Емили Гифин
Въпросите на сърцето (25)

Глава 24
Валъри

Тя и Чарли прекарват Деня на благодарността у Джейсън заедно с неговото гадже Ханк и с Розмари. Макар денят да е спокоен и неангажиращ, той все пак е нещо като изпитание и преминаване в следващ етап: Ханк е първият човек, с когото Чарли се среща извън семейството и болничния персонал. Ханк се справя със ситуацията безупречно и печели обичта на Валъри, защото всеки път поглежда Чарли в очите, и без да се церемони го разпитва за маската му, за операциите и физиотерапията, за предстоящото завръщане в училище.

Междувременно Валъри внимава да не остава насаме с брат си, пренебрегва продължителните му погледи и целенасочените подмятания, но по-късно той най-накрая успява да я приклещи в кухнята, докато другите вече си вземат по второ парче тиквен пай.

— Хайде, говори — казва той, поглеждайки крадешком вратата, за да опази личното й пространство дори от майка им.

— Не е каквото си мислиш — казва тя, все още развълнувана от текстовото съобщение, което е прочела в тоалетната непосредствено преди вечерята. То е от Ник — третото от него за деня, — в което пита дали Джейсън го мрази и пише, че мисли за нея. В отговор тя му написа, че също мисли за него — макар да е по-точно да се каже, че е обсебена. Тя е мечтала за него през цялата предишна нощ, а в този ден не е излизал от ума й нито за миг.

— Значи нямаш вземане-даване с доктора? — промърморва Джейсън.

— Не — заявява тя, а от мисълта за Ник й се подкосяват краката.

— Значи той редовно се отбива у вас? Късно вечер? Без предупреждение? Напръскан с одеколон? — продължава да реди въпросите Джейсън.

— Той не ползва одеколон — издава се тя, после бързо се опитва да замаже издайническия отговор, че е запозната с интимните навици на Ник, като изтъква, че никога не е имала доверие на мъже, които си слагат одеколон. — Лайън използваше одеколон.

— Аха! — възкликва той, сякаш това е убедително доказателство. Защо иначе тя ще сравнява един мъж с Лайън — любовта на живота й до момента? Което не казва много. И все пак…

— Няма за какво да ми ахакаш — заявява тя, точно когато Розмари влиза в кухнята.

— За какво си шушукате вие двамата? — пита тя, отваряйки хладилника.

— За нищо — отговарят те едновременно, явно криейки нещо.

Розмари поклаща глава, в знак, че не им вярва, но не я интересува, и тръгва обратно към дневната с кутия растителна сметана „Кул Уип“ и голяма лъжица за сервиране.

— Можете да продължите — подмята тя през рамо.

Джейсън това и прави, като променя тактиката и заговаря направо:

— Вал, кажи ми, става ли нещо между вас?

Тя замълчава и за част от секундата решава да не лъже.

— Да — признава накрая. — Но не… физически.

Сеща се за снощната си прегръдка с Ник, по-интимна от всеки друг момент в живота й, но смята, че продължава да говори истината. Най-общо.

— Влюбваш ли се в него?

Тя му се усмихва срамежливо, което казва много повече от думите.

Джейсън подсвирва с уста.

— Леле! Добре… Той е женен, нали?

Тя кимва.

— Разделен ли е с жена си?

— Не — отговаря тя така, както нарежда на клиентите си да отговарят — възможно най-кратко, без да издават допълнителна информация. — Поне аз не знам — добавя, приемайки обнадеждаващата мисъл, че това би могло да се случи.

— И?

— И нищо.

Разбира се, беше мислила хиляди пъти за жена му, за брака им. Беше се питала как ли изглежда. Каква е? Защо Ник се е влюбил в нея? И по-важното, защо я бе разлюбил? А може и да не я е разлюбил. Може би това е само между тях двамата, чувството, което споделят, неконтролируемата сила, събрала ги заедно, и нищо повече.

Валъри не знае кой сценарий предпочита — дали иска да бъде реакция на нещо, което вече се е провалило, или да бъде нещо, превзето с щурм, неочаквано, погазващо спокойното му съществуване с предложение за нещо повече. Нещо по-добро. Единственото, което тя знае със сигурност, е, че той не е от мъжете, които са го правили и преди. Готова е да заложи всичко на това.

Сега Валъри се придържа към фактите.

— Той е женен и има две деца… И лекува Чарли. Това като цяло е голям проблем — завършва тя кратко и ясно.

— Добре. Вече стигаме донякъде. Мислех, че може би си въобразявам.

— Не, не си въобразяваш. Много добре знам, че всичко в тази ситуация е нередно — прошепва тя примирено. — И имай предвид, че той също знае, че е нередно… Но…

— Но ти няма да престанеш да се виждаш с него — довършва мисълта й Джейсън с глас на брат, на най-добър приятел, на терапевт, на всички от този род, събрани накуп. — Нали?

— Не, няма — отговаря тя — Не мога.