Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Луната

Джак се събуди. Видя Бонган, който държеше чаша горещо кафе.

— Твой ред ли е? — попита Джак и посочи леглото.

— Не, аз съм добре. — Бонган щеше да продължи да работи.

Свити в дрехите си във влажната утрин, двамата мъже тръгнаха към разкопаната яма под бледото небе. Пълната луна висеше така ярко, както и през нощта. Купчината алуминиеви каси и дървени сандъци бе нараснала, докато Джак беше спал. Хората на Дорн подреждаха по-малката купчина.

Обеззаразяващото устройство свърши работа вместо душ. Джак изтри парата от лицето си и продължи към голямата зала. Бонган каза, че отива долу, за да помага на Саманта. Джак намери Рикардо да инструктира Антъни да внимава една от касите да стои винаги изправена.

— Изглеждаш изтощен — каза Джак.

Очите на Рикардо бяха издути от умора.

— Пропусна най-голямата атракция — каза той. — Избутахме онзи проклет реактор до това ниво. — Той показа голяма каса, която се намираше до преддверието на залата — След няколко минути ще го изкараме на повърхността.

Рикардо хвана колана на панталоните си и ги вдигна нагоре.

Джак го гледаше с усмивка.

— Знам — каза Рикардо и позатегна колана си. — Но позволи ми да те уверя, че тази принудителна диета ще приключи, щом се измъкнем оттук.

— Вечерята е от мен — усмихна се Джак. Той остави чашата си върху дългата каменна маса. — Докъде е стигнало нивото на водата?

— Още е под лабораторията. Но се издига много по-бързо. Успяхме да измъкнем само две каси с оборудване от склада. — Главата му клюмна от умора. — Не мисля, че имаме повече от четири часа до наводняването на цялото ниво.

— По дяволите — възкликна Джак, докато търсеше нещо сред разхвърляните кутии. Намери фотоапарата си и няколко филма. — По-добре да довършим фотодокументирането. Поне да снимаме колкото можем повече.

 

 

Докато слизаха и зареждаше филма, Джак каза на Рикардо, че трябва да започнат със снимането на каменните стени с йероглифите, които ограждаха поставката на ядрения реактор от три страни.

— Сигурен съм, че онези надписи са указания. Може би са най-важното нещо, което можем да спасим.

Рикардо се съгласи.

Минаха покрай Саманта и Бонган, които бутаха нагоре по стъпалата един сандък. Въпреки мокротата и умората се виждаше, че Саманта се тревожи.

— Нямаме много време — каза тя.

— Знам.

Джак се поинтересува къде са останалите членове на групата.

— Дорн е на повърхността — каза му тя. Не беше виждала Бейнс или Франсоа от часове.

 

 

Джак и Рикардо преплаваха потопения под водата коридор със сал. Водата се бе надигнала сериозно. Джак успя да слезе от сала, без да се намокри в леденото езеро. В помещението на лабораторията той измери набързо светлината и настрои фотоапарата си. Направи няколко общи снимки, преди да смени обектива за серия от подробни снимки отблизо. Надяваше се, че с помощта на компютри ще може да бъде преведен целият стенопис.

— Добре, че поне реакторът е с инструкции — каза Рикардо. — И без това сме достатъчно объркани от всичките тези технологии, а с него вече не става дума за холограми, а за ядрени реакции.

— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Джак. — И точно затова ще направим реактора публично достояние при първата възможност. Изобщо не ми пука какво мисли Дорн.

— Съгласен съм, амиго. Това нещо е като Кутията на Пандора. Особено ако попадне в нечисти ръце.

Джак си намери място, откъдето светлината от светкавицата на фотоапарата нямаше да замаже някои от фините гравюри. За всеки случай засне още една лента, като използваше само светлината от стените на помещението. После прибра пластмасовата кутийка с изснимания филм в джоба на ризата си и хвърли последен поглед на четирите гравирани знака — големите символи, които бяха гравирани и върху модулите на самата система.

— Какво има? — попита Рикардо.

— Този, последният символ — показа Джак. — Не ти ли напомня на нещо?

Рикардо се приближи и се вгледа. След няколко секунди поклати глава.

— Двете сфери, разделени с линия, могат да означават ядрения процес.

— Възможно — каза Джак. — Но какво мислиш за триъгълниците около кръга, които са изписани над тях. Не ти ли прилича на символ за опасност?

— Би могло да бъде.

Но защо ли му изглеждаше толкова познат?

— Моят бележник още ли е тук?

— Не съм го пренасял.

Джак беше оставил обвития си в кожа бележник в херметично затворената стая, след като бе скицирал положението на скелетите. Рикардо надникна неспокойно през рамото му. Накрая Джак намери поизмачкано фотокопие с някакви тибетски надписи. Пръстът му проследи скиците на различни фигури.

— Знаех си!

— Същият символ ли е?

— Не. Но твърде, твърде близък. — Джак надникна в другото помещение. — Ела.

Приликата шокира и двамата.

Джак прилепи фотокопието до стената, точно под четвъртия символ.

— Китайски ли е? — попита Рикардо.

— Тибетски. — Написаното приличаше на малко усложнена версия на йероглифа върху стената. — Стори ми се любопитен, защото бях виждал същия символ върху някои аймирски плочки.

— Какво представлява?

— Това е тибетската дума за Армагедон — каза Джак.

Той посочи символа върху стената. Същият бе гравиран върху четвъртия модул на реактора, който се намираше най-близо до основата на машината.

— Това прилича както на тибетския, така и на аймирския символ за края на последната ера. Краят на света. Изглежда, че също така изобразява и ядрен процес.

Рикардо пристъпи тревожно.

— Всъщност какво искаш да кажеш?

— Че единият от онези модули може да е нещо, което не бихме желали да включим… — Джак се изправи бавно и прибра листа. — Никога…

 

 

Джак специално запечата върху последните няколко снимки четвъртия символ.

— Достатъчно — каза накрая той.

Рикардо се изправи.

— Добре. Да се махаме! Всичко тук е достатъчно тревожно и без да говорим за края на света. Освен това тази нощ имаше пълнолуние — каза той. — И аз не се чувствах никак добре.

Джак нагласи каишката на фотоапарата върху рамото си. Пред очите му непрекъснато изникваше образът на луната, която блестеше дори по-силно от утринното слънце. Защо това го тревожеше толкова?

Той мина покрай трите маси в предната част на лабораторията и внезапно спря.

— Точно така!

— Какво е така?

— Затова тази проклета вода се изкачва толкова бързо.

 

 

Джак накрая разбра защо нивото на водата се издига по-бързо. На два пъти през всеки сезон привличането на Луната се прибавя към постоянното гравитационно поле на Слънцето, като по този начин приливът става доста по-висок. Точно един такъв прилив сега се опитваше да ги заклещи в течния си гроб. Поради високия пролетен прилив нивото на водния пласт се надигаше. Слънцето и Луната заедно действаха за разхлабването на преградите и увеличаването на налягането върху и без това напрегнатите стени.

Докато двамата мъже бързаха, като се промъкваха покрай купчините оборудване в складовото помещение на подземния комплекс, Рикардо се ругаеше, че не е взел под внимание този толкова обикновен феномен. Подът беше потънал под тънък слой вода.

— Стълбите вече са под водата — каза Джак.

Звукът от пляскането на стъпките им отекваше от стените и заглушаваше непрекъснатия звън от капките, изтичащи през цепнатините между камъните на масивната южна стена. Малки вълнички вибрираха по тънкия воден пласт на пода. Джак бе разтревожен и не намали ход. Учените почти бяха пресекли помещението с частите, когато чуха трясък.

— Какво е това? — изкрещя Рикардо.

През коридора с рев се понесе силен вятър. Звукът му повиши адреналина в тялото на Джак. Той се обърна, но нямаше време да отговори. Пенеща се водна стена се нахвърли отгоре им, като премяташе металните листи.