Елизабет Адлър
Покана за Прованс (71)

Глава 70

Шао Лан се беше върнала в замъка и беше там вече няколко седмици, когато Франи най-после беше изписана от болницата. Тя щеше да лети до „дома“ с Джейк.

— Не мисля, че някога ще свикна с това — каза му тя, впечатлена от лукса на самолета му.

— Това е добре — каза той. — Защото няма да го имам още дълго. — Тя го погледна озадачена. — Ще продам бизнеса и ще купя ранчото, за което отдавна мечтая. Дали ще ти хареса да бъдеш ветеринарен лекар в провинцията?

— Хм. — Тя го погледна надменно. Харесваше й тази игра — да го държи в напрежение. — И какво, няма да имаме луксозен апартамент в Сохо? Няма да имаме частен самолет? Няма да пътуваме по света и вече никакви подаръци от „Тифани“?

— Да — каза той. — Е, може би ще ти купя още един или два пръстена.

— Ох… Добре. — Тя се престори, че мисли по въпроса. — Може би ще успея да го преживея. Може и да ми хареса да бъда ветеринарен лекар в затънтената провинция.

— О, слава Богу! — прошепна той, прегърна я внимателно, а тя се засмя.

Хей ги чакаше с удобното старо „Бентли“. Поздрави Франи със сълзи в очите, прегърна я и я целуна три пъти. Докато пътуваха през селото, тя подаде глава през прозореца, а селяните, които я разпознаха, й махнаха с ръка. Колата зави и влезе в познатата алея и тя втренчи нетърпеливо поглед пред себе си в очакване да види замъка.

И ето го, с приглушен златист отблясък във вечерния здрач. И сърцето й се разтопи като от отдавна позната любима мелодия. Рафаела ги чакаше на стъпалата с Мими и Луиз. Жулиет също беше там с всичките си кучета. Малката Шао Лан се спусна към тях, следвана по петите от две малки кученца.

Стиснала здраво Джейк за ръката, Франи си помисли, че независимо къде в света се намира, този стар замък в Прованс винаги ще бъде за нея дом.