Уолт Бекер
Липсващата връзка (49)

Граалът

Помещението бе доста по-малко от предишното. Джак се спря да огледа металната преграда, която се бе плъзнала в процеп в стената между две уплътнителни ленти, които се проточваха от пода до тавана. Предположи, че помещението е било последната отбранителна линия против микробите в земния въздух.

Вътре имаше няколко каменни платформи, покрити със сини матраци. Макар и почти разпаднали се, те приличаха на вид и опип на каучук или мека пластмаса. „Легла — помисли Джак. — Не са маси за наблюдение.“ Преброи десет, макар че само две от тях бяха заети. Той спря до първото, където видя висок, вече познат скелет, да почива върху разпадналото се ложе, състоящо се от тъкан, изработена от сини нишки върху шуплеста основа. Размерите на скелета не оставяха съмнение у Джак какво вижда — големият череп, празните очни ями, четирите пръста на ръцете.

— Петият ни извънземен — каза той.

— Пак е мъж. Забележи тазовата структура — обади се Саманта. — Чудя се защо не сме намерили нито една жена.

— Легендите говорят само за група мъже. Предполагам, че екипажът се е състоял само от мъже, както и нашите космически екипажи допреди няколко години. — Джак нежно избърса прахта от големия череп. — Този не е бил мумифициран.

— Това важно ли е? — попита Дорн.

— Много. Бих казал, че той е единственият оживял навремето. Последният, който е починал от вируса. Вниманието, с което извънземните са мумифицирали мъртвите си, не оставя никакви съмнения по този въпрос. Ако бяха оживели и други, те щяха да се погрижат и към него да бъде приложен същият процес на мумифициране. Явно обаче, че след него не е останал нито един жив.

Рикардо въздъхна.

— Последният мохикан…

В другата страна на залата Саманта разглеждаше втория скелет, почиващ върху подобно, издигнато легло.

— О, Боже мой! — възкликна тя. — Трябва да видите това.

Джак се приближи и видя другия скелет. Беше значително по-дребен. Главата изглеждаше с размерите на човешка. Гръдният кош бе доста по-къс. Погледът му проследи ръцете към китките…

— Пет пръста — каза Саманта.

Джак докосна черепа. Пръстите му трепнаха, когато проследи изпъкналото чело над очите.

— Това е Хомо еректус!

— Знам. — Гласът на Саманта трепна. — Но погледни таза. Той е женски.

Джак кимна. Нямаше нужда да разглежда подробно структурата на таза на съществото, за да определи пола му. Под последните ребра, в извивката на тазовите кости, лежеше свит малък скелет. Джак пламна. По врата му избиха червени петна. Той се приближи до платформата. Макар че гърлото му бе пресъхнало и дращеше като покрито с пясък, успя да каже:

— Тя е била бременна.

Треперещите ръце на Джак внимателно се промушиха между по-едрите кости, докато достигнаха до малкия, безупречен череп и го вдигнаха с нежността, пазена за истинско, живо дете. Той разглеждаше черепа, без да пророни дума. Той имаше малка вдлъбнатина на тила, челото му не бе така изпъкнало като на майката. Джак приближи долната челюст към малкия череп. Ставите прилепнаха идеално.

— Саманта…

Джак се извърна. Забеляза сълзи в очите на Саманта.

— То е Хомо сапиенс — каза тя.

Генните карти, които Рикардо още държеше в ръка, започнаха да треперят. Рикардо ги запрелиства.

— Едната генна карта е от Хомо сапиенс — каза той. — Другите не са, макар че имат прилики помежду си. Едната може да е от Хомо еректус. Другата… на извънземен.

Джак обхвана черепчето, като да бе Свещеният Граал.

За него, за Саманта то представляваше точно това…

— Какво означава това? — попита Дорн. Той се приближи.

— Означава, че открихме липсващата връзка — отговори Джак.

— И че тя е… — Саманта почти не можеше да говори от вълнение — извънземен.

Джак остави малкия череп толкова нежно, като че бе направен от хартия. Рикардо прегърна Саманта, като изтриваше собствените си сълзи. Чувстваха се като току-що събудени от дълбок, безпаметен сън. Дорн стоеше неподвижен, опитвайки да осъзнае случилото се. Като че всичката влага от устата на Джак се бе събрала в очите му. Силните чувства като да бяха съсредоточени в малкото скелетче, лежащо пред него. Буря от емоции се излъчваше от малкия череп.

Не можеше да говори. Като че никой от присъстващите не можеше. Пред очите им лежеше отговорът, търсен от всички, които изследваха миналото на човечеството — самото олицетворение на дългото търсене.

Отговорът.

Въпросът, който бе тормозил толкова много хора, най-после бе разрешен. Произходът на нашия вид, тази изплъзваща се връзка с миналото, мостът между Хомо сапиенс и най-близките ни роднини Хомо еректус, скитниците, беше намерен.

— Това… Ахххх — опита се да проговори Джак. — Не мога да повярвам. Въпреки всичко, което научихме…

— Открихме го — каза Рикардо. — Най-накрая го открихме.

Бейнс посочи малките кости.

— Черепът човешки ли е?

— Толкова човешки, колкото твоя и моя — отговори му Джак.

Саманта седна върху каменния под.

— Е това вече ми дойде в повече.

След няколко минути заговори и Дорн:

— Това бебе ли е всъщност липсващата връзка?

— Не — каза Джак. — Не бебето. — Той отиде до големия скелет в другия край на залата и посочи. — Той е липсващата връзка.

— Извънземният?

Джак лека-полека започна да идва на себе си.

— През цялото време доказателствата са ни били под носа. Но даже и аз не можех да си го представя.

Дорн почервеня.

— Да не би да има исторически документи, че извънземни са дали началото на човешката раса?

Погледът на Джак остана втренчен във високия, грациозен скелет.

— Те не са били известни като извънземни. Били са известни с различни имена в различните култури, но описанията им са все едни и същи — възкликна той, преборвайки се с хладната резервираност на учения. — Дали древните са ги наричали Блестящите, Елохим или Виракоча, легендите говорят, че тези същества всъщност са имали деца от човешки дъщери. Това не е просто неясен разказ, открит върху заровена някъде си каменна плоча. Културите и от двете страни на Атлантическия океан имат почти еднакви легенди.

— Проклет да съм!

— Тибетските, еврейските, египетските, шумерските текстове… Всички разказват все същата история. Един акадски текст, „Атра Хазис“, разказва за истински генен експеримент, проведен в едно от местните племена. В него се казва, че седем жени са били вероятно оплодени с мъжка сперма. На две от децата били дадени имената Адам и Чауа, което се превежда като… Ева. Според епичния разказ целият процес е бил контролиран експеримент, предназначен да комбинира някои от качествата на „Господарите“ с тези на туземните жители.

— Уредът. Генните карти — промърмори Саманта от пода, където си седеше. — Всичко това сега добива смисъл.

— Съвсем друг разказ е намерен на шумерска плочка, която разказва как блестящите същества „правели дъщерите на хората да забременеят, за да създадат нов вид разумно същество“. В „Атра Хазис“ има друг разказ, в който се твърди, че от „кръвта“ на „Господаря“, смесена с мистериозна глина, бил създаден мъж.

— Звучи като разказа от Сътворението — каза Саманта. — Господ създал Адам, като смесил плюнката си с глината.

— Представете си само! — намеси се и Дорн. — Блестящите или извънземните, или които и да са били, са провели генетичен експеримент…

— Друг древен еврейски текст описва дете, родено от съчетаването на тези хора с туземните жители. Разказът е за Ламех, предполагаемият баща на библейския Ной. Човекът, казва се в него, бил ужасен „от странното си бебе, което изпълнило тъмната стая със светлина“. В Книгата на Енох се казва, че Ламех разбрал, че детето по-скоро приличало на излязло от утробата на, както той ги нарича, „синовете на Господ в Еден“, отколкото от неговата собствена. Той дори казал на жена си, че „Ной не е като теб и мен, защото очите му са като слънчеви лъчи, а лицето му блести. Струва ми се, че той не е роден от мен, а от Ангелите.“

Джак започна да се разхожда до издигнатата каменна платформа.

— Знам, че звучи откачено, но като че ли всичко, което открихме, изглежда, попълва празнината и отговаря на загадката. Да предположим, че екипаж от космонавти, както хората, които ние изпратихме на Луната, някак са кацнали или са катастрофирали върху тази планета. Имали са проблеми да се адаптират към условията. Блестящите явно са били твърде податливи към земните микроби. Защо иначе ще им е бил нужен онзи уред за обеззаразяване?

— Или пък ще строят този подземен комплекс — допълни Рикардо.

— А ние вече видяхме, че съществата са притежавали технология за промяна на гени.

— Значи, в опита си да се адаптират, те са решили да се смесят с местните хора — каза Дорн.

— Да смесят гените си — поправи го Джак. — Извънземните са търсели здравината на имунната система на Хомо еректус. Избрали са най-добрия, най-умелия от хуманоидните типове, които са открили тук. Този с най-висок потенциал. И са комбинирали двата генотипа. Историческите разкази твърдят, че Блестящите „са взимали само най-добрите от дъщерите на хората“.

— Все пак това не е увеличило собствения им шанс за оцеляване — каза Дорн.

— Прав си — отговори Джак. — От тяхна страна това трябва да е била алтруистична постъпка. Да оставят наследство. Но то също съвпада с описанията им като добри и милостиви същества.

Рикардо коленичи до скелета на извънземния.

— Аз бих направил още една крачка напред — каза той. — Представете си, че Блестящите са знаели, че умират. Знаели са, че са безнадеждно осъдени. Но представете си, че са знаели също, че ако запазят своята ДНК под формата на мумифицираните си тела, може би някой ден, когато собствените им деца напреднат достатъчно…

— Хората ще могат да ги възстановят — тихо изрече Джак.

Групата мълчаливо премисляше възможностите. Всяка хипотеза, която би звучала невероятно откачена само преди няколко дни, сега просто изглеждаше възможна.

— Спомняте ли си пиктограмите върху устройството? — попита Джак. — Онези две преплетени линии над втория модул. Може би това не са змии. Може би те представят…

— Двойна спирала — възкликна Рикардо. — Сигурно!

— Този модул вероятно е бил използван за генноинженерните им процедури. Предполагам, че точно него са използвали, за да постигнат успешно кръстосване с туземните жители — каза Джак. — Макар да не твърдя, че Блестящите никога не са постъпвали грубо. Историческите доказателства сочат, че Блестящите са имали много жени. А потомците на тези същества, известни в някои документи като Пазителите — на иврит Ирим — по-късно развили силна похот към дъщерите на човека и създали доста деца.

— Което може да обясни лабораторията с гинекологическия инструментариум в съседство — намеси се Саманта.

— Предполагам, че в следващите поколения изкуственото осеменяване е било напълно изоставено. Но първоначално, за да се създаде успешно хибридната раса от двата вида, е била необходима по-сериозна генна манипулация. Тъй като тя би послужила много по-добре за съчетаването на положителните качества на двата вида, отколкото случайния процес на кръстосваме — каза Джак.

— Така е станало възможно да се видят промените веднага съгласи се Рикардо. — Още в първото поколение.

— И ако извънземните са били тук достатъчно дълго, преди да умрат от вируса, да речем за времето на едно или две поколения на древните хора, което от гледна точка на репродуктивността означава около тридесетина години, те с лекота са могли не само да предадат високия си интелект под формата на гени, но също така своята мъдрост и знания, които са създали цивилизацията, такава каквато я познаваме ние.

— А те, изглежда, не са умрели твърде скоро — каза Саманта. — Сигурно са им били необходими години, за да построят целия този комплекс.

— Това обяснява внезапната поява на Хомо сапиенс — каза Рикардо. — Като че ли за една нощ. Без каквито и да било следи за близки еволюционни връзки с примитивните популации от сапиенси или еректуси, които са използвали груби каменни сечива.

— Хомо сапиенс изобщо не е еволюирал — каза Джак. — Ние сме се появили на сцената и направо сме поели управлението преди някъде около тридесет хиляди години — само част от милисекундата, сметнато спрямо времето за съществуване на нашата планета. Ние сме се размножили повече, отколкото изобщо е можело да се очаква. Унищожили сме хиляди други видове, включително и човекоподобните си предшественици. Ние вече летим. Ние впрегнахме силата на атома. Ние стъпихме на Луната. Успяхме да картографираме собствената си генетична структура. Успяхме да открием начини за борба с болестите. Никое друго същество на Земята не е успяло да осъществи тези неща. Защо е целият този напредък? Защо така бързо, ако не поради това, че внезапно ни е била дадена инстинктивна интелигентност?

— А после са ни научили да я използваме — добави Саманта.

— Тогава значи ние доказахме, че библейският Господ не съществува — каза доволно Дорн.

— Не е вярно — възрази Джак. — Всъщност доказахме съществуването на Господ. Доказахме съществуването на създател. Еволюцията отдавна ни караше да вярваме, че сме еволюирали по стечение на обстоятелствата с течение на времето. Тези кости доказват, че ние не сме вторичен продукт от случайни мутации. Ние сме създадени!

— Значи ще кажеш на света, че Господ е извънземен? — попита Дорн.

— По библейски казано, Господ не е от тази земя — каза Джак. — Никой не би оспорил това. Господ е извънземен, откъдето и да го погледнеш.

Никой не проговори след думите му.

Всеки сам се бореше със собствените си мисли. Накрая Джак заговори:

— Слушайте, достатъчно съм скромен, за да съм наясно, че не знам отговорите на всичко. Аз вярвам в Господ. Винаги съм вярвал. И мисля, че същият Господ е създал всичко във вселената — включително и тези извънземни. Ако това всеведущо същество е решило да създаде човечеството тук, на Земята, кой съм аз, че да поставям под съмнение неговите методи?

Саманта го погледна замислено.

— Не претендирам да знам как и защо Господ е решил да благослови този свят с нашия вид — продължи Джак. — Дали това са били космически пътешественици или слюнка и пръст, единственото, което знам, е, че ние сме били създадени. Създадени от Господ, от нечие велико присъствие, много по-мистериозно от простата, случайна мутация.

Петимата човеци стояха мълчаливи, преосмисляйки предишните си разбирания за историята на света и мястото на човечеството в него. Дългото мълчание бе прекъснато от звуци, идещи откъм помещението на лабораторията: шляпането на боси крака по пода.

Няколко секунди по-късно Бонган, целият мокър, нахлу в помещението.

— Водата — каза той. — Покачва се!