Уолт Бекер
Липсващата връзка (83)

Послепис

Изследователят Греъм Хенкок каза, че човешката раса страда от амнезия. След година и половина изследвания ми се наложи да се съглася с него. Учените от толкова различни области като астрономията, археологията, инженерните науки, геологията, математиката, палеонтологията и митологията са открили планини от нови доказателства, всяко от които подсказва, че историята на нашия вид, с която сме свикнали отдавна, може да е абсолютно погрешна. Всъщност промяната на една от парадигмите вече започна. Това завинаги ще промени начина, по който сме разглеждали миналото си. Няма нищо по-възхитително от това да бъдеш свидетел на зараждането на една научна революция. Да я наблюдаваш, преди тя да се е утвърдила сред учените или преди да е възприета от цялото общество. В „Липсващата връзка“ е втъкана матрица от реално съществуващи местности, хора, митове и научни аномалии, които лежат в основата на тази революция — аномалии, които уважавани учени от целия свят смятат твърде убедителни, за да ги игнорират и занапред. Аз със сигурност не можех да не им обърна внимание.

Например човек не може да не си зададе въпроса как така догоните, едно примитивно племе в Мали, от хиляди години насам знаят, че една звезда с голяма плътност на всеки 49,9 години прави пълна обиколка около по-едрата звезда Сириус? Западните учени научиха за тази втора звезда, Сириус Б, едва когато Алвън Кларк я откри с много мощен телескоп в самото начало на нашия век. Освен това догоните са знаели, че звездата е с много по-плътна маса от Сириус, поради което представлява бяло джудже, факт, открит едва през 1915 година. Племето никога не е притежавало и най-прост телескоп, но е знаело точния брой на луните на Юпитер и дълго време преди модерната наука е било наясно, че Сатурн притежава пръстени. Как?

По цялото земно кълбо сме откривали огромни мегалитови каменни блокове с такава тежест — някои тежат повече от шестстотин тона — че модерните инженери не могат да си представят как биха могли днес да ги преместят, без да ги разделят на части. Но примитивните хора — които по наши предположения не са познавали двигателите, силата на атома, електричеството или дори колелото — са изрязвали и подреждали тези масивни блокове с лазерна точност. Все още предстои да бъде обяснено как древното човечество е постигнало тези инженерни подвизи.

Не можем да обясним и съществуването на картата на Пири Райе. Учени и историци удостоверяват, че картата показва прецизно части от бреговата линия на Антарктика, което наистина е фантастично, защото картата е била изработена през 1513 година — повече от триста години преди Антарктика да е била изобщо открита. Авторът на картата, турски адмирал, твърди, че е използвал за своята карта по-стари източници, събрани от още по-ранни картографи. Но откъде е дошла тази информация? Още по-странно е, че картата, както и други няколко като нея, показват части от брега, които сега са погребани под почти километър и половина лед. Западната наука потвърди подробностите на бреговата линия след сеизмични наблюдения, извършени през 1949 година, което означава, че оригиналната карта-източник би трябвало да е правена, когато Антарктика не е била покрита с лед — в период отпреди шест до тринадесет хиляди години. Но по онова време изобщо не е съществувала цивилизация, нали?

Ами откъде са знаели нашите примитивни прадеди, че небесният свод е фиксиран и че планетите се въртят около Слънцето? Откъде са знаели за сложната част на небесната механика, наречена прецесия — периодичното колебание на земната ос, което кара позицията ни спрямо съзвездията в пространството да се променя плавно с течение на времето? Западните астрономи са открили това едва преди триста години. Но още по-невероятното е, че за да се измери този ефект, са необходими хиляди години — за да бъдем точни, 25 776 години. Но нашите предци са наричали един пълен цикъл от този ефект Велика или Голяма година. Объркващо. Защото според днешните ни разбирания цивилизацията не съществува и от една четвърт от времето на един такъв цикъл. Как тогава древните изобщо са се научили да го измерват? Кой ги е научил?

Математиците са открили, че единиците за измерване в много от древните култури като че ли се базират на обиколката на планетата ни. Но как така? Та ние не знаехме точната обиколка на планетата чак докато първите спътници през петдесетте години не измериха точно неправилната форма на земното кълбо, докато се въртяха около него в космическата си орбита.

Както и да реши да обясни човек тези аномалии, а също и стотици други, едно е сигурно: кой знае по какъв начин, мистериозно и като че за една нощ, нашите предци са придобили чудни умения и познания в областта на строителството, астрономията, селското стопанство и математиката. Цивилизацията се е появила от нищото, при това внезапно. Какво е предизвикало тази експлозия? И още по-важно, каква е била физическата връзка между нашия вид Хомо сапиенс и нашите предшественици Хомо еректус? Този въпрос, който продължава да остава без отговор, лежи в основата на палеоантропологията — трябва да се е случило нещо наистина радикално. Ние сме по-високи с над тридесет сантиметра от нашите предшественици и имаме ясно определена брадичка. Ние не притежаваме масивните изпъкналости на дебелите черепи на нашите предци. Следват ясните характеристики на интелигентност, самосъзнание, култура и духовност — черти, които нашият вид не споделя с нито един от своите предшественици. Направо казано, за времето, отговарящо на една еволюционна милисекунда, е била извършена огромна промяна.

Може би отговорът се намира в крещящите човешки митове, които учените просто не са започнали да разбират напълно. Идентични митове от различни култури по цялото земно кълбо като че ли дават все едни и същи отговори — ако поискаме да се вслушаме в тях. И повечето от тези отговори може да се намерят в безбройните легенди, документиращи съществуването на група чудновато одухотворени същества, наричани „Блестящите“.

Независимо как са назовани от всяка култура, описанието им си остава все същото. Те са били значително по-високи от местните хора и са имали странно светещи лица и големи, блестящи очи. Които и да са били, митовете от двете страни на Атлантическия океан разказват как тези богоподобни същества извършвали велики, чудотворни действия. Те можели да карат камъните да летят и да лекуват болните. Те щедро обучавали местните жители на основите на цивилизацията — писменост, металообработване, селско стопанство, строителство и медицина. Разказва се даже, че те оплодявали дъщерите на хората, за да създадат новия вид разумно същество.

Кои са били те? Къде са отишли? И наистина ли са оставили такова невероятно наследство? Някой ден, ако науката продължава да разкрива тези мистерии, истината ще излезе наяве. Но тя може да се окаже дори по-странна от фантастиката.