Уолт Бекер
Липсващата връзка (17)

Откритието

Джак и Саманта се върнаха във временния лагер. Той я бе гонил без почивка обратно по брега, като й каза, че ще й обясни, когато се върнат.

— Какво става? — попита Дорн. Той бе измъкнал пистолета си при звука на стъпките.

— Къде са двата предмета? — попита задъхан Джак.

— Джак! — развика се Саманта. — Кажи ми какво, по дяволите, става…

— Знаех, че предметите ми изглеждат познати, но просто нещо не достигаше. — Джак свали якето си и го постла върху капака на един от джиповете.

— Внимавайте сега — предупреди Дорн Бейн и Франсоа, които измъкнаха нагръдника и го поставиха върху якето на Джак.

Той прелистваше бележника си.

— За какво е всичко това? — попита Рикардо.

Най-накрая и другият предмет бе положен до първия върху капака на джипа.

Джак въздъхна триумфално.

— Наистина е просто.

Двата триъгълника стояха с основите си една срещу друга и върховете, сочещи навън. Джак постави отворения си бележник над тях. Саманта, Рикардо и Дорн се събраха наоколо, като избутаха настрани като три гладни пилета едрия Бейнс.

— Знаех си, че частите ми изглеждат познати — каза Джак. — Но не разбирах защо, докато не видях ъгловатото око на обелиска.

— Какъв обелиск? — попита Рикардо.

Саманта му шътна да мълчи.

— Но естествено, че нямаше как да разбера — продължи Джак и млъкна. Въздухът бе натежал от очакване. Той преглътна. Гърлото му бе пресъхнало. — Не разбирах, защото това не са два предмета… — Джак побутна върховете и приближи основите, докато те почти се допряха. — Те са един!

Последва кратък миг мълчание.

— Дявол да го вземе — възкликна Бейнс.

Погледнато отстрани триъгълниците оформяха едно ъгловато око.

Рисунките в бележника на Джак, документирали вярванията в Богинята на Окото, бяха като снимка на двете парчета, поставени пред тях върху капака. Дорн не откъсваше поглед от тях. Нито пък Саманта.

— Джак! — изпищя тя. Първа забеляза, че предметите започнаха да треперят. Те просто…

Оживяха.

Никой не се помръдна. Нищо не помръдваше, с изключение на двете части, които преодоляха сантиметровото пространство, което ги разделяше, и се прилепиха с щракване.

— Мамка му… — прошепна Рикардо.

Основите им се съединиха и след миг изчезна всяка следа от свързване или слепване.

— Какво стана, дявол да го вземе? — попита Дорн.

Преди Джак да успее да му отговори, че няма никаква представа, радиото на джипа внезапно се включи, стряскайки всички, включително и зулусите, които се бяха приближили, за да проверят какво става.

Предметът се издигна бавно от капака на колата на около десетина сантиметра.

Той се издигна от капака!

Превърналите се в едно тяло триъгълни предмети започнаха да се въртят. Фаровете на джипа светваха и угасваха. Зулусите отстъпиха назад заедно с останалите. Джак почти не виждаше вече върховете на триъгълниците, тъй като предметът се въртеше все по-бързо. Когато върховете изчезнаха като в мараня, от центъра на предмета се издигна лъч светлина. — От берилиевия кръг, който оформяше зеницата! Лъчът беше яркосин. Толкова ярък, че освети равнината като футболен стадион, окъпвайки всичко в светлината си.

Много от зулусите се оттеглиха към другия край на временния лагер. Макар да не се бояха от нищо на тази земя, това очевидно не бе от нея…

— Джак… Какво е… — заекна Саманта.

Синият лъч внезапно се разтвори като конус и се превърна в холограма на Земята. Беше триизмерна. Сушата се виждаше като в червеникава мъгла. Точни квадрати разделяха планетата, оформяйки паралели и меридиани. До планетата се оформиха няколко панела. Приличаха на листи от електронен бележник.

Холограмата започна да се разширява, оформяйки нещо като галактическа карта над земята. Картата показваше непознати съзвездия — до различни звездни струпвания се появиха формули. Един силен лъч светлина излезе от едно от съзвездията и спря върху планетата Земя.

— Прилича на нещо като карта — каза Бейнс.

Саманта проследи тънката, ярка линия, която идеше от космоса.

— Този лъч показва нещо върху повърхността на Земята. Рикардо се наведе над рамото й.

— Може би е някакъв знак за насочване…

— Но за какво? — попита тя.

Джак остана мълчалив през цялото време. Не бе откъснал очи от яркия лъч, който свършваше в Южна Америка, в крайната северозападна част на континента.

Дорн забеляза това.

— Може ли това да бъде знак за насочване към Източника? — Той явно знаеше за изследванията на Джак върху древния мит.

— Не знам — прошепна почти неразбираемо Джак. — Но съм сигурен в едно. — Пръстът му проби въздуха в края на лъча. — Знам точно кое място показва това. — Изражението му беше много сериозно и гласът му трепереше. — Бил съм там.