Уолт Бекер
Липсващата връзка (67)

Пиърс

Пиърс изхвърли пълнителя. Дулото на „Зиг“-Р226 беше горещо. Той пъхна нов петнадесетпатронен пълнител в пистолета — последния, след който трябваше да зарежда ръчно. От партньора му вътре още нямаше знак. Проклятие! Мисията бе излязла от контрол. Агентите на АБН бяха заели неправилни позиции, като оставиха Пиърс, Милър и Бойе — техният наблюдател при езерото — без прикритие. Групата на Пиърс държеше гърба на дългото дървено здание. Момчетата от АБН трябваше да заобиколят отпред и да пресекат пътя за бягство. През шестдесетте секунди, докато агентите на АБН разберат грешката си, Бойе бе получил куршум в гърлото, а Милър не се бе появил откъм бараката. Мисиите, в които участват две служби, никога не са успешни. Пиърс се чувстваше безпомощен, прилепен към земята от неспирния автоматичен огън на поне още трима от хората на Дорн, които се бяха приближили откъм поляната.

Пиърс разбра, че сигурно са дошли от хеликоптера. Не очакваха никаква въздушна намеса в акцията. Дорн, без да иска, ги бе отвел към плантацията, но ако агентите бяха знаели, че щеше да му дойде помощ с хеликоптер, Пиърс никога нямаше да се опитва да ги плени сега. Отляво към него пропълзя лейтенант Дрю и се сви в плитката яма зад сградата. Той носеше каска и бронежилетка върху зеленото си маскировъчно яке.

— Откри ли обекта? — попита Дрю.

Един куршум излетя през летвите точно над главите им.

— Не! — извика Пиърс приведен.

— Накарах хората си да се оттеглят по пътя — каза Дрю. — Тук някъде наблизо кацна хеликоптер. Отивам да проверя.

— Знам това, задник такъв. — Пиърс хвана жилетката му. — Ти обаче ще стоиш тук и ще ме прикриваш. Един от хората ми е вътре в бараката!

 

 

Джак коленичи до тялото на мъжа, който бе работил за Бейнс. Той сграбчи пистолета на наемника и измъкна два допълнителни пълнителя от джоба на окървавеното му яке.

Бейнс беше избягал.

Рикардо правеше сърдечен масаж на другия мъж до входа.

— Какво правиш — попита Джак. Приближи се до червената локва и чак тогава осъзна, че човекът приличаше на американец. А не на член на картела.

— АБН — каза Рикардо. Той отново се наведе и започна да прави изкуствено дишане на човека.

„АБН?“ Джак потърси пулс. В мъжа проблясваха последни искрици живот. Рикардо отново натисна гърдите. Лицето на мъжа се обърна към Джак. Русата му коса бе изцапана с тъмна течност, която изтичаше от дупка в главата. Луничавото лице изглеждаше съвсем младо. Агентът сигурно нямаше повече от тридесет години.

Рикардо спря.

— Няма да оживее.

Дървената стена се взриви и ги обсипа с трески. Джак стана от пода. Един от бензиновите варели се бе подпалил. Сега дървената сграда щеше да изгори.

— Къде е Саманта? — попита паникьосан Джак.

— Дорн… — отговори Рикардо.

Джак бутна приятеля си през горящата дупка.

— Не може да е отишъл далеч.

Знаеше, че приятелят му изпитва болки, но и Рикардо разбираше опасността на положението. Трябваше да намерят Дорн още сега.

 

 

Джак спря в края на поляната. Двумоторният товарен хеликоптер запокити прах и боклуци в очите му, когато се издигна над тревистата местност. Червените лъчи на зората блестяха върху празния камион встрани на пътя. Сивият хеликоптер изви на деветдесет градуса. Успя само да види конуса на черния му нос. После машината се насочи на изток и изчезна зад дърветата, отнасяйки и последната му надежда.

Преди Джак да успее да обмисли възможностите им или липсата на такива, земята до краката му избухна.

— Гората — извика Рикардо.

Прехвърлил ръката му около врата си, Джак хукна към прикритието на дърветата. Не можеше да види кой стреля по тях.

Предположи, че всъщност няма значение.

 

 

Пиърс не обръщаше внимание на изгарящата топлина на пламъците.

Той бе сложил главата на партньора си в скута и опипваше за пулс. Нямаше. Когато покривът на бараката над главата му избухна в пламъци, Пиърс затвори очите на Милър, който го гледаше така, като че молеше за нещо. „На момчето току-що му се роди син“ — помисли Пиърс. Той измъкна мъртвия си партньор от горящата сграда.

 

 

Клоните деряха лицето на Джак. Около глезените му се увиваха лиани. Джунглата като че не преставаше да измисля начини да го спъва. Краката му горяха и в гърлото си чувстваше метален вкус — от скъсаните кръвоносни съдове при напъването. Джак си представяше какви ли болки изпитва Рикардо. Той прехапваше устни на всяка крачка. Вмъкнаха се дълбоко в гъстата гора зад плантацията. Спорадичните изстрели се чуваха по-слабо. Ревът на пламъците се превърна в основен шум около плантацията. Джак нямаше представа накъде върви. „Просто трябва да се отдалечим — мислеше си той. — Да оживеем. Да прегрупираме силите си.“ Двамата мъже достигнаха някакъв бряг. Джак не намали ход. Към средата на склона надолу те се спънаха и се плъзнаха в калната долчинка под тях. Рикардо облекчи болката си, като изкрещя, запушил устата си с ръка.

Джак се ослуша за стъпки, но не чу нищо. Само пукането на огъня зад тях. Той осветяваше дърветата над долчинката в оранжево.

— Накъде бягаме? — попита задъхан Рикардо.

Джак не можеше да му отговори. Не знаеше. И не мислеше. Изпитваше само болезнени чувства. Саманта! Трябваше да я намери. Вдясно, в края на друг склон, някакви шумове привлякоха вниманието му. Стори му се, че чува двигател. Изхвърли всичко друго от ума си — пращящия огън, виковете на мъжете в плантацията, тежкото дишане на Рикардо. Да! Кола.

— Чуваш ли? — каза Джак.

Рикардо кимна.

 

 

Под себе си виждаха широка река. Плъзнаха се по втория склон през гъста палмова горичка. Джак се спъна, изпусна Рикардо и падна на около метър и половина по-напред в гъстата растителност на брега на реката. Удари се в твърдия метал на 9-милиметровия „Глок“, който бе паднал от ръката му. Чу някой да вика на испански само на тридесетина метра надолу по реката. После отново ръмженето на двигател. Звукът идеше откъм реката, но не звучеше като от моторница.

Самолет!

— Бързо — прошепна Джак и помогна на Рикардо да се изправи. Двамата тръгнаха покрай брега през гъстите храсти. Нямаше време за криене. Шумът от двигателя сега се чуваше по-далеч. Подуши миризмата на самолетно гориво и чу самолета, но още не го виждаше.

Двигателите млъкнаха. Най-после Джак успя да види кацналия хидроплан, който се появи зад една голяма палма на тридесет метра по-надолу по реката. Между двата понтона водата се пенеше и машината се отдалечаваше.

Рикардо се спъна. Дишаше мъчително.

— Не знам дали ще мога да продължа да вървя.

— Трябва — каза Джак. — Ей там има самолет.

— Точно това имах предвид — успя да се усмихне Рикардо.

— Стой тук. — Джак го остави на брега и влезе във водата. Самолетът беше единственото им средство за бягство и единственият реален шанс да преследват Дорн.

Пилотът отново включи двигателя. Водата на повърхността се нагърчи, литнаха пръски и в тях блесна дъга. Джак провери откъде духа вятърът. Духаше откъм гърба му, в същата посока, накъдето се насочваше хидропланът. „Слава Богу“ — помисли той. Самолетът трябваше да обърне и да се насочи срещу течението — по вятъра, за да може да излети.

Двигателят намали оборотите и машината заплува в кафявата вода. Утринното слънце блесна от стъклото на кабината. Тогава Джак забеляза боливийския пилот и един пътник до него. „Наркотрафиканти, които проверяват какво е станало в плантацията — помисли си Джак. — Вероятно са видели достатъчно, за да решат, че това е нападение на АБН.“

Самолетът се насочи бавно към него. Джак щеше да има само един шанс. Той се хвърли в реката откъм преплетените корени и клони на брега. Самолетът се приближи — сега само на двадесет метра. Ръцете на пилота включваха уредите над главата му. Джак трябваше да действа, преди самолетът да се е засилил. Той се гмурна.

 

 

Десният понтон одраска главата на Джак, когато той изплува на повърхността. Хвана се за металната подпора върху пластмасовия понтон. Самолетът се засили. Сухожилията на китката на Джак се изпънаха от усилието. Раменната става го заболя. Хватката му се отпусна. Но това бе единственият му шанс. Не можеше да се откаже. Успя да хване подпората и с другата си ръка. Тялото му литна над водата, когато пилотът увеличи още скоростта. Пръските го ослепяваха. Самолетът забави малко, когато зави. Джак използва силата на завъртането, за да прехвърли тялото си върху понтона. Изправи се наравно с пилотската кабина. Ръката му намери алуминиевата дръжка на вратата.

Стреснатият боливиец внезапно като че ли целуна дулото на пистолета на Джак.

 

 

Джак наблюдаваше как помощник-пилотът плува през реката към отсрещния бряг. Опрял пистолета в главата на пилота, той спокойно даваше нарежданията си на испански. Взе автомата, който се намираше на задната седалка, и го постави до десния си крак. След това опипа пилота. Уверен, че човекът не е въоръжен, той заповяда на наркотрафиканта да завие към малката пясъчна ивица близо до брега и да спре там.

Джак забеляза бялата риза на Рикардо до брега. Искаше да иде да прибере приятеля си, но знаеше, че не бива да оставя пилота сам. Махна с ръка към брега. „Давай, Рикардо!“

Ученият скочи от брега и заплува срещу течението. Тънка кървава следа се проточи след него. От радиостанцията на самолета се чуваха виковете на друг член на картела. Гласът питаше за състоянието на плантацията и непрекъснато настояваше пилотът да отговори. Боливиецът погледна радиостанцията. Джак поклати глава и я изключи.

— Давай! Давай!

Рикардо плуваше бруст, държейки главата си над водата, докато Джак видя, че опипва пясъка на малката пясъчна ивица с крак. Скоро той се качи на борда.

 

 

Пиърс гледаше как самолетът обръща надолу по реката. Партньорът му беше мъртъв. Камионът — празен. Имаше само трима мъртви заподозрени, но нито един от тях не бе от големите играчи. Устройството, което във Вирджиния смятаха, че е тактическо ядрено оръжие, бе отнесено с хеликоптер Господ знае накъде. Беше предал страната си. Партньора си. А гадната сутрин щеше да става още по-гадна. Пиърс стисна дръжката на револвера си. Щеше да спре този самолет и да откъсне няколко глави.

Утринната мъгла се нижеше през гората, осветявана от проникващата през дърветата зора. Всичко изглеждаше като в сън. Или в кошмар.

Чу агентите на АБН зад себе си. Те също бяха видели самолета. Пиърс се промъкна през храстите, спъна се в един корен. Стана и се запрепъва надолу, изтърколи се и падна до брега. Двигателят на самолета увеличи оборотите, машината обърна по вятъра и набра скорост.

Без да обръща внимание на болката в глезена си, Пиърс хвана оръжието с две ръце.

* * *

Откъм хълма се чуха изстрели. Джак забеляза половин дузина мъже в зелени якета, които се появяваха и се скриваха между дърветата на около четиридесет метра нагоре по реката.

Мъжете викаха нещо на английски, преди да започнат да стрелят.

Куршумите се забиваха във водата. Пилотът изруга. Куршумите пробиха левия понтон. Друг куршум мина през плексигласовото предно стъкло и направи дупка в пластмасовата седалка до Рикардо.

Рикардо се сви на пода, готов за неизбежното. Двигателите завиха. Пилотът бутна лоста напред. Витлата вдигнаха вода, която се пръсна пред новата куршумена преграда от страна на намиращите се вече по-наблизо агенти. „Никога няма да успеем“ — помисли Джак. С всеки метър се приближаваха и огънят ставаше по-интензивен. В кабината се забиваха куршуми и посипваха вътрешността с отломки. После сякаш сънуваше хаоса в кабината, воят на куршумите внезапно замлъкна.

През счупения прозорец Джак гледаше как почвата на брега се разкъса от стрелба. Обърканите агенти се хвърлиха за прикритие към гората и хукнаха обратно. Самолетът достигна скоростта за излитане, когато Джак забеляза какво беше отвлякло вниманието на агентите. Зад гърба им, откъм прикритието на скалите, една група боливийци бе открила огън. Най-дребният от нападателите имаше дълга, черна коса.

Само за миг малката фигура се изправи и се обърна към самолета. Джак усети как машината се издига, но не откъсна очи от жената. Вероника! Блестящите й черни очи проследиха издигащата се машина. Пилотът изстена и дръпна лоста назад с всичка сила. Самолетът се вдигна и избягна един бент на реката. Последната картина се запечата в ума на Джак, докато ускорението го притискаше към седалката: Вероника беше вдигнала автомата над главата си и го размахваше за поздрав.

Внезапно пред тях се изправи стена от дървета. Самолетът се издигна рязко. Десният понтон обръсна върховете им. После, когато крилата се изправиха хоризонтално, Джак погледна надолу през счупения прозорец. Реката бе изчезнала. Всичко под тях бе гъста, зелена джунгла.

* * *

Пиърс гледаше как самолетът изчезва зад върховете на дърветата. В крилата му блестеше слънцето. Той изстреля още един куршум, а после бавно свали револвера. Чул новата схватка на хълма, той изтри потта от лицето си. Падна на колене във влажния пясък и се замисли какво и как да го каже на жената на Милър. Ръката му миришеше на барут.