Елизабет Адлър
Покана за Прованс (16)

Глава 15

Джейк плати на шофьора и се огледа. Беше в един от най-бедните квартали на града — място, което туристите обикновено не посещаваха. Най-ниско платените работници живееха тук, в тези порутени дървени сгради с множество апартаменти. В мрака проблясваше синята светлина на телевизорите, във въздуха се носеше миризмата на задушени ястия и разложение. От едната страна на квартала беше широката магистрала, обточена със заслепяващи жълти халогенни лампи, тук-там имаше малки магазинчета, чието предназначение като че ли беше да запълват празното пространство, сенките бяха дълбоки, а назъбените контури на сградите се очертаваха във все още тъмното небе. Над всичко тук тегнеше знакът на мизерията. Тя се усещаше дори в лая на кучетата, в плача на децата, в гневните крясъци на жените, в тъжния вой на китайската музика.

Отново провери адреса. Апартамент 127 беше на приземния етаж, вляво от входа на четириетажната сграда. Докато гледаше, вратата на апартамента се отвори и навън излезе дете. Момиченце на около десет години, дребно и слабо, облечено в нещо, което приличаше на училищна униформа — сива пола и бяла блуза с къси ръкави. Тъмната коса беше подстригана късо и подчертаваше слабото вратле. То дори не го забеляза, просто мина покрай него, обуто в маратонки, стиснало навита банкнота в ръката си.

Джейк го проследи до аптеката, където го видя да говори със собственика. Мъжът взе парите, отвори сейфа, взе малък пакет и му го подаде. То забърза обратно и този път хвърли поглед на Джейк, като минаваше покрай него. Забеляза изненадата, която се изписа на лицето му, като видя, че той не е китаец. После вече го нямаше, потънало в сенките по улицата. След малко се прибра в бедния дом, за който плащаше Феликс Мартен.

Джейк беше видял ясно лицето му на светлината на лампата над вратата на аптеката. Мило, изненадано, с широко отворени очи. Сини очи, с лазурния цвят на Средиземно море в ярък летен ден. Очите на Рафаела Мартен. Той се усмихна. Имаше и добри новини за Рафаела, все пак. Тя имаше внучка.

Но дали детето беше на Феликс? Или на Ален? Ето, това беше въпросът.