Елизабет Адлър
Покана за Прованс (10)

Глава 9

Франи се събуди в шест часа, както винаги. Седна и отметна косата си назад и се заслуша за някакъв шум от спалнята. Нищо. Прекоси стаята на пръсти и надникна през вратата, за да се увери, че всичко не е било само сън. Джейк беше все още там, лежеше спокойно по гръб и дори не хъркаше, както правеше Маркъс. Изглеждаше толкова добре, че едва се сдържа да не легне при него. На ясната дневна светлина тя реши, че вероятно беше добре, дето той си изкълчи глезена. Защото иначе тя можеше да се направи на глупачка.

Намери дънки и суичър, облече се бързо, качи се в колата и отиде до клиниката. Немската овчарка седеше на задните си крака и се оглеждаше. Тя разроши гъстата козина на врата й и й каза, че се справя добре, и благодари на Бога, задето се е вслушал в молитвите й. Провери състоянието на раните на кучето, направи му инжекция с антибиотици, даде му прясна вода и малко храна. То замаха благодарно с опашка. „Ще се върна скоро“, прошепна му тя, потупа го за последен път, после се качи пак в колата и отиде до „Старбакс“. Поръча си двойно кафе без кофеин и лека закуска и взе кафе, двойно еспресо, за Джейк, защото реши, че той обича силно кафе. На път за вкъщи взе кесия с понички, от най-обикновените, без глазура. Върна се в къщата още преди той да се е събудил.

Очите на Джейк бяха още затворени, но той долавяше миризмата на парфюм и кафе. Запита се къде ли може да е, после си спомни, че е в леглото на Франи Мартен, и, за нещастие, сам. Опита да помръдне глезена си. Не почувства болка. Дали тя не беше някакъв гений?

После отвори очи и я видя да стои пред него с чаша кафе от „Старбакс“ в ръка, на вид съвсем като ангел, само че от Орегон. За момент се почувства объркан и сконфузен от това, че го е гледала, докато спи. В съня си човек е незащитен и уязвим — състояние, в което той обикновено не обичаше да изпада. Но в прекрасните й очи имаше усмивка, косата й отново беше сплетена на плитка, тя беше боса и без грим. Това беше страхотен начин да се започне денят, помисли си той с искрено чувство, което може би беше щастие.

— Здравей — каза тя и се усмихна приятно, напълно несъзнаваща ефекта, който имаше над него. — Кафе? — Повдигна чашата в покана.

Той се изправи до седнало положение, а тя седна в края на леглото и му подаде кафето.

— Как спа? — запита тя.

— Великолепно, благодаря. А ти? — Той се плесна, със закъсняло разкаяние, по челото. — О, Господи, нали ти заех леглото.

— И на дивана спах добре. Правила съм го и преди. — Тя отпи от своето кафе. — Твоето е двойно еспресо. Реших, че го харесваш силно.

Кафето беше толкова силно, че Джейк почти се задави, но той й се усмихна и каза, че всичко е наред.

— Как е глезенът ти? — запита тя.

Той почти беше забравил, че това е причината — единствената причина — да е в това легло. Размърда стъпало под одеялото.

— Доста добре — каза той, като много му се искаше да не беше така, за да може да остане още една нощ. Обаче трябваше да се върне в Ню Йорк.

— Мислиш ли, че можеш да вървиш?

— Ще се опитам.

Хвърли поглед на панталоните, сгънати внимателно и преметнати на един стол, ризата — върху тях.

— Погрижи се добре за мен.

— Обикновено го правя — каза тя весело. — Грижа се за пострадалите и болните, за наранените.

— Не бих казал, че съм точно наранен.

— Е, пострадал тогава. О, почти забравих. — Тя се изправи бързо, спъна се в обувките му, които бяха оставени насред стаята, но възстанови равновесието си, преди да е разляла много от кафето си. Грабна кесията с поничките от шкафа, където я беше оставила. — От обикновените са. — Отново го погледна със съмнение.

— Да не би да обичаш шоколад?

— Не. Никога не ям шоколад.

Той взе една поничка и набързо я лапна. Франи седна в края на леглото и внимателно отхапа от своята.

— Обикновено успявам да си приготвя закуска — каза тя. — Винаги ставам прекалено рано. Добре ми се отразява.

Подаде му кутията и той взе втора поничка. Не искаше да стане от леглото, не искаше въобще да се помръдне от мястото си, искаше да остане тук и да яде понички с Франи Мартен много, много дълго време.

— Мисля, че е по-добре вече да стана — каза неохотно.

Тя се засуети тревожно над него.

— Нека ти помогна.

Джейк сериозно се изкушаваше да я излъже, че изпитва силна болка, когато постави крака си на пода, но устоя на изкушението.

— Всичко е наред — каза той. — Ще се справя.

Тя го хвана през кръста, готова все пак да му помогне. Той се обърна и я погледна. Погледите им се срещнаха и сякаш стаята и времето застинаха. Тя се облегна на него, той хвана брадичката й в дланта си и започна да я изпива с поглед. Придърпа лицето й докато не почувства дъха й. Имаше мирис на понички. В следващия миг вече я целуваше. Устните й бяха толкова меки. Притисна я към себе си, искаше още и още. Сега тя го целуваше и двамата паднаха върху възглавниците, прегръщаха се и се целуваха, неспособни да откъснат устните си едни от други.

— Сладка си — прошепна той между целувките. — Толкова си сладка, Франи Мартен.

Името Мартен го върна рязко в реалността и той си спомни причината поради която беше тук. Отблъсна я. Отдръпна се на една ръка разстояние и я загледа, а в отговор тя го загледа удивено — питаше го, без думи, какво не е наред.

— Нищо — прошепна той, неспособен да й устои. — Всичко е наред, Франи.

Отново я прегърна нежно, погали я по косата, отпусна панделката, с която беше завързана плитката й, и косата й се разпиля по гърдите му в копринен водопад. Тя погали с длани цялото му тяло и кожата му пламна. Той хвана ръцете й със своята, целуна всеки пръст, плъзна език между тях, целуна нежните места от вътрешната страна на ръцете й, погали гърдите й, пое твърдите розови зърна в устата си, после спусна устни надолу по тялото й, докато намери тайното й местенце. Тя нададе стон и го помоли да не спира. Той я покри с тялото си, опиянен от секси миризмата на нейното, отново усети дъха й, когато устните й потърсиха неговите. Той се отдръпна за миг, хвърли поглед на сакото си, после стана и извади презерватив от портмонето си. Тя го загледа как го слага, усмихна му се и каза:

— О, колко си голям!

И двамата се засмяха, паднаха на леглото и той отново я прегърна. А после дълго и бавно се любиха.

След това Джейк я държа в прегръдките си. И двамата не искаха да отделят телата си едно от друго. Тя се сгуши любовно в него, обсипа с целувки лицето му, врата му, всяко място, до което успя да достигне.

— Красива си — прошепна той и отново почувства щастието. — Красива си, доктор Франи Мартен.

— О! О, мили Боже! — Тя го отблъсна, седна и го загледа шокирана. — Закъснявам за работа!

— Толкова ли е важно? — каза безгрижно той, защото единственото, за което мислеше, беше дали да не прави още малко любов с нея.

— Важно? — Тя втренчи поглед в него, все едно беше луд. — Работата е второто ми аз! — Скочи от леглото и изтича в банята. Подаде глава през вратата. — Съжалявам, но наистина трябва да тръгвам — каза тя, върна се и отново го целуна.

— Разбирам те, Франи — каза тихо той. И тя му се усмихна, с което изрази доверието си.

— Хайде, вземи първо ти душ — каза тя и му помогна да стане. Избута го към банята и доби загрижен вид, като видя, че леко накуцва.

Франи се усмихваше, когато се върна в кухнята и започна да разтребва, ако може така да се нарече това, че постави мръсните чинии в мивката и почисти масата. Беше 7:30, а дори още не беше взела душ. Щеше да закъснее за работа за първи път в живота си.

След минути, Джейк излезе от спалнята напълно облечен. Косата му беше още мокра и той прокара длан през нея, а после и по наболата си брада, без да откъсва поглед от Франи. Тя стоеше несигурно, не знаеше какво да каже. Дали да не кажеше: „Радвам се, че успях да ти помогна и че прекара нощта тук.“ Или: „Хареса ми да правя любов с теб.“ Или: „Ще се видим ли скоро?“

Той й спести затруднението. Постави длани на раменете й, наклони лицето й така, че да я погледне в очите, и каза:

— Благодаря ти, Франи Мартен. За всичко. Беше прекрасно.

За втори път устните им се срещнаха в сладка целувка, после той я пусна и закуцука към вратата. Тя чу как хлабавата дъска се разцепи, когато той стъпи за втори път върху нея, чу го да проклина и макар че не искаше, се засмя. Отбеляза, че той не беше казал, че ще й се обади.

Побърза да вземе душ, облече се пак така набързо и кара с превишена скорост до клиниката, където, временно, забрави за Джейк, потопена в работата, която толкова много обичаше.

Следобед за нея пристигна голям букет лилии, които миришеха като цял тропически остров през лятото. На картичката, която ги придружаваше, пишеше:

„Не можах да намеря цветя с аромата на парфюма ти, така че, надявам се, тези ще ти харесат. Отново ти благодаря, Джейк.“

Маркъс беше забравен. Тя сякаш се носеше в облаците и с усмивка си спомняше нощта, прекарана с Джейк. Не беше обикновената среща между мъж и жена, но пък ако не беше изкълченият му глезен, двамата нямаше да се познават толкова добре. Беше сигурна, че той ще й се обади по-късно.

Джейк обаче още не се беше обадил, когато стана време да си легне. Тя не смени чаршафите, защото искаше да положи глава там, където беше лежала неговата. И зарови лице във възглавницата, потърси неговата миризма. Мечтаеше за него. Знаеше, че ще се обади утре. Но той не го направи. Не се обади на следващия ден, нито на по-следващия. Франи престана да се усмихва и се запита дали да не му се обади тя, макар да знаеше, че не бива да го прави. Помоли секретарката за номера му, но Линдзи каза, че той не е оставил нито адрес, нито телефон. Линдзи продължи да говори нещо, но Франи не я чуваше. Тя се извърна нещастно встрани. Отново беше стигнала до дъното. Тя просто беше глупава — жена, която не знаеше как да се държи с мъжете. Винаги даваше прекалено много и ето какво се случваше с нея. Отново и отново. Прииска й се Клеър да беше с нея, но Клеър се беше върнала в Атланта, за да вземе още някои от нещата си. Реши, че няма да каже на Клеър за Джейк, защото просто не можеше да признае, че отново се е направила на глупачка толкова скоро след Маркъс.

През целия път обратно до Ню Йорк Джейк мисли за Франи. Знаеше колко много ще я боли, когато той не се обади. След всичко, което беше направила за него, и след прекрасните мигове, които бяха споделили. Но не можеше да направи нищо, освен да й изпрати цветя. По дяволите, тя вече му липсваше. Искаше му се да може да й каже истината, но трябваше да чака с надеждата, че ще успее някак да нагласи нещата, когато се видят отново в замъка.