Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)
Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069


Догоните

Малкият самолет започна да се спуска и мина през няколко разпръснати облаци. Джак видя голяма планинска верига отдолу и разбра, че трябва вече да са наблизо. Сгушена сред хълмистите равнини на Мали, точно до вододелното било, се намираше родината на народа на догоните. Джак бе предприел второто си пътешествие в Мали единствено с цел да изследва това войнствено племе. Той вярваше, че ключът към нововъзникналата му теория се намира сред тази странна култура.

Беше прекарал почти година в племето и се сприятели с Ксуабату, духовният вожд на племето. От него Джак научи митовете, които оставаха непроменени от раждането на великия клан преди хиляда години. Част от тези митове съдържаха научна информация за звездите, която объркваше съвременните изследователи. Те например знаеха, че една плътна звезда, която западните астрономи наричат Бяло джудже, обикаля Сириус на всеки 49,9 години. Те наричаха тази звезда По Толо и дори знаеха точната й плътност. Но откъде? Как бе възможно примитивните догони да го знаят, след като Елвън Кларк бе открил По Толо едва през 1862 година, при това с много мощен телескоп? Освен това високата плътност на звездата не бе известна на западната наука чак до 1915 година. Това племе също така знаеше за спътниците на Юпитер и дори това, че Сатурн има пръстени. Но откъде са взели те всички тези данни?

Догоните бяха събрали цялата тази информация без каквото и да било модерно научно оборудване. Те никога не са притежавали дори обикновен телескоп, а кланът предавал тези знания от поколение на поколение повече от едно хилядолетие. Повечето изследователи предпочитаха да омаловажават този факт до размера на „незначителна“ аномалия. Но за Джак не беше така. Затова той изследва племето задълбочено. Сега го считаха за експерт по културата на догоните.

Разглеждайки терена долу, Джак се наведе напред и потупа пилота по рамото.

— Къде е пистата за приземяване?

Човекът се изсмя и показа надолу към нещо като тесен черен път между два стръмни хълма.

— Не. Той те пита къде е пистата за приземяване — намеси се Рикардо.

Този път пилотът отговори, като наклони рязко надолу малката чесна. Джак сграбчи облегалката, за да не се блъсне в плексигласовия прозорец. Хвърли един бърз поглед към Рикардо, който беше побелял като платно.

— Сбогом, приятелю — успя да изрече Рикардо между молбите за божествено спасение. Той се хвана за главата и продължи да се моли. Джак се мъчеше да се овладее, убеждавайки сам себе си, че не го е страх. След няколко мига обаче се хвана, че повтаря молитвите на испански, опитвайки се да не изостава от ужасения си мексикански колега.

 

 

След няколко секунди Джак осъзна, че самолетът все още е цял. Прахта бавно се уталожи. Пилотът се изсмя весело, зави по неравната земя и подкара чесната към малка прашна поляна. Джак почувства известно уважение към откачения маниак, който седеше пред него.

Накрая двигателят замлъкна сред облак дим. Самолетът бе спрял до сламена колиба, която служеше като склад за гориво, багажно отделение и контрол на въздушния трафик.

Вратата не искаше да се отвори, но накрая Джак я изрита и постави краката си един след друг върху благословената земя. Помогна на отпуснатия и треперещ Рикардо да се измъкне от самолета. Дузина проскубани пилета се замотаха около краката им. Джак гледаше как няколко ебонитовочерни жени вадят вода от дълбок кладенец. Някои носеха вързопи със спящи бебета в прегънатите си черни ръце. Разбра няколко думи — жените говореха на родния си догонски, а не на френски. Джак нави ръкавите на ризата си заради силната суха горещина. Къде, по дяволите, му беше бейзболната шапка?

— Извинявай — каза Рикардо.

— За какво?

Джак проследи погледа на Рикардо към собствените си ботуши, които бяха покрити с леко оранжева слуз. Едно от любопитните пилета дойде да клъвне от храната.

— О, страхотно.

Рикардо извади кърпа от задния си джоб и я пусна до левия крак на Джак. Джак поклати глава. Рикардо едва успя да свие рамене. Когато започна да трие закуската на Рикардо от ботушите си, силният аромат на тревите от близките равнини отнесе киселия мирис на стомашен сок. Джак се изправи. Вдъхна дълбоко и затвори очи. Усещаше само сладкото ухание на Африка.

Беше се завърнал.

След няколко секунди Джак измисли някакво извинение за нещастното място, което се опитваше да се нарече летище. Отчайващата бедност на Мали винаги го беше шокирала. Някога колониална територия на французите, малката република бе една от най-бедните страни на света. По-малко от половината население бе грамотно, а продължителността на живота за повечето от хората тук не надхвърляше четиридесет и четири години. Джак поклати глава. Тези благородни хора се бореха безспир, за да оживеят, но не губеха достойнството си. И за какво? За да изживеят половин живот. Това му се струваше твърде нечестно.

Двамата с Рикардо се спряха под милостивата сянка на колибата само за миг, преди Джак да забележи два изстрадали джипа, които се зареждаха с бензин от един голям, четиридесетгалонов варел. Върху предното стъкло на онзи, който бе обърнат към тях, имаше поставен голям плакат с надпис „доктор Остин“. Джак тръгна да пресича прашната писта и се насочи към двата джипа. Рикардо го последва. Зад плаката стоеше някой.

— Аз съм доктор Остин — каза той.

Фигурата пристъпи напред. Джак замръзна на мястото си.

— Няма начин. Никакъв! — Той се обърна и тръгна обратно към самолета.

Саманта затръшна вратата на джипа и хукна подире му.

— Джак, моля те! Само ме изслушай! За секунда!

Джак я чу, но не спря. Бързо се приближи до чесната, готов да се върне в Бамако. Мина покрай присвития Рикардо, който току-що бе повърнал отново.

— Ще те убия — каза му Джак.

— Чакай… Джак… Ще ти обясня…

Ти ли си правил разкопки? — изръмжа Джак.

Тя се намеси, все още подтичвайки:

— Джак, ти си живял при догоните. Те ти вярват. Нямаш представа колко се нуждаем тук от теб. За бога, моля те, не ме карай да ти се моля.

Джак хвърли сака си в самолета, после се хвана за крилото и се вдигна нагоре.

— По дяволите, Джак — развика се Саманта. — Току-що измерихме черепа. Обемът му е две хиляди и сто кубически сантиметра!

Джак се закова на място. По гърба му полазиха тръпки. Отпусна ръка, а кракът му бавно се спусна към земята.