Емили Гифин
Въпросите на сърцето (30)

Глава 29
Теса

„Излизането с Кейт е по-добро от терапия“, заключавам, докато двете се шляем по Банк Стрийт и подминаваме папараците, струпани на тротоара пред „Уейвърли Ин“, където тя гарантира, че ще влезем, без да имаме резервация, намеквайки шеговито за голямата си гръдна обиколка.

— Те знаеха ли, че ще идваш? — питам и посочвам операторите, които стоят наоколо и пушат в пухкавите си якета „Норт Фейс“^[1] и с черни плетени шапки.

— Не ставай смешна — казва тя и добавя, че вътре вероятно има някоя всепризната знаменитост, а две двайсет и няколко годишни момичета, с разчорлени по модата дълги филирани коси, потвърждават с глава.

— Аха! Джъд Лоу е вътре — уточнява брюнетката и вдига ръка, за да спре такси, докато блондинката сръчно нанася гланц върху устните си без огледало и замечтано промълвява:

— Той е страшно секси… Но и приятелят му си го бива.

— Аз пък не бих изритала никой от двамата от леглото, казвам ти — добавя брюнетката, миг преди двете да се вмъкнат в таксито и да поемат към следващото подобно място.

Усмихвам се и си помислям, че точно такова нещо ми е нужно тази вечер — да бъда в моден ресторант в Уест Вилидж, сред обкръжението на звезди и красиви хора, заслужаващи вниманието на папараци, в пълен контраст с действителния ми живот. След като станах майка, през някои вечери подобна обстановка щеше да ме поуплаши, да ме накара да се чувствам като матрона и някак невежа, но сега ме изпълва чувството, че нямам какво да губя. Особено докато си пирувам на масата в съседство с Джъд Лоу, където се настаняваме двете с Кейт.

След като поръчваме две чаши сира^[2], поглеждам часовника си и си представям какво правят в този час децата и Каролин, следвайки всички указания, които им бях дала, за да съм сигурна, че уикендът ще мине гладко без мене. Ник трябва да се е върнал от работа и дълбоко в себе си изпитвам задоволство, че аз се забавлявам навън, а той си е вкъщи и изпълнява родителските си задължения преди лягане.

— Е? — казвам и оглеждам овехтялото, но все още някак елегантно заведение. — Това ли е новото хитово място в Манхатън?

— Не е ново. Божичко, Тес. Ти не си била тук отдавна… Но то все още е хитово. Имам предвид, защото ние с теб сме тук, нали? — надвиква тя приятната глъч и посочва мен и себе си, после тръсва назад гъстата си коса на кичури, която отскоро е с червеникаво руси оттенъци и веднага е станала неин отличителен знак. Съзнавайки, че я заглеждат със закъснение, тя запазва спокойствие, като нехайно хвърля поглед към Джъд Лоу. Усмихва се за миг, в който трапчинките й се показват, навежда се към мен и казва:

— Не се обръщай, но познай кои току-що се зазяпаха в нас.

— Които и да са те, положително са се зазяпали в теб, а не в мен.

— Напротив. А и онова момиче отвън се оказа право… неговият приятел наистина е готин. Може би дори е по-готин от Джъд. Представи си кръстоска между Орландо Блум и… Ричард Гиър.

Обръщам се и поглеждам през рамо, но по-скоро защото не мога да си представя такава комбинация, а не толкова за да оплакна око. В този момент Кейт изсъсква:

— Казах ти да не се обръщаш.

— Какво толкова, Кейт — поклащам глава. — Няма никакво значение.

— Може и да има.

— Евентуално за теб.

— За теб също. Нищо не пречи да пофлиртуваш.

— Аз съм майка на две деца. Не представлявам интерес за другия пол.

— Така ли? А не пропускаш ли по някакъв начин израза МКБИ?

Поглеждам я озадачена, а тя прехвърля косата си на другото рамо и пояснява:

— Майка, Която Бих Изчукал?

— Кейт! — възмутена поклащам глава. — Не говори глупости.

— Откога стана толкова порядъчна?

— Откакто родих. И то два пъти — отговарям, съзнавайки, че в присъствието на Кейт се стягам повече, докато тя пък залита в по-повърхностна, купонджийска посока, като и двете пози не отговарят съвсем на истината. Сякаш всяка от нас се надява противоположностите ни да върнат другата някъде по средата — там, откъдето тръгнахме преди години. А и може би сме станали преувеличени версии на самите себе си. Може би с течение на времето нещата ще се влошават, помислям си. Потискаща мисъл, поне за мен.

Тя свива рамене и продължава:

— Така значи, майка на две деца, а? Означава ли това, че не можеш да се позабавляваш малко? Че трябва да седиш в предградията с декоративни ластици за коса в пастелни цветове и джинси с плисета отпред и ниска талия?

— Като обратното на обикновените мамини джинси с права предница ли? — отговарям безизразно, макар истината да е, че не съм паднала дотолкова, още не и на терена на майка. — И мислиш, че затова Ник ми изневерява?

Тя подминава въпроса ми, както подмина и последните ми пет забележки към Ник и изневярата и казва:

— Да се върнем към Джъд. Моля те.

— Той не спа ли с бавачката си?

— Съвсем сигурна съм, че не е спал със своята бавачка. И съвсем, съвсем сигурна, че е спал с бавачката на децата си. Но престани, Тес. Това беше преди милиарди години. Ти явно злобееш… Изглежда все още те е яд на Хю Грант заради случая с Божествената Браун^[3], нали? И на Роб Лоу^[4] за секс касетата?

— На никого от тях не ме е яд. Винаги съм била за втори шанс. За всекиго освен за Ник — натъртвам и се замислям отново за спора си с Роуми, Ейприл и МК, като най-накрая чувствам, че имам позиция по въпроса. Проститутки, любовни връзки — всичко това до едно неоправдано, до едно непростимо. Това е крайното ми становище, заключавам вътрешно.

Тя ме поглежда невярващо и категорично отказва да приеме, че Ник е способен да бъде непочтен.

— Хайде, моля те, кажи ми, че си изтрила от ума си това налудничаво предположение — последните думи тя изрича по-тихо, тъй като идва виното ни.

— Не знам — отговарям и си припомням колко уклончив беше Ник този следобед. Че го нямаше буквално през целия ден, дори когато му телефонирах три пъти от летището. Отпивам първата си глътка вино и на мига усещам леко замайване — или поне приятно чувство, достатъчно да ме вцепени, преди да продължа. — Той или е способен на нещо долно, или не. Съвсем свободен е. Но нещо става.

Кейт се подсмива, не сериозно гледа на въпроса.

— Добре. Ако той крои нещо, а аз твърдя обратното… Ще стигнеш ли дотам? — тя отново посочва с глава ъгловото сепаре.

— Докъде?

— Ще му го върнеш ли? Ще си хванеш ли любовник? Чукане за отмъщение?

Отпивам дълга глътка от виното си и започвам да я бъзикам.

— Като едното нищо! Дявол го взел… защо пък да не направим и тройка — отговарям, като се старая всячески да я шокирам, което, естествено, не дава резултат.

— С Джъд и приятеля му? — пита тя, видимо заинтригувана от думите ми или може би си представя подобна история от колоритното си минало. И все тъй колоритно настояще.

— Разбира се — продължавам играта. — Или пък с Джъд и бавачката му.

Кейт прихва, после започва да прелиства менюто, като ме уведомява, че вече знае какво ще си поръча.

— Какво? — питам, докато разглеждам своето.

— Салата фризе о лардон^[5], мус от пилешки дробчета и артишок на пара — прочита тя набързо, което очевидно редовно си поръчва.

— И един малък „Мистър Лоу“ за десерт? — подмятам.

— Позна! — изхилва ми се тя.

Но малко след като раздигат чиниите от предястията ни и двете отиваме на бара, където вече ни чакат Рейчъл и Декс за по питие след вечеря, при Джъд и приятеля му сядат две блондинки, и двете с вид на модели, с ръст от близо метър и осемдесет, безумно красиви, без нито една бръчка по лицата. Макар да знам, че Кейт се шегуваше за Джъд, мога да кажа, че тя също се разочарова от факта, че шансовете й от малки спаднаха до нулеви, както и че момичетата трябва да бяха с цяло десетилетие по-млади от нас.

— Ясно — изрича тя, когато вижда, че прегръдките започват.

— Какво става? — пита Рейчъл.

— Джъд Лоу е там — отговарям. — В ъгловото сепаре.

Тя се обръща съвсем леко натам, докато Декс прави 180-градусово завъртане.

— Еее! Ама на вас двамата така ви личи, че сте роднини — отбелязва Кейт с топла усмивка. — Сестра ти също щеше да си счупи врата от любопитство.

Декс се обръща отново и обгръща с ръка раменете ми, твърде самоуверен, за да го е срам от Кейт.

— Как беше представлението? — питам за бродуейската пиеса, от която идват, едно от многото неща, които Декс с удоволствие върши заедно с Рейчъл — или по нейно желание, или защото и той го иска, което и в двата случая ме изпълва със завист.

— Интересно — отговаря Декс. — Но Рейчъл заспа.

— Не е вярно! — възразява тя и поглежда смръщено увисналото копче на чисто черната си жилетка. — Просто затворих клепки за секунда.

— Докато похъркваше с клюмнала глава — продължава Декс, като се настанява край бара, за да поръча водка с мартини за Рейчъл и „Амстел лайт“ за себе си. После прави физиономия и казва: — Джъд Лоу, значи. Той не спа ли с бавачката?

Прихвам, горда от таблоидните познания на брат ми, но още по-горда, че не одобрява такива бройкаджии, което, добавено към силното ми алкохолно замайване, ме кара да подметна:

— Мислиш ли, че Ник е способен на подобно нещо?

— Нямам представа — отговаря Декс. — Твоите бавачки много ли са готини?

Усмихвам се, но брат ми явно забелязва, че е насила, защото смутено се вглежда в мен, после измества поглед към Кейт и пита:

— Какво става тук?

— Нищо — отговаря Кейт и ме потупва по бедрото. — Май я гони параноята.

Декс ме поглежда отново, очаквайки обяснение. Чувствам и погледа на Рейчъл върху себе си.

— Просто напоследък имам лошо предчувствие.

— Какво искаш да кажеш? — настоява да узнае Декс. — В какъв смисъл лошо предчувствие?

Преглъщам и свивам рамене, не смея да продумам от страх, че ще се разплача.

— Смята, че Ник има любовна връзка — отговаря Кейт вместо мен.

— Сериозно? — изненадва се той.

Кимвам и ми се приисква да се бях показала повесела, защото в този разговор край бара, както съм подпийнала, има нещо толкова потискащо.

— Кажи й, че такова нещо никога няма да се случи — продължава Кейт с обичайната си приповдигната и лековерна убедителност.

— Не мога да го проумея — казва Декс с по-мрачен вид, докато Рейчъл красноречиво мълчи. — Наистина ли се безпокоиш? — пита ме брат ми. — Или това са просто странните ти въпроси от рода на „ами ако“?

— Безпокоя се… до известна степен. — След миг колебание решавам, че е вече твърде късно да върна нещата назад. Допивам виното си и изповядвам всичките си страхове, като цитирам дума по дума загадъчния текст и го питам какво е мнението му като прям човек. — Кажи честно. Това не ти ли звучи… подозрително?

— Ами… Мен не ме вбесява изразът „мисля за теб“ — отговаря Декс, прокарвайки ръка през косата си. — Определено звучи като да е от жена… Но съвсем не е чак толкова трагично. Само заради това ли го подозираш?

— За това и защото напоследък ми се струва толкова хладен…

Рейчъл кимва, но малко по-бързо, за да ми подейства утешително, сякаш и тя е забелязала същото в поведението му, когато ни гостуваха последния път.

— И на теб ти е направило впечатление, нали? — питам я.

— Всъщност… Не знам… — отговаря тя с недомлъвки. — Не бих казала…

— Хайде, Рейчъл — подканвам я, изоставяйки обичайната си състезателност по отношение на браковете ни. — Кажи ми. Той не ти ли се стори странен, когато бяхте у нас?

— Странен не — отговаря тя и поглежда многозначително Декс. Явно, че двамата са ни обсъждали. — Просто… малко разсеян, какъвто си е по природа. Според мен той е много силно отдаден на работата си. Което е достойно за възхищение. Но разбирам колко дълбоко започва да те разстройва това… Само че нито едното, нито другото означава… обезателно, че той ти изневерява…

— Защо не го попиташ? — предлага ми Декс. Барманът му поднася питието и аз си поръчвам още едно. — Няма ли да е по-лесно? Вместо да се затормозяваш?

— Какво? Просто да му изтърся Ти изневеряваш ли ми?

Декс свива рамене.

— Дори и това. Рейчъл ми е задавала този въпрос навремето.

Тя го перва по рамото.

— Нищо подобно.

— О, да бе. Нали именно с теб имах връзка — уточнява той, с което за първи път открито признава за първоначалните обстоятелства между тях двамата. Той я удря лекичко по носа, а тя му хвърля смръщен поглед и започва да се изчервява.

Междувременно Кейт се прави, че чува шокиращо разкритие.

— Вие двамата сте имали връзка? — пита тя, жадна за повече сензации.

Декс кимва безгрижно и потвърждава:

— И то каква!

— Докато си бил сгоден за другото момиче?

— Аха!

В това време Рейчъл се извърта на високото си столче и изрича името на съпруга си с нотка на възмущение.

— О, я стига, Рейч. Какво толкова? Това беше преди години. Вече сме женени, с две деца… И всички отново сме приятели.

Рейчъл разбърква питието си, а Кейт опулва очи срещу нея:

— Отново си приятелка с… как й беше името?

— Дарси — потвърждава с глава Рейчъл. — Да… отново сме приятелки.

— Добри приятелки? — продължава да се изумява Кейт, стигнала най-сетне прага на шока си.

— Може и така да се каже — отговаря Рейчъл със смутен вид. — Много добри приятелки. Да.

— Те се чуват всеки ден — допълва Декс.

— Сериозно ли говориш? — недоумява Кейт.

— Да, всеки ден. И то по няколко пъти на ден. Двете планират ваканция заедно… четиримата… Налага се да ходя на ски с бившата си годеница…

— Добре де. Какво заключение очаквате да си направя от цялата тази работа? — намесвам се с кисела физиономия. — Че ако Ник има връзка, може би аз ще се сдобия с нова най-добра приятелка ли? С компания за пътувания?

Рейчъл изнизва със зъби забодената на клечка маслина и я схрусква, преглъща и казва:

— Така де, Декс. Какво искаш да кажеш с всичко това?

— Ми не знам — свива рамене той. — Просто реших, че сме седнали да се изповядваме. Тес чете съобщенията за Ник. А пък аз… аз изневерих на годеницата си с теб…

Рейчъл прочиства гърлото си.

— Неговата мисъл, както разбирам, е, че дори добрите момчета могат да изневеряват… Но това се случва само ако във връзката им нещо куца… и те са намерили подходящия човек. А тъй като ти и Ник имате прекрасни взаимоотношения, ти всъщност няма за какво да се тревожиш.

Декс кимва и добавя:

— Може да прозвучи като извинение… като оправдание, но мисля, че такива неща се случват. Само че не и ако хората са щастливи. Не и ако връзката им е такава, каквато трябва да бъде.

Кимвам и бъркам в чантата си за телефона, надявайки се да видя името на Ник във входящите съобщения и с облекчение установявам, че той ме е търсил два пъти през последния час, после ме обзема чувство за вина, задето съм злословила за него, макар и със семейството си и най-добрата си приятелка.

— Той ли се е обаждал? — интересува се Кейт.

— Аха. Два пъти — отговарям почти усмихната.

— Видя ли? Напразно го обвини. А той си е вкъщи, гледа децата и ти се обажда сто пъти.

Прекъсвам Кейт:

— Не е гледане на деца, когато си при собствените си деца. — После, тъкмо да изключа телефона, забелязвам имейл от Ейприл, подчертан със спешно. Въпреки че съм сигурна, че не е нищо спешно и че е някой от обичайните й имейли, отнасящи се до нашите всекидневни теми: децата, готвенето, тениса, незначителни решения, съседски клюки, все пак кликвам и го чета.

— По дяволите! — чувам се да проклинам на глас, клатейки глава и отново го прочитам: Обади ми се при първа възможност. Отнася се до Ник.

— Какво има? — пита Кейт.

Безмълвно й подавам телефона, а тя също мълчаливо го подава на Декс, който го чете заедно с Рейчъл, надничаща през рамото му.

Тримата запазват мълчание, аз поглеждам настрани, зрението ми се замъглява, главата ми тупти, сякаш бърза да се подготви за махмурлука, който, не се и съмнявам, ще ме налегне утре сутринта.

Съпругът ми има връзка, казвам си, вече напълно сигурна. Някой е видял Ник с друга жена. Някой знае нещо. И информацията е стигнала до Ейприл, която чувства, че няма друг избор, освен да ми съобщи. Друго обяснение няма. И все пак, една малка част от мене се вкопчва в най-нищожната и крехка надежда, докато наблюдавам как Рейчъл прави същото, разчитайки на подобна малка вероятност.

— Може да значи какво ли не — казва тя с тих, тревожен глас.

— Като какво… например? — питам.

Тя ме поглежда бездушно, а Кейт пробва друг успокояващ ъгъл.

— Ейприл си е паника. И си пада по драмите. Ти самата си го казвала… Може да става дума за случайно стечение на обстоятелства. Не бързай със заключенията.

— Най-добре й се обади — предлага Декс и докато гледам как очите му святкат, а челюстта му се е стегнала в гневна линия, за миг ми минава през ума кой ли от двамата ще излезе победител — съпругът ми или брат ми. — Или се обади на Ник. Обади се на един от тях, Тес.

— Сега? — сърцето ми започва да бие лудо, залата се завърта пред очите ми.

— Да — отговаря той, — още сега.

— На бара? — намесва се Рейчъл тревожно. — Но тук е много шумно.

— Вярно, много е шумно — потвърждава Кейт и стрелва Декс с притеснен поглед.

Те започват да обсъждат стратегията ми, на кого първо да се обадя и къде да проведа разговора, който потенциално може да промени живота ми — в тоалетната, в друг бар, на улицата, в апартамента на Кейт. Поклащам глава и прибирам телефона обратно в чантата си.

— Какво правиш? — пита ме Декс.

— Не искам да знам — отговарям, съзнавайки напълно колко глупаво звуча.

— Какво искаш да кажеш? — настоява Декс невярващ.

— Искам да кажа… че не искам да знам… Не и в момента. Не и тази вечер — повтарям, изненадвайки себе си, както и тримата души, които познавам и обичам най-много. Освен Ник. А може би, очевидно, включително Ник.