Елизабет Адлър
Покана за Прованс (47)

Глава 46

Точно когато те застанаха пред салона, Джейк изтича надолу по стълбите, неустоимо красив в смокинга си, а после през вратата се втурна Скот, облечен в старо вечерно сако и сини дънки. Каза, че това е всичко, което успял да намери в оскъдния си гардероб. Джейк хвана Рафаела за ръката, а Скот — тази на Жулиет и влязоха в салона, където ги чакаше „семейството“, а Хей наливаше шампанското в чашите.

Рафаела се спря до вратата, за да огледа новото си семейство.

— Колко са красиви всички! — прошепна тя на Джейк. — Погледни само внучката ми. Тя е преобразена.

Но изуменият поглед на Джейк се беше спрял на Франи, която изглеждаше съвсем различно и много секси. Това същата жена ли беше — онази, която беше целувал само преди час? Франи вдигна глава и го видя. Погледите им се задържаха и като видяха това, Рафаела и Жулиет си размениха многозначителни усмивки. Замъкът упражняваше своята стара магия — точно както беше направил някога и с тях.

Шао Лан изтича при баба си и Рафаела я хвана за ръката, възхити се на розовата рокля и на тиарата й.

— Баба ти Бао Чу би се гордяла с теб тази вечер — каза тя. — Както се гордея аз.

После всички започнаха да се поздравяват и да разменят целувки под студения и надменен поглед на Хей, който каза на келнерите да поднесат специалните ордьоври, които, въпреки многото нахлувания в кухнята му, беше приготвил сам. После Рафаела подари на Джейк червен кашмирен пуловер, а на Скот — копринена вратовръзка на райета и те останаха очаровани. Франи даде на Рафаела нейния подарък — снимка на баща й и на дядо й, поставени в сребърни рамки. Рафаела беше готова да се разплаче, но се съвзе и вдигна тост.

— Нищо няма да развали тази вечер — каза тя и вдигна чашата си с усмивка. — Тази вечер е за младите. И за замъка, който вие върнахте към живот.

И те пиха за това и се смяха, заговориха весело помежду си и напрежението се разсея — като че ли онази първа ужасна нощ не се беше случвала. Скот отиде при Клеър и я покани да разгледа винарната. Тя флиртуваше с него, трепкаше с мигли и каза, че много би се радвала и е сигурна, че ще й хареса. Джейк застана до Франи, без да я докосва, но топлината между тях беше осезаема дори за околните.

— Изглеждаш прекрасно — каза той. — Роклята ти много ми харесва.

— Значи трябва да благодариш на Клеър. Нейна е.

— Показваш повече от тялото си от обикновено.

Тя се усмихна дяволито.

— Може би си спомняш, има и още.

— Хайде, хайде, престанете да флиртувате вие двамата, елате и поздравете гостите.

Жулиет отиде и ги раздели, когато първите коли спряха пред градината и жителите на селото, облечени в най-хубавите си дрехи, започнаха да слизат и безкрайно се изненадаха, когато млади момчета, облечени в червени сака, се погрижиха колите им да бъдат паркирани. После пристигна мадмоазел Дорите на своя мотор с пола, вдигната до средата на бедрото — нещо, което според Хей беше неприятна гледка. Тя беше облечена в дълга зелена копринена рокля с ниско изрязано деколте, което, за щастие, беше замаскирано от бяла дантелена яка. Жълто цвете беше забодено в косата й, която беше специално загладена за случая, но с напредването на вечерта щеше да възвърне обичайния си къдрав и разбъркан вид. Тя се усмихна лъчезарно, подаде ръка на всички и прие чаша шампанско, чувстваше се толкова добре и свободно, като че ли ходеше на такива елегантни събирания всяка седмица. Тя, естествено, както и останалите, беше познавала замъка и Рафаела през целия си живот.

— Чувствам се като едно време — казваха всички, усмихваха се щастливо и поздравяваха Рафаела с целувки. Казваха още каква чест е за тях да се запознаят със семейството й и колко е щастлива, че има такива красиви „деца“. Разбира се, никой не споменаваше Ален, макар жените, които бяха сервирали вечерята предната вечер, да бяха разказали на всички какво се беше случило. Обаче те нямаше да позволят нищо да развали соарето на Рафаела.

Жаре също дойде със своя стар „Ситроен“ с все още прикрепено към него ремарке. Беше все същото, с което някога баща му беше ходил на пазар, а той още не беше видял необходимост да го смени. Беше облякъл най-хубавия си черен костюм и беше сложил червена вратовръзка. Той закопча сакото си и изкачи стъпалата, като поздравяваше хората, които познаваше, което означаваше почти всички, с изключение на младото момче, което паркира превозното му средство. Рафаела го поздрави с целувки на привързаност и го представи на новото си семейство. Той се наведе да целуне ръцете им, но погледът му търсеше Клеър. Елегантна в бялата си рокля, тя беше така недостижима, сякаш беше от друга планета и той побърза да извърне поглед. После чу гласа й зад себе си.

— Добър вечер, мосю Жаре — каза тя, той се обърна и тя го целуна бързо по двете бузи.

Лицето на Жаре веднага пламна. Поздрави я с „добър вечер“ и беше много щастлив, че е дошъл, после се отдалечи и прие чаша шампанско от стария си приятел Хей, който сякаш изникна зад гърба му.

— Красива жена, нали? — каза Хей и се усмихна многозначително. Както обикновено, нищо не беше пропуснал.

Пристигна и семейство Алиер с тяхната десетгодишна дъщеря, която веднага хвана Шао Лан за ръката и я заведе на терасата, за да й покаже жабите, които живееха в шадравана. Дори старците от площада облякоха най-хубавите си дрехи и бяха докарани в замъка с минибус. Настаниха се на редица столове, облечени в старомодни костюми, които сега им бяха прекалено големи, бузите им бяха гладко обръснати и порозовели и миришеха на одеколон, купен от магазина на мадмоазел Дорите. Франи отиде и им подаде ръка, каза им, че е племенница на Рафаела. Те се усмихнаха и кимнаха, а някои дори целунаха ръката й.

Беше изразходвано голямо количество шампанско и бира „Стела“, а на терасата, наетият оркестър, който се състоеше от йоника, цигулка, акордеон и китара изпълняваше мелодии, които караха Франи да мисли за Париж и Едит Пиаф.

Хей погледна часовника си, после отиде в кухнята да нагледа приготвянето на блюдата, после отиде в коридора, удари гонга и обяви сервирането на вечерята. Изведнъж всички се втурнаха да видят плана за разположението на гостите и да намерят местата си.

Единствената голяма маса се простираше по цялата дължина на терасата, беше застлана с колосани бели покривки и по нея бяха поставени множество вази с бели рози, стръкове розмарин и лавандула, които разпръскваха упойващ аромат. По дърветата бяха закачени цветни фенери, а малки лампички бяха закачени по глицинията и парапета на терасата. Когато падна нощта, всички лампи бяха запалени и къщата беше окъпана в златист отблясък.

Като гледаше цялата тази красота около себе си, Франи искаше да запази всичките си спомени. Това беше най-прекрасната нощ в живота й, тук, с членовете на истинското си семейство, тя се чувстваше наистина у дома си.

Рафаела зае мястото си в центъра на дългата маса. От дясната й страна седеше кметът на Мартен-де-Прованс, фермер, който се грижеше и за полята на Рафаела, както и за своите собствени. От лявата й страна беше старият й приятел Жаре, а до него — Жулиет. Франи беше по-нататък, между мосю Алиер и Джейк, а Клеър беше на другия край, между Скот и градския адвокат, който на практика се грижеше за делата на всички. Старците бяха подредени в редица срещу Рафаела, а Шао Лан седеше до новата си приятелка Мирел Алиер. А малко по-нататък мадмоазел Дорите беше втъкнала бялата ленена кърпа в пазвата си и вече се оглеждаше, за да види какво ще бъде сервирано.

Бутилки вода, както и „Домейн Мартен“, бяха подредени в сребърни кофички за изстудяване по протежението на масата. Чашите на всички бяха кристални, от 1920 година, и не бяха използвани от доста време. Дори Хей, най-после, беше доволен. Не беше разочаровал Рафаела — всичко беше съвършено. Хората, наети за приготвянето на храната от Авиньон, бяха свършили чудесна работа и той кимна одобрително. Музиката се носеше над терасата, в чашите непрекъснато се наливаше вино, разговорите не стихваха, звънеше весел смях. Шао Лан и Мирел се кикотеха и се държаха за ръцете. Езиковата бариера не означаваше нищо за тях. Равиолите и предястията от омари бяха поднесени с пресни франзели, после бяха заменени с новото блюдо от филе от риба тон, загърнато в листа от маруля, залято със сос от бяло вино. После последва пиле фрикасе, чийто сос беше подправен с магданоз, отделно бяха поднесени задушени гъби. Гостите изразяваха своето задоволство, Хей обикаляше неспокойно, за да се погрижи абсолютно за всичко и да се увери, че блюдата са толкова вкусни, колкото и добри на вид. Вечерта напредваше и гостите и музиката станаха по-шумни.

Клеър погледна Скот, който седеше до нея. Нямаше съмнение, той беше привлекателен мъж. Тя въздъхна, когато келнерът постави пред нея салата.

— Дали въобще мога да хапна още нещо? — запита тя Скот.

Той се усмихна и каза:

— По-добре изяж всичко. Хей тръгва към нас.

Клеър го погледна кокетно изпод полузатворените си клепачи.

— Хората в Прованс така ли се хранят всяка вечер?

— Със сигурност не и аз. Обикновено вечер хапвам сандвич с шунка и сирене. Понякога вечерям в кафенето в селото. Жаре е добър готвач. Блюдата му са обикновени, но много вкусни.

— Хм — каза Клеър замислено. — И той самият е такъв.

Скот я погледна изненадано.

— Познаваш Жаре?

— Срещнахме се тази сутрин. Той ми разказа историята на живота си, а аз му разказах, отчасти, моя. — Скот вдигна вежди и тя добави: — Моят разказ беше малко по-сложен. Освен това, нито моят френски, нито неговият английски, са достатъчно добри.

Скот отново напълни чашата й с вино.

— Не съм те срещал в Сан Франциско — каза той тихо. — Но видях снимката ти.

— И? — Клеър завъртя чашата си в ръцете си.

— Мисля, че си дори още по-красива.

Тя срещна погледа му.

— И аз мисля, че ти си привлекателен.

— Значи срещнали са се двама привлекателни мъж и жена.

— Което винаги е интересна ситуация — съгласи се скромно тя.

Чуха гръмогласния смях на Жулиет и погледнаха нататък. Видяха, че китаристът й прави серенада. После Жулиет стана от стола си, Жаре я последва и двамата затанцуваха валс. Хей смръщи вежди. Вечерята още не беше приключила. Танците трябваше да дойдат по-късно, но това беше загубена кауза, защото повечето гости вече бяха станали от местата си, а музиката стана с няколко децибела по-силна.

Алиер танцуваше с мадмоазел Дорите, която изглеждаше щастлива, както Хей предположи, заради изпитото вино и заради факта, че танцува със съседа си. Скот покани Клеър и тя кацна като снежинка в прегръдките му. Джейк танцуваше с Франи. Не я притискаше в тялото си, защото не мислеше, че моментът е подходящ за това.

— Искам да остана насаме с теб — прошепна той в ухото й и тя кимна.

Рафаела подаде ръка на Хей.

— Ще танцуваме ли? — каза тя и те затанцуваха, усмихнати, с блеснали очи.

— Прекрасно е — каза тя.

— Разбира се, че е прекрасно. Работя по организацията на това парти от седмици — засмя се Хей. — Отсега нататък за теб всичко ще бъде прекрасно, Рафаела.

Наричаше я Рафаела само когато беше дълбоко разчувстван. Тя стисна ръката му с благодарност.

— Знам.

Келнерите бяха заменили салатите с плата от сирене и танцьорите се върнаха обратно при масата. Столовете бяха разместени и се образуваха нови групи — жените от едната страна на масата, мъжете — от другата. Жените се скупчиха около Рафаела и й направиха комплименти за превъзходната храна и илюминацията на замъка.

— Точно както в доброто старо време — казваха те и очите им светеха от удоволствие.

Направиха й комплименти за красивата внучка, за очарователната и много умна племенница. И, разбира се, много от тях помнеха Жулиет и казаха, че се радват да я видят тук отново, задаваха въпроси за децата й.

След това дойде ред на десерта — торта, гарнирана с два вида крем — ванилов и шоколадов, ягоди и малини. С десерта, Хей наля много специално бледорозово шампанско. Гостите започнаха да вдигат тостове, всички отново направиха комплименти на Рафаела за замъка и семейството й, а тя направи комплименти на гостите си и техните семейства. Шао Лан вече заспиваше на стола си, Франи беше така преяла, че едва можеше да се помръдне, но Клеър седеше с изправен гръб — съвършената дама — и дори всеки косъм от косата й беше на мястото си. Жулиет беше весела, но спиралата й за мигли вече се беше размазала. Рафаела беше красива и усмихната, дългите й смарагдови обеци се полюшваха, когато навеждаше глава, за да приеме комплиментите.

После музиката поде отново танцови мелодии и гостите станаха да танцуват. Хей извади брендито, марка „Марк“, и каза:

— Кога друг път ще имаме възможност да го споделим с толкова много приятели?

И започна щедро да налива в чашите. Жаре не пи от него. Оправи вратовръзката си, закопча сакото си и приглади косата си. Окуражен от изпитото вино, с наперени мустаци, той се приближи към Клеър.

— Мадмоазел Клеър, ще танцувате ли, моля, с мен? — запита той.

Клеър отговори с „да“, извини се на Скот и се сгуши в големите ръце на Жаре с въздишка, която като че ли беше признак на задоволство.

Луната се издигна още по-високо над замъка и небето стана малко по-светлосиньо — почти с цвета на роклята на Рафаела. Внучката й отиде при нея и седна на коляното й, а тя почувства как момичето се разтапя от нежност. Огледа приятелите си, истинските си приятели, които танцуваха и се забавляваха, привлекателната си племенница и Джейк, който очевидно беше влюбен. И Скот, който беше истински късмет за нейната винарна и чиито очи следяха Клеър с известна ревност. Огледа се, за да намери Хей, и му се усмихна, когато го видя. Той беше съблякъл смокинга си и седеше с група от местните мъже, които беше познавал почти през целия си живот, отпиваше от брендито и си спомняше старите времена. А после Рафаела погледна Жулиет, която блестеше от диамантите и високо се оплакваше, че я болят краката. После тя събу обувките си и затанцува боса. Кучетата й, освободени от луксозния си затвор, лаеха и се въртяха в кръг, а Мими и Луиз ги гледаха с възторг, докато Престъпник наблюдаваше цялата сцена с презрение, а после се отдалечи по алеята — очевидно по своя работа.

Рафаела си спомняше много нощи като тази по времето, когато Любовника беше още тук. Но отблъсна спомените и притисна внучката си в прегръдките си. Тази вечер щеше да живее единствено за настоящето.

Беше почти два часът, когато и последните гости тръгнаха към колите си, като си разменяха целувки и уверяваха Рафаела, че това е било най-доброто парти, на което са присъствали.

А малко по-късно, застанала до прозореца на спалнята си, Рафаела видя Франи и Джейк да вървят по алеята под кестените. Джейк беше обвил раменете на Франи с ръка, тялото й инстинктивно се притискаше в неговото. Рафаела въздъхна. Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това младият мъж, когото обичаше като свой син, да се влюби в прекрасната млада жена, която наскоро беше приела като своя племенница. Това щеше да е съвършен завършек на една съвършена нощ. Макар че, както и Жулиет, краката я боляха и беше толкова изтощена, че нямаше търпение да си легне в леглото, където вече спяха Мими и Луиз.