Уолт Бекер
Липсващата връзка (55)

Тръгването

Лагерът кипеше от дейност и палатките се свиваха като паднали парашути. През последния час Пиърс наблюдаваше групата на Дорн — сега тя се състоеше от седмина мъже, които запълваха ямата на разкопките и опаковаха всичко. Нито Пиърс, нито Милър бяха видели да се появяват отново тримата учени. Дорн явно ги бе прибавил към увеличаващия се списък с трупове. Южноафриканецът беше разтревожен още след убийството на боливиеца, когато разшири охранявания периметър и въоръжи доста по-тежко хората си.

И Дорн, и групата за анализи във Вирджиния бяха заинтересувани от нещо, което се намираше в големия дървен сандък в каросерията на водещия камион. Пиърс погледна през по-голям увеличител, но успя да различи върху сандъка само обикновен транспортен надпис ДМТ, представляващ инициалите на притежавана от Дорн компания за международни превози.

Милър, който наблюдаваше сателитния им приемател в джипа, се приближи с разпечатка.

— Точно както си мислеше — каза той. — Като че ли ще се задействаме. Макфадън иска да се свържем с АБН.^[1]

Пиърс свали бинокъла.

— С АБН ли? Той подиграва ли се?

— Вирджиния събира Специалния отряд, но те няма да бъдат в района преди двадесет и четири часа. Казват, че АБН е единственото възможно подкрепление, което можем да използваме.

— Възможно… — изсмя се Пиърс. По-скоро би предпочел да бъде подкрепен от още един агент на Управлението, отколкото от стотина служители на АБН — типове от вида Рамбо, които провеждаха мисиите си с грубостта на викинги или маниаци.

— Трябвало да се свържа веднага с командващия на АБН за региона — каза Милър.

Пиърс сви рамене.

— Поне няма да си седим все тук върху задниците.

Големият дървен сандък почиваше стабилно в каросерията на първия камион. От процепите между дъските се излъчваше бледо синьо сияние и се отразяваше в очите на Дорн. Вътре в сандъка ядреният реактор и четирите му модула чакаха инструкции от групата изследователи, които Дорн вече бе привикал в частния си инженерен комплекс в Кейптаун. Той прекара пръсти по въжетата и за трети път провери възлите. Уредът в сандъка бе най-голямото съкровище, намирано някога от човечеството — най-безценната машина на света. Машина, която щеше да изстреля собствените му фирми на светлинни години пред всички други в областта на генната терапия, ядрената енергетика и изобщо инженерната мисъл. Неговата фирма щеше да патентова първия в света реактор за студена ядрена реакция. При това такъв, който може да изпълнява различни функции. Мисълта за предстоящите възможности предизвика усмивката му.

Бейнс се появи откъм дългата сянка на пирамидата Акапана.

— Зарядите са включени. — Той погледна часовника си. — След двадесет и пет минути. Независимо дали са под или над водата, те ще се взривят.

— Всяко от устройствата ли се включи? — Дорн имаше доверие в качеството на системата за дистанционно взривяване, която бе продал с доста добра печалба в Средния изток.

— Всичките шест — отговори Бейнс. — Можеш да ми вярваш. Когато онези заряди избухнат, и трите нива ще станат на баница. Никой в скоро време няма да изкопае нещо необичайно.

— Какво става с хеликоптера?

— Още не е готов. Нашите хора в Бразилия казват, че поправката му ще отнеме поне един ден.

— Кажи им, че ми трябва по-бързо. Искам да бъда в Порто Алегре довечера.

— Добре — отвърна Бейнс.

— Качвай се тук с Антъни. Не искам никой друг в близост до устройството. Разбра ли?

Бейнс хвърли автомата си М-5 в кабината на камиона.

— Ще е по-добре пазен от съкровищата на английската кралска корона.

— Добре. Защото тази проклета машина е по-ценна от тях каза Дорн. — Много по-ценна.