Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)
Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069


Пикасо

Райт гледаше мълчаливо дисплея на стената. Заседателната зала беше побрала два пъти поведе хора, отколкото когато и да било досега, но вътре цареше тревожна тишина. Върху стенната система екрани към тях гледаше цветна картина, като че нарисувана от някой футуристичен Пикасо. Направено от най-близкия сателит, далечното изображение показваше положението на кораба в морето, обкръжен от околните електромагнитни излъчвания. Океанът бе тъмносин, почти черен. Брегът на Бразилия беше изобразен в жълто, а реките в светлосиньо. Онова, което тревожеше директора, бе яркото зелено, което окръжаваше малък район в океана.

— Това, което виждате, е пълният електромагнитен спектър в района. — Кърби избърса челото си с кърпа. — Зелената област показва електромагнитно смущение. То е разположено в доста голям радиус около кораба.

— А имаме ли снимки на кораба? — попита Райт.

Макфадън подаде отворена папка с последните сателитни снимки.

— Нашият КХ-12 се е намирал най-близо при преминаването си преди двадесет минути.

Райт взе черно-бялата увеличена цифрова фотография на океанския траулер. Виждаха се няколко малки фигури на хора. Един брезент покриваше нещо върху носа.

— Най-силното електромагнитно излъчване хванахме откъм носа на кораба — каза Кърби, който погледна през рамото на Макфадън.

— Продължава ли да расте? — попита Райт.

— Да, сър — отговори Макфадън. Помълча малко и добави: — Експоненциално[1].

Кърби посочи към група аналитици в бели лабораторни престилки, които се бяха събрали зад малка преграда с телекомуникационно оборудване. Те изглеждаха нервни. Макфадън помисли, че неизвестният, зловещ свят на заседателната зала наистина предизвиква подобни чувства у хората, които обикновено нямат работа тук. Те обясняваха на директора последните стойности от показанията на електромагнитното поле.

— Според нашите експерти изглежда, че приближава критичната маса — каза Кърби.

Райт остави снимките.

— Критичната маса?

— Точката, в която стават възможни бързи ядрени верижни реакции — каза Макфадън.

— Знам това — отвърна ядосан Райт. — Нашите водородни бомби използват детонатор — топлинна експлозия — за да генерират достатъчно висока температура, която да предизвика ядрена реакция. — Той извървя няколко крачки. — Ако това е тактическо оръжие, някаква водородна бомба, нещо, каквото не сме виждали досега, какво ще стане, когато достигне тази критична маса?

— Вече проиграхме няколко програми — отговори Кърби. — Определени предположения. Ако онова, което засичаме, е ядрено оръжие, то би имало силата на 2200-килотонова водородна бомба, когато достигне критичната си маса.

Дисплеят над главите им потъмня. Появи се нова карта на света с контурите на Атлантическия океан и брега на Южна Америка. Един зелен триъгълник с координати маркираше местоположението на кораба. Бледи призраци на същия триъгълник бележеха пътя на кораба от брега.

Райт свали очилата си и избърса чело с ръкав. Спомняше си какво бяха направили в Япония 20-килотоновите ядрени бомби. Знаеше, че една 100-килотонова бомба като онази, които руснаците бяха изпитали в атмосферата, може да изтрие от лицето на земята Вашингтон и околните щати.

— Сър, можем да ви покажем схема за засегнатите райони.

Райт кимна.

Кърби поговори с един от аналитиците, който набра командите на монитора на централния компютър. Залата отново се затъмни. Червеното зарево от картината над главите им оцвети цялото помещение, като че ли подземният бункер се бе превърнал в тъмна фотографска стая.

Всичко замлъкна.

Всичките тридесет души спряха работа и се загледаха в екрана. Червени концентрични окръжности започваха от светлозелената точка, която представляваше кораба. Най-широката окръжност покриваше по-голямата част от Бразилия.

Райт прочисти гърлото си.

— Боже мой…

— Тези кръгове са зоната на удара, сър. Явно силата в епицентъра ще бъде най-голяма и енергията ще намалява във всяка следваща зона. Това е картината, ако устройството избухне от позицията си на четиридесет и две морски мили от брега на Бразилия. Първоначалната взривна вълна ще се разпространи по сушата. Предполагаме, че ще унищожи шестдесет процента от джунглата. Потенциалните човешки загуби… — Гласът на Кърби се пречупи. — Извинете. Ами това са двата най-големи крайбрежни града, Сао Пауло и Рио. А после столицата Бразилия.

— Тези градове вероятно имат над деветнадесет милиона жители — каза Райт. — Какво говориш, дявол да го вземе?

— Тъй като не ни е познато устройството, което излъчва сигнала, ние изчислихме последствията по конвенционалния начин. Предположихме, че в тези градове ще останат и живи хора.

— Предположили сте?

— В най-добрия случай ще има четири до шест милиона убити. В средния вероятно двойно повече.

За пръв път, откакто беше директор по оперативната дейност, Райт чу шума на еър-къндишъна. Върху бюрото помръдваше някакъв лист. Единственият друг звук идеше от вентилаторите, намиращи се далеч по въздуховодите.

— Естествено, в дългосрочна перспектива, последствията ще са глобални, сър.

Макфадън забеляза, че директорът почти незабележимо се поклащаше. В кабинета зад тях един от секретарите държеше червен телефон, свързан към централната конзола на таблото.

— Президентът чака, сър — каза той.

Райт се изкашля и тръгна към кабинета.

Бележки

[1] Рязка промяна до достигането на определена най-висока или най-ниска постоянна или критична стойност. — Б.пр.