Емили Гифин
Въпросите на сърцето (45)

Глава 44
Валъри

Времето лекува всички рани. Тя знае това най-добре. И все пак се изненадва сега, удивлявайки се, че самото минаване на дните е като някакво настъпващо вълшебство. Тя още не е преодоляла Ник, но вече не й липсва толкова силно и болезнено, и сега е в мир с онова, което се случи между тях, макар че не го проумява напълно. Мисли какво каза на съпругата му — че той никога не я е обичал — и се пита дали това е истина, като част от нея се държи здраво за вярата, че онова, което те споделяха, беше действително.

Но с течение на времето тази надежда се стопява и тя започва да вижда връзката им просто като една невъзможна фантазия, като илюзия, родена от нужда и копнеж. И заключава, че нещо не става действително само защото двама души вярват в него, дори и много силно.

И после, остава въпросът за Теса, жената, към която изпитва завист и съжаление, от която се страхува и уважава едновременно. Тя преповтаря стотици пъти разговора им, дори го повтори пред Джейсън, преди напълно да проумее какво точно се случи в задната част на книжарницата в онази ужасно студена януарска привечер. Съпругата на Ник й благодари. Тя беше изслушала признанието на друга жена, че се е влюбила в съпруга й и въпреки това на практика й бе благодарила, привидно приемайки нейното извинение или поне не го беше отхвърлила. Цялата постановка беше толкова невероятна, толкова пресилена, че някак започна да добива смисъл, точно както започна да й се струва напълно логично, че Чарли ще заобича Съмър, момиченцето, което преди време го беше накарало да страда на детската площадка.

Това е състраданието, решава тя, нещо, което бе отсъствало през целия й живот. Дали се е родила без него, или то е изчезнало през годините, Валъри не можеше да каже със сигурност. Но сега тя го иска. Иска да бъде от хората, които могат да даряват незаслужено внимание на друг човек, да замени горчивината със съчувствие, да прощава заради самото прощаване.

Тя го иска толкова силно, че прави тъкмо това, което навремето се бе зарекла никога да не прави. Набира телефонен номер, при това го набира от чакалнята на болницата, където Чарли вече втори час е в операция, извършвана от новия му хирург. Тя се вслушва в телефонния звън и гърлото й се свива, когато чува загриженото „ало“ от другия край на линията.

— Роуми ли е на телефона? — пита с разтуптяно сърце.

Жената потвърждава и Валъри чувства как се колебае, спомняйки си за нощта на злополуката и за онова, в което е още сигурна — небрежността на Роуми, после за последната операция на Чарли, когато Роуми се натрапи точно в тази стая, и накрая за следобеда на училищния паркинг, когато Роуми я видя с Ник.

Въпреки тези образи, тя не се отказва и се представя:

— Обажда се Валъри Андерсън.

— О! Здравей. Как си? Как е Чарли? — пита Роуми с внимание в гласа, което или й бе убягнало в предишните разговори, или Валъри просто го бе пренебрегнала.

— Добре е. В момента го оперират.

— Всичко наред ли е с него?

— Не. Не… Нямах това предвид… Искам да кажа, да, наред е. Просто рутинна операция за доусъвършенстване на предишната присадка. Той се чувства добре. Наистина. — Валъри осъзнава, че вече не се безпокои за лицето на Чарли, нито за ръката или сърцето му. Не и така, както беше преди.

— Сла-а-а-ва богу — казва Роуми. — Толкова се радвам да го чуя. Много се радвам. Нямаш представа колко много.

Валъри чувства, че се задавя от вълнение, когато продължава.

— Ами аз просто исках да се обадя, за да ти кажа това. Че Чарли се възстановява добре… И че… Роуми?

— Да?

— Не те обвинявам за случилото се.

Не е самата истина, признава в себе си Валъри, но е достатъчно близо до нея.

Тя не си спомня останалата част от разговора или докъде точно са стигнали тя и Роуми, но когато затваря, чувства, че от сърцето й е паднал огромен товар.

И именно в този момент решава, че ще проведе още един телефонен разговор, разговор, просрочен с цели шест години. Не знае още какво ще каже, дали изобщо ще й е възможно да намери въпросния човек и дали прошката ще дойде от двете страни. Но знае, че е длъжна да се опита — заради него и заради Чарли, и дори заради самата себе си.