Уолт Бекер
Липсващата връзка (79)

Включване

Саманта запищя. Усещането, което последва, накара косите й да настръхнат.

— Какво става?

Часовникът на Джак се бе залепил към устройството и държеше китката му към метала.

— Намагнитва се!

Джак се пребори със закопчалката на верижката и освободи ръката си. Още два от квадратните сектори върху „яката“ светнаха. Около тях действаше енергиен вихър, който почти парализираше тялото му. Джак напразно се мъчеше да издърпа горния модул, който бе изчезнал, слял се с повърхността на машината точно както и четвъртият. И двете части се бяха слели с големия цилиндър на машината.

Светлината на предпоследния панел се включи.

В същото време Джак почувства дръпване върху главата си. Погледна към Саманта, чиято коса се бе изправила нагоре. Всяко косъмче по ръцете му щръкна под командата на електромагнитната буря, която ги заобикаляше.

Включи се и светлината на последния панел.

Саманта погледна към Джак. За един съвсем кратък миг времето като че ли спря. Половин секунда, която отказваше да отмине. В този кратък миг очите й казаха повече, отколкото ако бе говорила цял час.

Мигът се разчупи като огледало.

Падналата щанга се понесе по палубата и се залепи за машината. Тя се бе превърнала в гигантски магнит. Всички метални предмети, които не бяха добре закрепени към кораба, се втурнаха към устройството. Джак едва избягна една метална тава, която се залепи за долната част на генератора, последвана от автомата. Саманта пищеше. Изпитваше усещане за някаква болка. Бореше се с невидимото, което се опитваше да я вдигне. Джак я дръпна надолу. Над главата на Саманта прелетя метална кутия с инструменти.

Котвената верига започна да дрънчи.

И тогава се случи. Силен пукот — като изпляскване на гигантски кожен камшик — избухна във въздуха!

Той бе последван от кратка, ослепителна светлина — тесен лъч от заредени частици, които прогориха пътя си към космоса. Блестящата колона изчезна почти моментално, предала енергията си обратно върху кораба под формата на невидима вълна, която отхвърли Джак и Саманта далеч от устройството.

Енергиен пулс. Взрив от цветове. Двадесетте метра, които прехвърча над палубата на кораба. „Това ще е последният ми спомен, преди да умра“ — помисли си Джак.

Блясъкът заслепи лейтенант Декански миг преди панелът пред него да избухне. Самолетът Ф-14 се разтресе.

— Какво, по дяволите, беше това? — изкрещя помощник-пилотът.

За част от секундата Декански помисли, че е видял цялото небе да се запалва като гигантска неонова реклама, докато един ярък лъч се заби в стратосферата. Започна да се бори да стабилизира самолета си. Оставаха двадесет секунди до пускането на бомбите и приключването на мисията. Сега из кабината пищяха алармите.

— Пълна повреда на всички системи! — извика Декански.

— Електромагнитен импулс! — изкрещя в отговор помощник-пилотът. — Всичко се скапа!

Самолетът се превърна в метален лист, оставен на милостта на гравитацията. Декански се бореше с лоста, но не успяваше да овладее свредела. Ръката му се насочи към ръчката за катапултиране. Не виждаше. Къде е?

Триста метра на изток самолетът на лейтенант Хинкел падна от небето като камък.

Помощник-пилотът на Декански изкрещя:

— Катапултирай! Катапултирай!

„Трябва да катапултирам или ще умрем“ — помисли Декански. В следващия миг седалката подскочи сред водопад от искри. След това ракетните двигатели под нея го изхвърлиха на свобода.

Един бразилски рибар внезапно се събуди от ракиената си дрямка. Стори му се, че е чул гръмотевица. Човекът изкачи старите дървени стъпала откъм подпалубната кабина. Стигна палубата тъкмо когато един сребрист предмет избухна в океана само на стотина метра от него. Самолет. Той извика втория си братовчед, който поправяше мотора под палубата.

Двамата започнаха да ругаят и да разговарят. Предимно ругаеха. Рибарят на три пъти обяснява на скептично настроения си братовчед какво точно е видял. Братовчедът не му вярваше.

Миг по-късно видяха четири бели парашута да падат към океана.