Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Атлантическият океан

На борда на самолетоносача „Карл Винсънс“, напуснал само преди два дни пристанището на Буенос Айрес, половин ескадрила пилоти и щурмани на изтребители Ф-14 „Томкет“ слушаха командира на мисията си в съвещателната зала. Четирите ядрени турбини бръмчаха през металните стени на тъмното помещение. Те движеха самолетоносача с двадесет и четири възела, само шест по-малко от пределната му скорост. Бяха напуснали калните, замърсени води, заобикалящи Мар Дел Плата, и сега се насочваха към открито море в безкрайния Атлантически океан.

Повече от пет хиляди души наричаха „Карл Винсънс“ свой дом за дълги месеци и затова откъсването от брега бе здравословно еднакво за моряци и пилоти. Но сега онези два безгрижни дни в Буенос Айрес отидоха в пълна забрава в сравнение с оживлението, което чувстваше лейтенант Декански. Член на контингента, който летеше на над осемдесетте самолета на борда, Декански преглъщаше хладкото кафе и си водеше бележки. Настоящото местоположение на самолетоносача, както каза командирът, бе на 342 морски мили северозападно от целта — търговски кораб, носещ на борда си контрабандно тактическо оръжие.

Сърцето на Декански се разтуптя, когато научи и за по-тежкото от обикновено въоръжение, което щяха да носят — МАРК-2, бомби с лазерно насочване. Хората под палубите вече въоръжаваха самолетите. Мисията щеше да бъде „черна“ — ставаше дума за националната сигурност и обектът трябваше да бъде неутрализиран напълно. Нямаше да може да каже на жена си какво е направил, нито пък да се похвали на приятелите си на кораба. Командирът на мисията разпредели реда за излитане между пилотите. Лейтенант Декански и лейтенант Хинкел щяха да излетят първи. Два други Ф-14 щяха да ги последват като подкрепа. Петият щеше да остане в готовност върху тристаметровата писта на борда.

Нервността изсуши гърлото на Декански. Той набързо прецени какво би станало, ако не се завърне. Семейството му ще научи, че неговият самолет е паднал по време на рутинна тренировъчна мисия. Декански внезапно се изплаши, че нероденият му син може да израсне с мисълта, че баща му се е провалил.

Командирът приключи, като пожела късмет на пилотите.

Съвещанието бе отнело три минути. Нямаше въпроси.

— Да го направим, господа.

 

 

Ракетният крайцер „Виксбърг“ от клас „Тикондерога“, който придружаваше групата на самолетоносача в неговата латиноамериканска обиколка, цепеше леко високите вълни. Четирите турбини на кораба имаха обща мощност от осемдесет и шест хиляди конски сили и движеха стройния кораб през развълнувания Атлантически океан като нож през масло. Крайцерът се готвеше за изстрелване. Координатите на обекта бяха фиксирани. Капитанът заповяда да се поставят стабилизаторите в позиция, за да се задържи стабилен силозът за изстрелване на ракетата. В носа на кораба вратите на ракетния отсек се плъзнаха встрани. Един от изстрелващите цилиндри бе въоръжен с насочваща се конвенционално заредена ракета „Томахоук“. 154-килограмовата бойна глава имаше обсег от 250 морски мили. Офицерите и техниците на „Виксбърг“ започнаха реалната подготовка за изстрелване, която бяха повтаряли стотици пъти на ученията.

— Двадесет и четири Ромео едно. Всички системи в готовност.

— Оръжието заредено.

— Инерционното насочване работи.

— Готови.

По кораба запищяха сирените. Капитанът даде заповед за изстрелване.

През облак дим в квадратния огневи отвор се появи ракета. Тя спря за част от секундата, от четирите страни на корпуса й се разтвориха насочващите стабилизатори и оръжието се насочи с носа към небето, докато достигна тридесетте метра височина, на които трябваше да измине разстоянието. Когато носът и опашката се изравниха в хоризонтална посока, ракетата се впусна напред ниско над водата.

Блестящата бяла следа, която ракетата „Томахоук“ остави, изглеждаше великолепна на фона на следобедното небе. Изстрелването мина без проблеми. 358-те мъже на борда се поздравиха и запрегръщаха.

Никой не знаеше защо всъщност бяха стреляли.