Емили Гифин
Въпросите на сърцето (41)

Глава 40
Валъри

Валъри все не може да реши дали навечерието на Новата година е повече за поглед назад или за поглед напред, но тази година и двете предположения я карат да мисли за Ник, и двете я карат да се чувства нещастна. Той й липсва ужасно много и е сигурна, че още го обича. Но в същото време е и много разгневена, особено тази вечер. Наясно е, че той изобщо няма да признае нищичко на жена си и не може да избие от главата си романтичните, приятни образи на тях двамата как прекрачват в Новата година, вдигайки тостове с шампанско, последвалите продължителни целувки и грандиозните планове за бъдещето им — може би още едно бебе, за да може Ник наистина да отвори нова страница след случилото се миналата година.

В един момент е толкова убедена, че той я е забравил напълно, че за малко да загуби самообладание и да му изпрати текстово съобщение, безвреден новогодишен поздрав от един ред, само и само да развали вечерта му и да му напомни какво е направил.

Но се отказва, както защото е твърде горда, така и защото не го мисли сериозно. Не иска Новата му година да бъде щастлива, иска той да страда толкова, колкото страда и тя. Срамува се от тези мисли и си задава въпроса дали е възможно да обичаш истински някого, на когото пожелаваш зло. Не е сигурна в отговора, но решава, че той не е от особено значение, защото отговорът няма да промени нищо. Тя не може да направи нищо, за да промени каквото и да е, разсъждава тя, както седи до кухненската маса с Чарли и предлага всеки от тях двамата да напише решения за настъпващата година.

— Какво е решение? — пита Чарли, докато тя плъзга към него жълт лист с редове, откъснат от бележник.

— Ами нещо като цел… Обещание пред самия себе си.

— Като да си обещая да се упражнявам на пианото ли? — пита детето. Нещо, което почти беше изоставил след злополуката.

— Точно така. Или да решиш да поддържаш стаята си чиста. Да си създадеш нови приятели. Да изпълняваш много точно терапията си.

Той кимва, взема молива си и я пита как да изпише правилно „терапия“. Тя изговаря думата буква по буква, после написва на своя лист: Да ям по-малко преработена храна, повече плодове и зеленчуци.

Те продължават в този дух — съсредоточени, обсъждайки и разменяйки мнения, — и след половин час всеки излиза с по пет решения, до едно практични, предвидими и изпълними. И все пак, когато залепва със скоч листовете им за хладилника, тя знае, че заниманието им, макар и продуктивно, е донякъде измамно, защото само едно решение е от значение и за двамата в момента: да преодолеят Ник.

Като завършек тя прави вечерта възможно най-забавна и празнична, като играе безпаметно много пъти „Черен Петър“, гледа с Чарли „Междузвездни войни“ и му разрешава за първи път да остане буден чак до полунощ. Когато топката на Таймс Скуеър пада и отбелязва полунощ, те си пийват искрящ сайдер в тънки кристални чаши и хвърлят по шепа конфети, които сами са си направили. Въпреки това през цялото време тя чувства празнината, пресилената радост в усилията си и което е по-лошо, долавя същото и у Чарли, особено когато го слага да спи. Изражението му е прекалено искрено, ръцете му се увиват около врата й прекалено силно, думите му са прекалено формални, когато й казва колко много се е забавлявал, когато на практика й благодари.

— О, сладурчето ми — заговаря тя, мислейки си, че сигурно е единствената майка на света, която желае синът й да забрави да казва „благодаря“. — Аз толкова обичам времето, прекарано с теб. Повече от всичко друго.

— Аз също.

Тя придърпва завивките до брадичката му и го целува по бузите и челото за лека нощ. После му пожелава приятни сънища и отива да си легне, като преди това проверява още веднъж телефона си за обаждания, след което заспива и се събужда в Новата година.

 

 

Винаги е мразила месец януари по обичайните причини: следпразничното разочарование, късите тъмни дни и лошото бостънско време, с което, независимо че не е живяла другаде, знае, че няма да свикне. Мрази североизточните силни ветрове, дълбоката до глезените сива киша, безкрайно протакащите се мъчителни студове със сериозни минусови температури, студове, толкова силни и хапещи, че дните с температури дори от един градус над нулата действат като отдих, като закачлив намек за пролетта, докато дъждовете и температурите не започнат отново да падат като камък и не заледят всичко.

Но тази година, този януари, е особено непоносим. И с минаването на дните тя започва да се тревожи, че паниката никога няма да я напусне. Дълбоко е разочарована от Ник, но същевременно не спира да се безпокои за Чарли и тези две чувства се сгъстяват в сърцето й и постепенно преминават в обикновена позната горчивина, състояние, от което тя винаги се е пазела дори когато е била най-потисната.

Един следобед към края на месеца, докато е все още на работа, й се обажда майката на Съмър. Тя мигом си спомня за думите на дъщеря й на детската площадка, от което я пробожда лошо чувство, и се приготвя да чуе за ново произшествие.

Но гласът на Бевърли е топъл и безгрижен, без следа от някаква неприятност.

— Здравей, Валъри! В неудобен момент ли те хващам?

Валъри поглежда купчината документи на бюрото си и стомахът й се свива, когато отговаря:

— Не, съвсем не… Тъкмо да си отдъхна малко от пленителния свят на възстановяването на застраховки.

— Звучи съвсем малко по-добре от пленителния свят на счетоводството — отговаря Бевърли с жизнерадостен смях, който напомня на Валъри, че независимо от всичко, тази жена всъщност й харесва. — Е, как си? Добре ли прекарахте празника? — продължава тя.

— Да-а — лъже Валъри. — Много добре. А вашият как мина?

— О! Добре, но беше пълен хаос. Тази година дойдоха децата на съпруга ми — и четирите — и неговите бивши тъст и тъща, което е… дълга и изключително странна история, но няма да те отегчавам с нея… Така че, да ти кажа право, само чаках да се върна на работа. Като имаш предвид, че изобщо не обичам работата си — тя отново се разсмива и тогава Валъри заключава с облекчение, че ако е станало нещо лошо в училището днес, то няма да е чак толкова страшно.

— Чу ли новината? — продължава Бевърли с развеселен глас.

— Каква новина? — Валъри се въздържа да й каже, че не е в социалния кръг на училището, нито в който и да е друг.

— За последната любовна връзка?

— Не — отговаря тя и неволно си представя Ник, винаги си представя Ник.

— Съмър и Чарли — продължава Бевърли — са новината.

— Съмър и Чарли? — повтаря като ехо Валъри, сигурна, че Бевърли е разбрала погрешно фактите — или пък си прави някаква лоша шега.

— Да-а. Очевидно нещата са много сериозни… Всъщност ние вероятно трябва да седнем и да започнем да уточняваме подробностите за сватбата и вечерята. Според мен трябва да е по-скромна… Какво ще кажеш?

Валъри се усмихва, леко обезоръжена.

— Винаги съм била за по-скромните неща… Макар че, трябва да призная, нямам много опит в сватбените планове.

Обикновено тя не изрича подобни неща, не разкрива нищо, свързано с лична информация, и затова й става неудобно, докато не чува как Бевърли се разсмива и изразява съгласие с нея.

— Не се безпокой. Аз съм ги правила три пъти. Така че, заедно, ние сме за обикновена.

Валъри също се разсмива искрено — за първи път през тази година — и казва:

— Хубаво ще е да е обикновена.

— Много ще е хубаво да е обикновена. И все пак, не мога да го проумея… — казва Бевърли с весело одобрение. — Но както и да е. Да. Чарли и Съмър… Наистина ми е приятно… Не бях във възторг от предишното й гадже. По-скоро не бях луда по майка му… а това всъщност е от значение, нали?

Валъри пита кое е било бившето й гадже и се изпълва с леко задоволство, когато Бевърли изрича името на Грейсън. Но пак се въздържа да прави унизителен коментар за Роуми и вместо това пита:

— Те всъщност… разлюбиха ли се?

— Не съм запозната с подробностите. Знам само, че точно преди Коледа те, по-точно тя заяви, че скъсват. Нейният подарък съвсем не беше на висота… или поне не можеше да се сравни с гривната с мъниста, която й подари Чарли.

Валъри зяпва от почуда, като си спомни за гривната, която Чарли направи по време на терапията и за която тя реши, че е за нея, но така и не я видя под елхата.

— Сериозно? Не ми е казал — отговаря тя шокирана… в добрия смисъл.

— Да-а. Беше в пурпурно и жълто — любимите цветове на Съмър… Очевидно добре си го научила…

Валъри се усмихва, оценявайки този жест на Чарли, оценявайки и най-малкото одобрение, което може да получи тя, особено като родител.

— И тъй, просто ти се обадих, за да те питам дали вие двамата искате да се срещнем тази събота? На нещо като първа среща с придружители? — предлага Бевърли.

Валъри се обръща към прозореца и наблюдава как мракът и лапавицата падат върху града.

— Звучи чудесно. С удоволствие приемаме — отговаря тя, изненадана, че наистина го мисли.

 

 

По-късно същата вечер, докато вечерят тако^[1] у Джейсън, тя решава да каже на Чарли за уредената му среща със Съмър. Тя се вълнува заради сина си, макар част от нея все още да се пита дали тази свалка не е била изфабрикувана от Бевърли, за да изкупи майчинската си вина.

— О, Чарли — подхваща тя нехайно, докато сипва от нарязаните на кубчета домати и лук в своята чиния от редицата, подредена от Ханк върху кухненския плот. — Майката на Съмър ми се обади днес.

С крайчеца на окото си тя вижда, че Чарли я поглежда с извити от любопитство вежди.

— И какво ти каза? — пита той.

— Покани ни и двамата да се срещнем с тях двете в събота. Аз приех. Добре ли направих? Искаш ли да отидем?

Тя го поглежда, изчаквайки реакцията му.

— Да — отговаря той и по лицето му пробягва лека усмивка, която потвърждава всичко.

Валъри му се усмихва, щастлива, че вижда и него щастлив, но в същото време изпълнена с нов вид желание за закрила — от онзи вид, който идва, когато нещата вървят добре. Минава й през ума, че тя винаги е вярвала в малките очаквания. Не можеш да бъдеш наранен, ако не ти дреме. Ник доказа тази теория.

— Ей. Момент. Коя е Съмър? — пита Джейсън, макар Валъри да е сигурна, че много добре знае коя е, а Ханк гледа с любопитство.

— Едно момиче от нашия клас — пояснява Чарли и ушите му издайнически порозовяват.

Ханк и Джейсън се подсмихват многозначително, после Ханк счупва леда, като сърдечно се обръща към Чарли с въпроса:

— Чарли! Да не би да си имаш гадже?

Чарли прикрива още една, малко по-широка усмивка със залък тако и свива рамене.

Джейсън се пресяга и го удря по рамото.

— Само така, паленце! Готина ли е?

— Красива е — отговаря Чарли и гласът и изражението му са толкова чисти, искрени и ангелски, че Валъри чувства необясним възел в гърдите си — чувство, за което не може да определи дали е хубаво или лошо.

 

 

Вече у дома, докато тя маже с мехлем, съдържащ витамин Е, бузата на Чарли и забелязва, че той я гледа с широко отворени очи, преди да заговори, чувството в гърдите й се връща.

— Знаеш ли, мамо, Съмър съжалява за онова, дето ми каза.

Тя чувства, че се напряга, спомняйки си думите й.

— О! — възкликва тя предпазливо.

— Че съм имал мутра на извънземен — добавя той прозаично.

— Наистина ли? — не знае какво друго да каже.

— Да. Извини ми се. И каза, че си взема думите назад. Че харесвала лицето ми в този вид… И затова… и затова аз… й простих. Ето защо сега тя ми е приятелка.

— Много се радвам — казва Валъри, обзета от неопределена емоция. Тя гледа Чарли и не може да реши дали той само я осведомява, или иска разрешението й за чувствата си. — Прошката е хубаво нещо — продължава тя, което като че ли покрива и двете вероятности. И в този момент, гледайки обезобразеното, но доволно лице на сина си, тя изпуска част от горчивината си навън и чувства, че сърцето й започва да се отпуска, съвсем лекичко.