Уолт Бекер
Липсващата връзка (58)

Последици

Саманта трепереше до Джак. Беше се съблякла, за да се отърве от насекомите, преди отново да си обуе панталоните, но той разбра, че тръпките й бяха нещо повече от отвращение.

— Символът на Армагедон ли? — попита Саманта. Джак току-що й бе разказал за посланието върху каменната стена зад ядрения реактор.

— Знакът прилича на такъв за радиоактивна опасност — каза Рикардо.

— И вие мислите, че четвъртият модул е някакво оръжие?

— Макар да са били миролюбиви, историята разказва, че Блестящите са притежавали смъртоносен уред, който можел да разруши света, който познаваме — каза Джак. — Ние вече разполагаме с прости ядрени устройства, които могат да свършат подобно нещо.

— Водородните бомби — съгласи се Саманта.

— Истината е, че не знаем каква е функцията на четвъртия модул — въздъхна Рикардо. — Обаче допускаме какво би могъл да направи той.

— Нещо, което би могло да предизвика глобална катастрофа?

— Може би устройството е предизвикало катастрофата, а може да е било преместването на земната кора, което е изтрило от лицето на земята Тиахуанако и останалите древни цивилизации — каза Джак. — В някои древни текстове се поставя ударение върху това, че Блестящите са свързани с ужасна катастрофа, която обхванала земята и унищожила по-голямата част от човечеството. — Изражението на Саманта бе замислено. Джак го познаваше — знак, че тя се тревожи. Той продължи: — Цялата информация сочи към нещо. Оръжие или физически феномен, който е бил под властта на извънземните и който би могъл да унищожи света.

— Технологията на уреда е с хиляди години по-напреднала от нашата — намеси се Рикардо. — А ние вече притежаваме оръжия за масово унищожение. През шейсетте, преди забраната на ядрените опити в атмосферата, Съветският съюз изпита водородно оръжие с еквивалент от сто милиона тона ТНТ.

— Ние знаем какво може да стане с един град, ударен с еквивалента на двадесет хиляди тона — каза Джак, говорейки за първите атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. — Ами какво ще кажете за стотици милиони тонове?

— Такива бяха водородните бомби през шестдесетте — отговори Рикардо. — Но повярвайте, през последните тридесет години вече сме измислили още по-ефективни начини за убиване на хора.

Джак се загледа към хоризонта.

— Не ми се мисли на какво би могла да е способна тази извънземна технология.

— Спомняш ли си Библията? — попита Рикардо.

Джак му направи знак да продължава.

— Ти ми разказа, че в епоса „Харсаг“ и други древни източници мястото, където са се настанили тези Блестящи, било наречено Еден, нали?

— Да.

— Е, добре. В Битието пише, че Дървото на познанието се намирало някъде посред Еден. Дървото на познанието за добро и зло — каза Рикардо. — Господ казал, че светът, който е създал, е отворен пред волята на човека. Но е казал: „А от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.“

— Битие, глава втора — припомни си Саманта.

Рикардо помълча.

— Аз мисля, че Дървото на познанието е било аналог на ядреното устройство. Може би става дума за метафора на възможностите да се използва това знание, тази технология, както за добро, така и за зло.

Рязък порив на вятъра понесе прах по високопланинското плато.

— Някой явно се е опитвал да ни предпази — каза Джак. — От самите нас.

Саманта се разхождаше сред овъглените кръгове на лагерните огньове.

— Дорн никога няма да даде устройството. Той ще се опита сам да го използва. Трябва да го спрем сега. Преди да е напуснал Боливия.

— А накъде ли се е насочил? — попита Рикардо.

— Той притежава модерна лаборатория край Кейптаун. Няма да посмее да го вкара в Щатите. — От очите на Саманта се излъчваше омраза. — Наистина не знам какво би направил онзи престъпник.

— Можем ли да се свържем с боливийското правителство или с американското посолство? — попита Рикардо.

— Нямаме достатъчно време — каза Джак. — Освен това боливийците и бездруго получават подкупи от Дорн. А дори и ако правителството на САЩ ни повярва, в мига, когато разберат с какво разполага, устройството ще бъде погребано в някоя тайна федерална лаборатория.

— Можем да го проследим в Южна Африка — предложи Рикардо.

Саманта поклати глава.

— Той вече ще е скрил устройството, скелета, всичко. Освен това ако разбере, че сме още живи…

— Ако той напусне Боливия, всичко е загубено. — Джак тръгна по следите от гуми по земята. Другите го последваха надолу по склона.

— Как ще го настигнем? — попита Саманта. — И какво можем да сторим, ако успеем? Той има въоръжени наемници.

— И почти час предимство — добави Рикардо. — Освен това ние нямаме транспорт.

— Но все още притежаваме четири предимства — каза Джак и ускори крачки. — Първо, три силни мозъка — продължи той като посочи към бледите очертания на езерото Титикака. — И факта, че той все пак ще трябва да пресече това.