Лейни Тейлър
Сънища за богове и чудовища (79)

79
Легенди

— Виж.

Зири зърна буревестника преди Лираз да го забележи. Не й го посочи с ръка, само издиша думата, за да не го подплаши и той да отлети надалече. Тези създания можеха да усетят и най-малкото движение от невъобразимо разстояние. Направо беше същинско чудо, че се е озовал толкова близо до тях.

Нещо повече, той летеше право към тях.

Лираз извърна глава и Зири се захласна — колкото по устрема на буревестника, толкова и по играта на звездната светлина върху деликатните черти на лицето й. Всъщност второто много лесно погълна цялото му внимание. Гледаше как Лираз гледа и черпеше захлас от нейната почуда.

Докато тя не проговори, присвила очи.

— Нещо не е наред.

Той се обърна и забеляза, че докато се е захласвал по Лираз, полетът на гигантската птица е променил посоката си и тя вече не се носи насреща им. Все още беше доста далече и в първия момент не разбра какво е обезпокоило Лираз. Птицата пореше въздуха леко наклонена, уловила бързея на въздушното течение. Гледката беше величествена.

Зири присви очи.

— Това не е ли…?

— Да.

Гласът на Лираз беше напрегнат, и то не без основание. Това пред очите им беше нещо противоестествено, все едно… ами, все едно химера кирин и жена серафим от извънбрачните да летят заедно на лунна светлина. Само дето противоестеството, помисли си Зири, занапред ще трябва да се постарае малко повече, за да ги надмине. И въпреки това наистина беше противоестествено.

Защото пред тях несъмнено блещукаха криле на серафим.

Първата мисъл на Зири бе, че някой ангел кой знае защо гони буревестника. Но нищо в полета му не издаваше тревога. Буревестникът просто си летеше, а ангелът се носеше редом с него.

— Чувала ли си друг път за такова нещо? — попита Зири.

Лираз кратко се засмя, по-скоро въздъхна.

— Никога. Знам, че Йорам искаше буревестник за своята зала с трофеи. Това по едно време се беше превърнало в спорт. Всеки блюдолизец в Империята се надяваше тъкмо той да поднесе на императора този трофей, но без никакъв успех; някои даже загубиха живота си, докато опитваха, и накрая Йорам беше принуден да повика ловци и трапери. Най-добрите. И знаеш ли колко буревестника уловиха?

Това беше най-дългата реч, която произнасяше, откакто я завари да седи при входа на пещерата, така мило и обезоръжаващо оплела език; Зири отново се улови, че не може да откъсне поглед от нея, почти забравил за буревестника и мистериозния серафим с него.

— Колко? — попита най-накрая.

— Нито един.

— Радвам се.

— Аз също.

В този момент го прониза дълбока тъга, защото си даде сметка, че макар тя да е съвсем близо до него и сетивата му да попиват чувствения аромат на тялото й толкова отчетливо, като да беше ярка багра, той вече не долавяше другия — тайния парфюм, така недоловим, който се криеше в него. Усети го, докато я носеше полумъртва на ръце, но сетивата му на кирин бяха много по-несъвършени от тези на Вълка и това тайно ухание беше завинаги изгубено за него. Но щеше вечно да помни, че него все пак го има. А това не беше малко. Поне това беше ползата от пребиваването в тялото на Вълка.

Двамата останаха на място и продължиха мълчаливо да наблюдават как буревестникът се носи по вятъра и прави виражи, а ангелът гледаше да го следва, като ту го изпреварваше, ту изоставаше след него.

— Хайде — обади се Лираз, когато взеха да се отдалечават на север, — нека ги проследим.

Щом започнаха да ги следват, забелязаха, че полетът на буревестника и ангела е сякаш без посока — първо приближиха отворите на пещерите, през които свиреше и пищеше вятърът, после взеха да кръжат около един от по-ниските върхове, врязвайки се в облаците над него. Най-накрая направиха рязък завой и се понесоха, пак, право срещу Лираз и Зири.

Двамата гледаха как буревестникът пори въздуха и чак когато съвсем наближи Зири си даде сметка, че силуетът, летящ редом с него, не е единствената му компания. Имаше и други, които го яздеха. Досега не ги беше забелязал, тъй като не бяха серафими и не излъчваха светлина.

— Това не е ли…? — заекна той втрещен.

— Мисля, че да — произнесе само с дъх Лираз.

Наистина, точно така беше. А когато те на свой ред забелязаха Лираз и Зири, нададоха пронизителни викове на своя странен човешки език. Зири, естествено, не можеше да разбере какво точно казват, но победоносната нотка в гласовете им не оставяше съмнение, също както и съвършено безумната им радост.

Но кой би могъл да ги вини?! Та Мик и Зузана бяха обяздили буревестник! Отсега нататък двамата щяха да се превърнат в легенди.