Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Замунда

Двамата учени и Дорн хукнаха от палатката и последваха Рикардо нагоре по хълма към мястото на разкопките.

Близо двеста догони се бяха събрали и припяваха в унисон, изпадайки в ярост. Някои размахваха изкопни инструменти, други големи стоманени мачете. Няколко носеха ловни копия или стари пушки. Саманта се изплаши. Всъщност изплашиха се всички. Оръжията като че се бяха появили от нищото.

Дясната ръка на Дорн, Бейнс, притича към тях с бойна карабина М-5.

— Започнаха тази работа преди около час — каза Бейнс. — И става все по-лошо.

— Какво, по дяволите, правят? — попита Дорн.

— Доколкото разбирам, изглежда, че са разбрали за предмета. Сега цялото село знае.

— Мислех, че сме прибрали двамата, които го откриха.

— Да. И въпреки това са разбрали — отвърна Бейнс.

Саманта се загледа към малката долчинка и блестящите тела и копия, които отразяваха лъчите на слънцето с ярки проблясъци.

— Защо са толкова силно заинтересувани от предмета? — попита Рикардо. — Мисля, че те дори и не разбират, че предметът или скелетът са извънземни.

— Може да се дължи на много работи. Възможно е просто да недоволстват от условията на работа. Може би някой проклет туземец ги е подучил да искат повишаване на надниците — отвърна Дорн. — Сигурен съм, че не е много сериозно.

Очите на Джак оглеждаха тълпата.

— Работата е лоша — каза той. — Догоните обикновено са спокойно племе. Виждал съм ги да припяват така само няколко пъти.

— По време на някакъв ритуал ли? — попита Рикардо.

— Не. — Джак тръгна по склона на хълма. — Когато са ужасно ядосани.

Групата го последва по петите. Притеснението на Саманта вече започваше да си личи. Дорн се наведе към нея.

— Не бой се, скъпа. Нищо няма да се случи с находката ти. Аз ще уредя този въпрос. Обещавам ти. — Гласът на Дорн бе уверен и успокояващ. — Това не е нищо. Повярвай ми.

— Знам… Знам. — Саманта въздъхна дълбоко на няколко пъти. Ускори крачки да настигне Джак.

Дорн се обърна към Бейнс и го стисна за ръката. Дръпна го към себе си. Всъщност Дорн беше много разтревожен. Повече от когото и да било друг път.

— Докарай тук Антъни и Франсоа. С тежкото оръжие — прошепна Дорн.

Бейн извади радиостанцията. Когато мъжете отговориха, той присви длан около слушалката. Каза им да донесат автоматите АК-47 и достатъчно патрони.

 

 

През първите няколко минути Джак не успя да разбере нищо. Четирима от духовните водачи на догоните викаха един през друг. Достатъчно трудно му бе да превежда спокоен разговор с един догон, камо ли с петима. Мъжете ругаеха. В това Джак беше сигурен, защото не разбираше и половината от думите. Просто непрекъснато повтаряше догонската дума „спокойно“.

Хората на Дорн пристигнаха тъкмо когато Джак бе започнал да постига нещо. Те носеха тежки оръжия и щом догоните ги забелязаха, нещата се влошиха още повече. Догоните, които носеха стари пушки, заредиха оръжията си. Джак изгледа Дорн, после се обърна, за да накара Антъни и Франсоа да останат по-настрани. Догоните и без това вече бяха достатъчно разярени.

Един от водачите, на име Мимбаса, заговори от името на цялата група. Джак го познаваше като честен човек. Освен това знаеше, че има страхотно чувство за хумор, но сега нямаше и следа от него. Джак преведе тирадата на Мимбаса. Понякога, по време на дитирамбата му тълпата избухваше във викове, показващи одобрение.

— В основни линии казва, че предметът им принадлежи — обясни Джак. — Той иска да знае колко ще им струва да си го възвърнат.

— Кажи им, че още не съм сигурен какво ще правя с него — отвърна Дорн.

— Те всъщност не питат — каза Джак. — Това е риторичен въпрос. Не ни дават никакви възможности.

— Тогава му обясни, че съжаляваме, но не е за продан.

Джак замълча. Тъкмо щеше да каже на Дорн какъв задник е и че няма да преведе думите му, когато най-младият от водачите, който явно разбираше английски, започна да превежда на хората си.

— О, мамка му — възкликна Рикардо. На всички им стана ясно какво се бе случило.

Скоро новината се пръсна из цялата тълпа. Дълбоки, ревящи гласове закрещяха с омраза. Мимбаса се намръщи. Той не откъсваше очите си от Дорн.

Няколко млади бойци отново започнаха да подскачат в унисон. Скоро цялата тълпа подскачаше. Припяваше. Разяряваше се. Един от хората на Дорн освободи предпазителя на автомата си.

Джак изкрещя на Саманта да бяга към палатката на експедицията. Но преди тя да успее да му възрази, викането и скачането започна да намалява откъм задната страна на тълпата.

Хората се смълчаха и започнаха да правят път помежду си.

Догоните наведоха очи към земята, за да избягнат погледите на групата официално облечени мъже. Носеха особени церемониални одеяния от животински кожи и червен плат.

— Какво става? — попита Саманта.

Джак въздъхна с облекчение.

— Това е Замунда. Вождът им.

— Познаваш ли го? — попита Дорн.

— Срещали сме се само два пъти. За малко. Той не се среща често с чужденци.

Догоните уважаваха племенния си вожд. Джак знаеше това. Само на няколко души с най-висок социален ранг бе разрешено да гледат направо към него. Скоро вече можеше да види високата, украсена с пера корона на догонския вожд зад личната му гвардия, състояща се от високи воини.

В този момент Джак и Дорн едновременно разбраха защо племето се е вдигнало на оръжие.

Около врата на вожда висеше украсен с пера нагръдник. Макар и изцапан с тъмни петна и закрит от перата и костите, които опасваха острите му ъгли, блясъкът на метала му не можеше да бъде сбъркан.

— Боже мой… — прошепна Дорн.