Елизабет Адлър
Покана за Прованс (66)

Глава 65

Хеликоптерът се спусна като оса над празния паркинг близо до плажа и тъкмо се канеше да кацне, когато експлозията отне всичкия въздух и го залюля. Само след секунди Джейк беше вече на земята и тичаше.

Ето същия кошмар отново, експлозията и той тича, за да намери трупа на жената, която обича.

Тича, докато не стигна до онова, което някога беше вила Мартен. Зад себе си чу воя на сирени, скърцането на гуми, викове. Пред себе си видя ад. Затича към него.

Някакви гласове му завикаха да се върне. Чу шума от пожарникарски маркучи, редом с него тичаха пожарникари, сграбчиха го, задърпаха го назад. Горната веранда я нямаше, пламъците ближеха останките на вратите на стаите, в които сигурно спяха Франи и Шао Лан. Той се освободи от ръцете и залитна напред, завика ги по име. Пред себе си видя куп изкривени тела, хаос от окървавени ръце и крака. Падна на колене до тях. Лекарите бяха непосредствено зад него. Франи лежеше върху Шао Лан, той чуваше стоновете на детето. Докосна я нежно по ръката и каза:

— Всичко е наред, Шао Лан. Аз съм Джейк, тук съм. Сега вече ще бъдеш добре, обещавам.

Все още не смееше да погледне Франи. Струваше му се, че се повтаря случилото се с Аманда.

— Това е естествен газ… изтичане. По-добре всички да се махнат оттук, докато не разчистим! — извика някакъв глас, но Джейк не помръдна. Гледаше как лекарите се захващат на работа.

— Живи са — каза един от тях и сърцето на Джейк отново заби ритмично.

— Ако бяха останали вътре в къщата, щяха да са мъртви — каза друг глас. — Експлозията ги е изхвърлила на верандата. Кучето — също, само че то е нямало такъв късмет, ако това може да се нарече късмет.

Джейк обърна глава. Погледна кървавата маса, която някога беше негов верен приятел и компания. Отново извърна глава.

Франи лежеше по гръб, а лекарите й оказваха първа помощ. Шао Лан беше поставена на носилка. Беше в безсъзнание, но ръцете й потреперваха — като че ли се страхуваше от някого, от нещо.

Той не искаше да… Не можеше да понесе да види всичко това отново, не отново. Насили се да погледне към Франи, умът му се върна назад във времето. Гледаше Аманда, тя лежеше встрани от шосето, лицето й беше отнесено от експлозията. Беше мъртва и тяхното бебе беше мъртво. Беше блокирал този спомен, но ето че сега всичко се случваше отново, само че този път с Франи… Франи. Устните й бяха сини, сини като очите й, помисли си той с почуда, но лицето й беше недокоснато — никакви рани. Изглеждаше спокойна — като че ли просто спеше. Поставиха кислородна маска на лицето й, поставиха врата й в скоба, имаше толкова много кръв. На китката й имаше турникет, на крака й — още един. Поставиха я много внимателно на носилка и тръгнаха към линейката.

Джейк отиде и вдигна трупа на кучето си. Вървеше зад тях, като носеше Престъпник. Опитаха се да го изхвърлят от линейката, но той се противопостави толкова ожесточено, че уплашени, те му позволиха да ги придружи. Трупът на кучето все още беше на коленете му.

След половин час той седеше в чакалнята на болницата, втренчил поглед в часовника на стената, а той, безкрайно бавно, отмерваше минутите. Минути, които можеха да бъдат последните за Франи и Шао Лан. От време на време до него се доближаваше служител и му казваше, че наистина не може да държи трупа на кучето си тук, но той не им обръщаше никакво внимание и накрая те го оставиха на спокойствие.

Измина час, после два. Дойдоха пилотът и екипажът на самолета му. Бяха чули какво се е случило от компанията, осигурила хеликоптера. Донесоха му кафе, което той не изпи, казаха му думи на съчувствие, на които той не отговори, предложиха да се погрижат за Престъпник вместо него. Джейк нищо не каза, все още беше смразен от връщането във времето и преживяния кошмар — преживяваше отново кошмара от смъртта на съпругата си и мъчението от изгубената любов.

Часове по-късно, хирургът отиде да говори с него.

— Имаме късмет, мосю Бронсън — каза той и се усмихна уморено. — Нямаха лоши изгаряния. Били са изхвърлени през балкона от експлозията. Детето е в безсъзнание и ще трябва да следим за неврологични увреждания, макар да се съмняваме, че ще последват такива. То има счупен крак, многобройни порезни рани и натъртвания, но ще се оправи.

Джейк се зарадва, сърцето му заби малко по-спокойно и той знаеше, че ще продължи да бие за Шао Лан.

— Мадмоазел Мартен е поела по-голяма част от удара на експлозията и е все още в безсъзнание. Има фрактура на четвъртия гръбначен прешлен, което означава, че вратът й е счупен. Загубила е много кръв, защото има разкъсана артерия. Направихме, каквото можахме. Следващите двайсет и четири часа ще са критични.

Хирургът се усмихна, много уморено, и му подаде ръка, но Джейк дори не забеляза.

— Тя е жива? — каза той, като че ли не беше разбрал нито дума от казаното му. — Тя е жива! — повтори той с такова дълбоко облекчение, че другите се усмихнаха. После зарови лице в козината на мъртвото куче и зарида.