Елизабет Адлър
Покана за Прованс (15)

Глава 14

Джейк беше вече в Шанхай, когато научи за смъртта на Феликс от телевизията. Той беше в просторната, с климатична инсталация, стая в хотел „Гранд Хаят“, най-високата сграда в града и втората по височина в Азия. Пиеше зелен чай, донесен му веднага при пристигането му от келнера в бяло сако.

Джейк очакваше с нетърпение възможността да си легне и да се наспи. Беше станал отдавна и вече имаше остра нужда да вземе душ и да легне в истинско легло. Но шокиращата смърт на Феликс промени приятните изгледи това да стане.

Джейк веднага отиде до телефона и се свърза с връзките си в Хонконг, за да разбере какво е станало. Смръщи вежди, когато му казаха, че е било самоубийство. Аутопсията щеше да разкрие по-голяма част от истината. Още не беше казал на Рафаела, че е говорил със сина й. А сега трябваше да й се обади и да й каже, че той е мъртъв.

Отпусна се в дълбокото кожено кресло, притиснал брадичка към гърдите си. Феликс му изглеждаше изпълнен с гняв, но определено не беше от типа хора, които се самоубиват. Това, разбира се, не означаваше, че не се е самоубил. Джейк познаваше много хора, които, на повърхността, изглеждаха нормални и потънали в типичното ежедневие, но страдаха от дълбока депресия. Започна да си задава въпроси за Феликс. Питаше се къде ли е Ален. Питаше се коя ли е жената на име Бао Чу Чинг, която живееше тук, в Шанхай, на номер двайсет и седми, апартамент 127 на „Ху Тонг Роуд“ и защо Феликс й изпращаше трийсет долара месечно в продължение на десет години — сума, която току-що беше увеличил на петдесет.

Погледна часовника си. Във Франция беше десет часът сутринта. Въздъхна и набра номера на замъка като се мразеше за това, че трябва да предаде такива лоши новини.

Отговори Хей и звучеше много раздразнен, че го безпокоят.

— Тъкмо щях да заведа Рафаела до града, за да напазарува — каза той на Джейк. — Каза, че има нужда от нови обувки, макар че, Господ ми е свидетел, вече има достатъчно да отвори магазин.

— Това са женски неща — каза Джейк и се усмихна въпреки настроението си. После предаде на Хей лошите новини. Чу го как ахна, после настъпи дълга тишина. Знаеше, че Хей е помогнал на Рафаела да отгледа Феликс, така че това беше ужасен шок и за него.

— Много съжалявам, Хей — каза той. — Добре ли си?

От другата страна на линията долетя въздишка.

— Да, добре съм. Добре е, че съм тук, за да предам новините на Рафаела. Няма да го приеме лесно. Толкова се надяваше, че Феликс ще си дойде отново у дома. И сега това ще стане, но той ще бъде в ковчег.

— Искаш ли аз да й кажа? — запита Джейк.

— Не, мой дълг е — каза Хей и думите му прозвучаха сериозно и тържествено, пълни с достойнство.

— По-добре е това да не става по телефона, нали разбираш. Ще мога да й помогна, ако има нужда.

Джейк обеща да се обади по-късно, остави слушалката и се изпъна в креслото, втренчил празен поглед в стената. Замисли се отново за жената, Бао Чу Чинг, която получаваше пари от Феликс всеки месец и се запита дали тя няма някаква връзка с миналото, с нещо, което да е накарало Феликс да се самоубие. Или да накара някой друг да го убие.

Като забрави за топлия чай и мекото легло, той дълго стоя под хладната струя на душа, преоблече се и взе такси до „Ху Тонг Роуд“.