Уолт Бекер
Липсващата връзка (76)

Езикът

Джак бутна вратата с дулото на автомата. Очите му огледаха камбуза. Празен, само няколко маси. Щеше да затръшне вратата, когато чу някой да вика името му.

Като че бе гласът на Саманта!

Той влезе вътре и я видя присвита в далечния ъгъл. Притича до нея.

— Джак? — По бузите й течаха сълзи. Не успя да проговори няколко секунди, като че не й бе останал въздух. — Мислех, че съм те загубила…

Той я прегърна силно.

— Това не може да се случи на два пъти в един живот.

После се огледа.

— Ще трябва да те освободим.

— Ножът… До мивката.

Джак грабна сатъра. Постави автомата върху масата и коленичи до Саманта, за да пререже пластмасовите белезници.

— Не мърдай!

Джак се смръзна при звука от гласа на Дорн зад гърба му.

— Изправи се бавно — нареди Дорн. — И хвърли ножа!

Джак се изправи, прилепил ръце към бедрата си. Ножът падна на дървения под. Дорн стоеше при вратата с пистолет, насочен към главата на Джак.

— А сега се отдалечи от автомата. Бавно.

Очите на Саманта се бяха разширили от страх. Тя погледна автомата, намиращ се само на една ръка разстояние върху масата, а после отново към двамата мъже.

Джак отстъпваше бавно. Умът му бързо формулираше план. Знаеше, че Дорн ще го застреля в гърба, ако се хвърли към оръжието, и че няма да има време да избяга, преди противникът му да е стрелял. Дорн се бе опитал да го убие веднъж и нямаше да се поколебае да го направи втори път. Следващите няколко секунди щяха да решат дали ще живее, или ще умре. Може би Дорн искаше да отстрани Саманта от линията на огъня, преди да дръпне спусъка.

— Не прави глупости, Бен — каза Саманта. — Моля те.

Дорн не отговори. Заповяда на Джак да пристъпи вляво.

Той щеше да го застреля — Джак го чувстваше с възела в стомаха си. В ужаса си едва забеляза дясната ръка на Саманта, която се движеше почти незабележимо. Очите му се напрегнаха.

Тя му говореше с езика на знаците!

Джак прочете буквите, които Саманта му сигнализираше със свободната си ръка: А-Д-А-Й. В частицата от секундата, когато се чудеше какво му казва с това „адай“, той зърна, че другата й ръка измъква нещо изпод бедрото. Значи е пропуснал първата буква…

Джак се хвърли на пода. Падай!

От дулото на ракетния пистолет избухна светкавица. Ракетата драсна главата на Джак, докато той падаше. Усети топлината и дима. Чу зад себе си изстрел. Дъските до Саманта се разцепиха. Джак се изтърколи вдясно и погледна. Ракетата бе ударила Дорн в гърдите и го бе изхвърлила извън вратата.

Горещият куршум рикошира от стената вътре в камбуза и после избухна в искри светлина. Светкавицата заслепи Джак. Гъст дим изпълни помещението. Той запълзя към Саманта, докато я напипа. Сатърът лежеше до нея. Джак преряза пластмасовите белезници и грабна автомата от масата. Саманта го последва кашляйки. Скрити зад стената, те се насочиха към вратата.

Дорн лежеше по гръб, все още замаян от удара на ракетата. Ризата му бе надупчена от частиците сяра. Джак взе пистолета му. Преди да успее да го пъхне под колана си, краката на Дорн се раздвижиха и подсякоха и без това нестабилния от клатенето на кораба Джак. Дорн се нахвърли отгоре му. Бързината му изненада Джак, който не успя да подложи навреме ръце пред себе си. Ударът го изпрати към външната стена на камбуза.

Пистолетът падна. Остра болка прониза гръдния кош на Джак. Дорн дръпна автомата от лявата му ръка. Той падна на колене. Болката в гърдите го парализираше. Дорн насочи дулото на автомата към него.

Джак вдигна ръка, но не последва изстрел. Вместо това главата на Дорн клюмна и южноафриканецът падна пред него. Челюстта му се разби върху металната палуба. През дима Джак видя Саманта, застанала над падналия мъж, все още държаща ракетния си пистолет за дулото.

Джак подаде ръка на Саманта, която му помогна да стане. Дорн лежеше в безсъзнание. От брадата му течеше кръв, а на тила му се издигаше голяма цицина.

— Другите моряци ще са тук всеки момент — извика паникьосана Саманта. Гъст червен дим излизаше от камбуза към капитанския мостик отгоре.

Джак огледа стълбичката.

— Къде са поставили ядрения генератор?

— Не знам — тревожно отвърна тя.

Джак я хвана за ръка.

— Трябва да го намерим веднага. Той се зарежда!