Емили Гифин
Въпросите на сърцето (35)

Глава 34
Валъри

„Здрасти, Вал. Надявам се вие двамата да си прекарвате добре. Ние сме в Музея на децата, в Залата на сапунените мехури. Забавляваме се… Само че, много съжалявам, но няма да мога да те видя довечера… Обади ми се, щом получиш това съобщение. Иначе… може и… да нямам възможност да говоря… Ще ти се обадя, когато мога, и ще ти обясня… Отново много съжалявам. Наистина… много ми липсваш. Снощи беше невероятно. Ти си невероятна… Така е. Чао засега.“

Сърцето Й се свива, докато изслушва съобщението на паркинга пред „Хол Фудс“, където току-що е напазарувала за днешната вечеря. Чарли и трите плика хранителни продукти са на задната седалка зад нея.

— Мами! — извиква нетърпеливо Чарли.

— Какво, миличък? — Поглежда сина си в огледалото за обратно виждане, като се старае да изглежда и да звучи весело, противно на това как се чувства.

— Защо не тръгваме? Защо просто стоим тук?

— Извинявай… Изслушах едно съобщение — отговаря тя, запалва колата и тръгва на заден ход.

— От Ник ли?

Сърцето й подскача.

— Да. От Ник — рискът от това, което прави, по-нататък кристализира в ума й заедно с осъзнаването, че — вече — Ник е сред първите предположения на Чарли, дори пред Джейсън или майка й, точно както той беше първият, на когото Чарли се беше обадил от училище, след като не могъл да се свърже с нея.

— Какво ти каза? Ще дойде ли у нас довечера?

— Не, сладкия ми — отговаря тя и излиза от паркинга.

— Защо?

— Не знам — и мислено прехвърлям вероятностите. Може би не е могъл да намери бавачка. Може би жена му се е върнала по-рано. Може би е размислил за нея, за тях двамата. Каквото и да е обяснението, тя с дълбока тъга стига до заключението, че така ще бъде занапред, че разочарованията, съобщенията и отменянето на уговорки по различни причини ще си вървят в комплект със създалото се положение. Тя може да претендира и да мечтае за всичко, което иска — което наистина направи снощи, — но няма как да се заобиколи онова, което вършат. Те имат любовна връзка и Валъри е на страничната линия заедно с Чарли. Нейна работа ще бъде да го предпазва от разочарования, докато самата тя се крие.

— Мами? — пита Чарли, когато тя отбива по една затънтена улица, по която пътят за вкъщи се удължава, но пък се разкрива по-приятна гледка.

— Да, миличък?

— Ти обичаш ли Ник?

Тя стисва здраво кормилото, мислите й се затичват в опит да намерят правилния отговор, някакъв отговор.

— Той е добър приятел. Държи се много приятелски с нас. Освен че е и чудесен лекар.

— Но ти обичаш ли го? — пита пак Чарли, сякаш знае точно какво става. — Така, както когато искаш да се омъжиш за някого?

— Не — излъгва Валъри, само и само да го защити, тъй като е прекалено късно да защити себе си. — Не, не по този начин, миличък.

— О! — Детето очевидно е разочаровано от отговора й.

С известно безпокойство тя прочиства гърлото си и го пита:

— А ти какво чувстваш към Ник?

Той помълчава малко, после отговаря:

— Харесвам го. Ще ми се… Ще ми се да беше мой татко — гласът му е тъжен, но извинителен, сякаш едва ли не прави признание.

Валъри си поема дълбоко въздух и кимва, нямайки представа как да отговори.

— Щеше да е хубаво, нали? — казва тя накрая, питайки се дали думите й сега и онова, което върши в общи линии, я правят добра или определено лоша майка. Чувства, че това е една или друга крайност, и е още по-сигурна, че единствено времето ще покаже от кой отбор е тя.