по този начин и въпреки уверенията на специалния агент, той се съмняваше, че властите бяха приели заплахата сериозно.

— Радвам се да го чуя, агент Перес — отвърна Локи. — Защото, ако не го откриете, някой ще се качи на кораба с устройство, способно да унищожи всичките пътници на борда до един.