Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Link, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Рени Димитрова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- VaCo (2019)
Издание:
Автор: Уолт Бекер
Заглавие: Липсващата връзка
Преводач: Рени Димитрова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Атика
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Роман
Печатница: Атика
ISBN: 954-729-034-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069
История
- — Добавяне
Атлантическият океан
На борда на самолетоносача „Карл Винсънс“, напуснал само преди два дни пристанището на Буенос Айрес, половин ескадрила пилоти и щурмани на изтребители Ф-14 „Томкет“ слушаха командира на мисията си в съвещателната зала. Четирите ядрени турбини бръмчаха през металните стени на тъмното помещение. Те движеха самолетоносача с двадесет и четири възела, само шест по-малко от пределната му скорост. Бяха напуснали калните, замърсени води, заобикалящи Мар Дел Плата, и сега се насочваха към открито море в безкрайния Атлантически океан.
Повече от пет хиляди души наричаха „Карл Винсънс“ свой дом за дълги месеци и затова откъсването от брега бе здравословно еднакво за моряци и пилоти. Но сега онези два безгрижни дни в Буенос Айрес отидоха в пълна забрава в сравнение с оживлението, което чувстваше лейтенант Декански. Член на контингента, който летеше на над осемдесетте самолета на борда, Декански преглъщаше хладкото кафе и си водеше бележки. Настоящото местоположение на самолетоносача, както каза командирът, бе на 342 морски мили северозападно от целта — търговски кораб, носещ на борда си контрабандно тактическо оръжие.
Сърцето на Декански се разтуптя, когато научи и за по-тежкото от обикновено въоръжение, което щяха да носят — МАРК-2, бомби с лазерно насочване. Хората под палубите вече въоръжаваха самолетите. Мисията щеше да бъде „черна“ — ставаше дума за националната сигурност и обектът трябваше да бъде неутрализиран напълно. Нямаше да може да каже на жена си какво е направил, нито пък да се похвали на приятелите си на кораба. Командирът на мисията разпредели реда за излитане между пилотите. Лейтенант Декански и лейтенант Хинкел щяха да излетят първи. Два други Ф-14 щяха да ги последват като подкрепа. Петият щеше да остане в готовност върху тристаметровата писта на борда.
Нервността изсуши гърлото на Декански. Той набързо прецени какво би станало, ако не се завърне. Семейството му ще научи, че неговият самолет е паднал по време на рутинна тренировъчна мисия. Декански внезапно се изплаши, че нероденият му син може да израсне с мисълта, че баща му се е провалил.
Командирът приключи, като пожела късмет на пилотите.
Съвещанието бе отнело три минути. Нямаше въпроси.
— Да го направим, господа.
Ракетният крайцер „Виксбърг“ от клас „Тикондерога“, който придружаваше групата на самолетоносача в неговата латиноамериканска обиколка, цепеше леко високите вълни. Четирите турбини на кораба имаха обща мощност от осемдесет и шест хиляди конски сили и движеха стройния кораб през развълнувания Атлантически океан като нож през масло. Крайцерът се готвеше за изстрелване. Координатите на обекта бяха фиксирани. Капитанът заповяда да се поставят стабилизаторите в позиция, за да се задържи стабилен силозът за изстрелване на ракетата. В носа на кораба вратите на ракетния отсек се плъзнаха встрани. Един от изстрелващите цилиндри бе въоръжен с насочваща се конвенционално заредена ракета „Томахоук“. 154-килограмовата бойна глава имаше обсег от 250 морски мили. Офицерите и техниците на „Виксбърг“ започнаха реалната подготовка за изстрелване, която бяха повтаряли стотици пъти на ученията.
— Двадесет и четири Ромео едно. Всички системи в готовност.
— Оръжието заредено.
— Инерционното насочване работи.
— Готови.
По кораба запищяха сирените. Капитанът даде заповед за изстрелване.
През облак дим в квадратния огневи отвор се появи ракета. Тя спря за част от секундата, от четирите страни на корпуса й се разтвориха насочващите стабилизатори и оръжието се насочи с носа към небето, докато достигна тридесетте метра височина, на които трябваше да измине разстоянието. Когато носът и опашката се изравниха в хоризонтална посока, ракетата се впусна напред ниско над водата.
Блестящата бяла следа, която ракетата „Томахоук“ остави, изглеждаше великолепна на фона на следобедното небе. Изстрелването мина без проблеми. 358-те мъже на борда се поздравиха и запрегръщаха.
Никой не знаеше защо всъщност бяха стреляли.