Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Третото ниво

Те влязоха в коридора, където едва не го уби калната лавина. Някога непроходимата купчина камъни сега се бе превърнала в лабиринт от отломки. Тънък пласт кал покриваше стените и пода, а голяма част бе събрана на купчини покрай стените на коридора.

— Открихме друга шахта — каза Саманта. — Точно като онази, в която ти падна. Останалите точно сега проверяват дали тя не води към трето ниво.

Джак спря пред отвора на шахтата.

— Изненадан съм, че не си с тях.

Саманта го поведе покрай празните стаи от двете страни на коридора. Джак надникна във всяка от тях. Били са боядисани някога. Можеше да различи избелелия рисунък под слоя прах. Саманта сви надясно в последната от стаичките. В центъра на задната стена беше пробита голяма дупка. Купчина мазилка се издигаше върху каменния под до нея.

— Таен вход — каза тя.

Джак разгледа дупката и прекара длан по стената.

— Никога нямаше да открием входа от тази страна. Освен ако бяхме използвали сонар — каза тя. — Покритието е идеално.

Джак се съгласи. Прикритието на входа бе направено много умело.

— Но защо ли са искали да запечатат цяло ниво откъм външната му страна? — зачуди се Саманта.

— Извънземните сигурно са знаели, че умират — отвърна Джак. — Може да са запечатали долните нива, за да ги предпазят от хора, които ограбват гробове, или бъдещи изследователи. Може пък да са скрили нещо важно.

Той знаеше, че много култури, особено египетската, запечатват важни помещения с подобна мазилкова фасада.

Саманта се промъкна през кръглото отвърстие, а Джак я последва, макар болката в ребрата му да се обади.

— Тук долу става малко по-тъмно — каза Саманта.

От фенера й се проточи светъл лъч. Тя го разшири. По измазаните стени се образуваха големи светли окръжности. Джак забеляза нещо блестящо върху ръкава на блузата й. Той го пипна. По пръстите му остана блестящ прах.

— Блузата ти.

Саманта сведе поглед.

— Блясъкът на стените тук изчезва. Не знаем защо. — Тя тръгна напред. — Рикардо откри, че боята всъщност е биологичен агент. Светеща на тъмно плесен, казва той.

— Интересно — отговори Джак. — Трябваше да се сетя по-рано. — Той познаваше стотици видове растения и животни, които фосфоресцират.

— Рикардо мисли, че тази плесен е специално развита за това подземно убежище.

Джак докосна стената. Пръстите му засветиха.

— Органична боя — каза той. — Органична луминесцентна боя.

Продължиха надолу по дългото право стълбище. Преди да стигнат долу, към тях започнаха да отекват гласове. На дъното Саманта показа едно пълно с кал преддверие вляво.

— Ето тук си паднал — каза тя. — Внимавай, калта е доста хлъзгава.

— И тук ли съм видял Блестящия?

— Както и аз — отвърна Саманта. — Изплаши ме до смърт, докато не разбрах, че е само холографско изображение.

Джак надникна в пълното с кал помещение. Видението на онзи ангел все още бе запечатано в ума му. Саманта го поведе по-нататък по коридора, който завиваше рязко надясно след двадесет метра. Ботушите им оставяха леки следи в тъмната тиня, покриваща пода. Слаб, мляскащ звук придружаваше стъпките им.

След като завиха, Джак видя купчина сандъци и навити въжета, които отчасти закриваха трима души. Осветен отзад от два съскащи фенера, Дорн се приближи към тях.

— Радвам се да те видя отново здрав и тук — каза той. — Съжалявам, но не можехме да чакаме. Как са ребрата?

— Какво?

— Гърдите ти. Как се чувстваш?

— О, много по-добре. — Джак почти беше забравил за превръзките си.

— Добре. Защото спуснахме Бейнс надолу по вентилационната шахта към следващото ниво — усмихна се Дорн. — И той явно е достигнал дъното.

 

 

Джак, Саманта, Рикардо, Бонган и Дорн се ослушваха за сигнала на Бейнс, всеки застанал в една от стаите в коридора. Серията от празни стаички повтаряха точно разположението на етажа над тях. Бейнс трябваше да разгледа долното ниво и да види дали ще намери друг скрит вход, подобно на онзи, който откриха горе. Нямаше го от четиридесет минути, когато първите му удари отекнаха, но не откъм стая, а откъм самия коридор. Джак определи мястото към средата на стената, само на десетина метра от предишното стълбище. Групата побърза към мястото, откъдето се чуваха глухите удари.

С клиновете, които ползваха за работа при разкопките, те бързо свалиха жълтата мазилка, която падаше на големи парчета върху тънкия слой кал на пода. След десетина минути в стената имаше достатъчно широка дупка, за да може Бейнс да покаже главата си. Той приличаше на дете, което си е играло с брашното на мама — ножът му бе побелял от мушкането в мазилката. Вените на врата му пулсираха и лицето му бе почервеняло. За секунда заприлича на препарирана човешка глава, закачена върху стената. Препариран Хомо сапиенс, помисли си Джак.

— Е? — попита Дорн. — Защо се забави толкова?

Бейнс избърса потта от очите си.

— Мисля, че открихме направо златна жила, проклет да съм!

* * *

Стълбите чезнеха в езеро черна вода, което беше наводнило цялата катакомба на коридорите. Наводнените коридори напомняха на Джак каналите на Венеция, само дето тук водата не миришеше.

Бейнс беше мокър от кръста надолу. Здравите му мускули трепереха.

— Както ви казах, тук е имало малко наводнение.

— Водата не е застояла — каза Джак. — Трябва да има някаква обмяна.

Рикардо погледна тавана.

— Което означава, че ние се намираме във водния пласт. — Една капка му отговори, като цопна в езерото. — И това място пропуска…

— Изтича се от езерото — каза Джак.

Дорн го изгледа объркано.

— Но ние сме на няколко километра оттам.

— Тиахуанако някога е бил пристанище — обясни Джак. — Целият този хълм е бил остров в езерото. Познански е открил онези големи каменни докове само на няколкостотин метра оттук. Каквато и катастрофа да е предизвикала издигането на земята, тя не е снижила нивото на водата. Спомни си, че ние започнахме да копаем само на четиридесетина метра над нивото на езерото.

— А сега сме много по-надълбоко от четиридесет метра — обади се Саманта.

— Поне три пъти повече. Бяхме под водния пласт в мига, когато слязохме по стълбището при входа. — Джак се наведе и издраска една черта с острието на джобния си нож върху стената, точно над нивото на водата. — Нивото може и да се покачва.

— По дяволите. — Дорн погледна тревожно към наводнения коридор. — Да се надяваме, че няма да ни залее.

Още капки изтръгнаха тихи звуци от водата в помещението.

Настроението им се развали, когато започнаха да обмислят възможните последствия. Джак взе фенерчето и насочи лъча на около двадесет метра вдясно, където видяха други стълби в отсрещната страна на наводнения коридор.

— Ето ги — каза Бейнс, който продължаваше да трепери. — Помещението е точно над онези стълби.

— Колко е дълбока водата? — попита Рикардо.

— Просто бъди готов да се измокриш — отговори Бейнс. — И при това е ужасно студена.

Джак се обърна към Саманта.

— Мислиш ли, че си готова да тръгнеш?

Тя вече събуваше ботушите си.

 

 

Тъмното езеро беше като пълна с химикали цистерна.

Тялото на Джак затрепери. Ледената вода напълни ботушите му и краката му изтръпнаха от студа. Удареното коляно го заболя, когато студът обхвана ставата, преди водата да се вдигне нагоре по бедрата му. Джак изпусна тих стон, когато ледената баня продължи да залива още по-чувствителните части на тялото му.

Бонган остана при стълбите с фенера, за да освети пътя им през мастиленото езеро. Ако водата започнеше да се надига, той щеше веднага да ги предупреди.

Когато мъжете се добраха до пода на коридора, водата достигаше на около двадесетина сантиметра над кръста им. Дребното тяло на Саманта бе залято доста по-нагоре и тя изписка.

Кракът на Джак докосна стъпало.

— Мисля, че намерих първото.

Той се изкачи по стълбата, която предлагаше само малко убежище от ледената баня. Рикардо скочи върху стълбището като изстрелян от оръдие. Джак не бе предполагал, че той може да се движи толкова бързо. Бейнс и Дорн го последваха. После Джак помогна на Саманта да се измъкне от леденото езеро.

Петимата изстискаха водата от дрехите си и разтриха краката си, за да им възвърнат подвижността. Макар и нетърпеливи да видят какво беше намерил Бейнс, никой не си спести времето, за да възвърне поне малко чувствителността на вледенените си крайници. Джак виждаше дребната фигура на Бонган, седнала на стълбите в другия край на подземното езеро.

— Точно над това стълбище — каза Бейнс.

— Готови ли са всички? — попита Джак. С тракащи зъби му кимна само Саманта. — Ако някой започне да усеща, че му е лошо, веднага да каже — предупреди той. — Хипотермията тук долу е реална възможност.

Той погледна Саманта, която не бе толкова едра, колкото мъжете от групата. — Разбра ли?

— Да — отговори тя.

Ботушите му жвакаха във вода, но Джак тръгна нагоре по стълбището. Саманта го последва, като избягваше да стъпва по мокрите му следи, които правеха камъните хлъзгави. Рикардо тихичко ругаеше на всяка стъпка подире им.

Като се поколеба в края на езерото, Дорн избута Бейнс встрани и зашепна в ухото му:

— Ако е онова, което казваш, ще трябва да внимаваме още повече с охраната.

— Знам — отговори тихо Бейнс. — Знам.

Двамата мъже погледнаха към стълбите и тримата учени, преди сами да започнат да се изкачват.

* * *

Джак погледна с благоговение дългото помещение. Не беше сигурен дали студената баня или онова, което вижда пред себе си, кара ръцете му да треперят.

— Джакпот… — каза Саманта.

Значението на подобната на хангар стая стана ясно в мига, след като Джак премина под входа й в горния край на стълбището. Макар да бяха полуразличими в сумрака, Джак забеляза купчини от подредени предмети.

— Какво е това място? — попита Саманта.

Той се огледа, благодарен, че Рикардо му подаде фенерчето си. Насочи лъча и сега можеше да види по-ясно. Добре подредени купчини от метални листи, рулони кабели и парчета от метален скелет лежаха покрай стените. Бяха направени малки отделения, където имаше подредени машинни части и компютърни панели.

Всичко бе покрито с пласт фин прах.

— Дотук стигнах — каза Бейнс, повел заинтересувания Дорн покрай редиците метални части. Групата се пръсна по различните отделения. Възбудата витаеше във въздуха, готова да го подпали всеки миг. Светлината откъм стените им позволяваше да се движат из този лабиринт, но Джак трябваше да се приближи до всяка купчина, за да може да види всичко по-подробно. В ума му започна да се оформя една теория.

Саманта взе малко парче луминесцентен кабел и се обърна към Джак и Рикардо, които се бяха спрели до близката купчина извит и смачкан метал. Тихият й глас трепереше в полумрака.

— Знаете ли какво мисля, че е това? — попита тя.

Джак вдигна едно смачкано парче метал.

— Катастрофа…