Елизабет Адлър
Покана за Прованс (39)

Глава 38

След това на партито неочаквано и рязко беше сложен край. Всички побързаха да си легнат, с изключение на Рафаела, която седна на дивана в някогашната библиотека и започна разговор със сина си. На светлината на свещите Ален изглеждаше по-млад и много красив и толкова много приличаше на Феликс. Но по лицето му вече имаше бръчки, а в очите му — горчивина. Нещо, което при последната им среща де беше така.

— Радвам се, че най-после се върна у дома, Ален — каза тя и си спомни, че Феликс си беше дошъл в ковчег. — Имах нужда да те видя…

— Преди да умра — довърши изречението Ален. — Мислиш ли, че това ще стане скоро? — Той се засмя, за да й покаже, че се шегува. Обаче не се шегуваше и тя не се усмихна.

— Не, надявам се, не сега, когато открих, че отново имам семейство.

— Моята дъщеря.

— И племенница.

— Ах, да, племенницата. Винаги съм харесвал красивите жени.

— Помня — каза тя сухо.

Той се облегна назад, на възглавничките. Чувстваше се така удобно и добре у дома си, като че ли никога не беше отсъствал.

— Всъщност не исках да те видя, защото се страхувам, че ще умра. — Гласът на Рафаела беше толкова твърд, че той се обърна и я изгледа. — Трябваше да те видя още веднъж, за да се уверя, че съм постъпила правилно, когато съм те изхвърлила. Къде беше през всичките тези години, Ален? Какво прави? Къде и как направи парите, които твърдиш, че имаш?

Тя го гледаше настойчиво, но Ален беше разпитван и преди и много добре знаеше как да избегне преките отговори.

— Къде съм бил? О, не чак толкова далеч от Феликс, обикалях из Азия като него. Виждахме се от време на време.

Джейк беше влязъл в стаята незабелязан. Беше се подпрял на вратата със скръстени ръце, наблюдаваше, слушаше. Сега каза:

— И кога по-точно видя Феликс за последен път?

Ален вдигна поглед към него и въздъхна.

— Трябваше да се досетя, че още си наоколо.

— Наистина ли мислиш, че ще те оставя сам с майка ти? Ти си лудият тук, Ален, не аз.

— Защо това да е твоя работа?

— Защото аз го помолих за това — каза остро Рафаела. — Аз го помолих да открие къде си.

Ален отново вдигна поглед към Джейк.

— И ти откри ли ме?

— Открих достатъчно, за да знам, че си заподозрян в търговия с наркотици, че си свързан с някои от картелите, съществуващи в Азия, че си оставил следа от дългове и насилие зад себе си… И че си бил в Хонконг в нощта, в която умря Феликс.

— Феликс се самоуби. Той винаги е бил страхливец — каза студено Ален.

— Но ти беше този, който уби бедното младо момиче. — Рафаела изведнъж разбра истината. — Досега не го знаех със сигурност, макар че Джейк го знаеше. За разлика от мен, той винаги е прозирал истината, виждал е вътре в теб. А бедният Феликс страда заради това. Той не можа да понесе факта, че повярвах на теб, а не на него. Никога няма да си го простя.

— Феликс си тръгна, защото не можеше да понася да бъде близо до Ален, а не заради теб, Рафаела — каза Джейк. — И накрая Ален го уби, защото не можеше да понася мисълта, че детето на Феликс ще наследи всичко, което той смяташе по право за свое.

— Разбира се, не съм убил нито Феликс, нито онова момиче — каза спокойно Ален. — Знаете, че няма доказателства. Освен това, Шао Лан е мое дете. Предизвиквам те да докажеш, че не е.

— Вече го доказах. — Джейк се обърна към Рафаела. — Щях да ти кажа тази вечер, но нямах възможност. Взеха кръв от тялото на Феликс и ДНК анализът съвпада с този на Шао Лан. А в завещанието си Феликс оставя всичко, което притежава и което е значително състояние, на дъщеря си.

Объркана, Рафаела каза:

— Но защо не я е признал преди? Защо е позволил да живеят в такава бедност?

Джейк сви рамене.

— Предполагам, че Ален знае отговора.

Рафаела втренчи поглед в сина си, който се беше разположил на дивана и се усмихваше така, сякаш всичко беше наред. Тя знаеше, че той е човек без морал и принципи, човек, който лъжеше, когато това му беше изгодно, човек, който може да убие бременно момиче, за да не посрещне отговорностите, свързани с тази бременност, човек, който може да убие брат си, защото иска парите му, защото иска неговото място в живота. Как е могла да роди такъв син?

— Не можеш да го докажеш, разбира се — каза уверено Ален на Джейк. — Освен това, властите закриха случая.

Беше вярно, нямаше доказателства против Ален. Нямаше дори доказателство, че той е бил при Феликс онази нощ. Ако имаше, нямаше да се налага Джейк да разследва, защото полицията щеше да проведе законно разследване. Той погледна часовника си. Беше три часът сутринта. Трябваше да защити Рафаела. Трябваше да накара Ален да си тръгне. Блъфира.

— Грешиш — каза. — Аз лично имам доказателства. Но, заради майка ти, няма да ги използвам. Ако си тръгнеш веднага. Ще направя нещата лесни за теб. Самолетът ми е на летището в Марсилия. Можеш да отидеш с кола до Марсилия и да бъдеш извън страната след часове, да се върнеш във Виетнам. Ако не го направиш — сви рамене той, — ще се обадя в полицията. Изборът е твой.

Ален го изгледа несигурно. Знаеше, че Джейк е умен, че е много добър в работата си, казваха дори, че е експерт. Вярваше, че не е оставил доказателства, но се питаше… По дяволите, човек никога не знае, а ако го заловяха, щеше да получи смъртна присъда или щеше да изгние в затвора. Не се осмели да рискува. Изправи се.

— Значи още веднъж ме изхвърляш, мамо — каза той. — Само че нека ти кажа нещо — този път ще съжаляваш.

Рафаела го погледна тъжно.

— Единствено съжалявам, че никога не ми каза истината.

Ален се приближи много близо до нея, завря лицето си в нейното.

— Но аз винаги съм ти казвал истината. Само че ти избираш да вярваш на другите. Ето, и сега не ми оставяш избор.

Джейк хвана Рафаела за рамото и я накара да се отдалечи. Ален отиде до вратата, отвори я широко, после се обърна и ги изгледа с презрение.

— Няма да ти кажа довиждане, мамо — каза той отново с присмехулен тон. — Никога няма да знаеш кога може да се появя.

Чуха стъпките му по паркета в коридора, чуха шума от отварянето на входната врата, после чуха как силно се затръшна. Чуха шум от запалване на двигател. Скърцане на гуми по чакъла… И Ален си замина толкова внезапно, колкото и беше дошъл.

Рафаела отпусна рамене и се обърна към Джейк. Той я притисна нежно в прегръдките си.

— Много съжалявам — прошепна. — Иска ми се да можеше да е различно. Наистина, толкова съжалявам.

Той я погали по косата и дълго я държа така, докато тя плака на рамото му и за Феликс, и за Ален.