Елизабет Адлър
Покана за Прованс (69)

Глава 68

Веднага щом научи за „нещастния случай“, Клеър отиде с колата до Кан. През всичките дни и нощи, в които Франи беше в кома, тя стоя стоически до леглото й и сега беше повече от бясна, че е пропуснала „събуждането“ й. Но когато видя Франи, жива и усмихната, тя най-после се подаде на умората.

— О, мили Боже, та ние почти те изгубихме! — каза тя и зарида. — По дяволите, Франи, а аз току-що те бях намерила!

— Не се тревожи. Никъде няма да отида — каза Франи. Вратът й беше все още стегнат в скоби и обездвижен и Джейк й беше казал, че прилича на немската овчарка, която тя беше спасила. — Имам изненада — каза тя и показа пръстена на Клеър.

Клеър каза:

— Ти и Джейк сте луди от любов. Тази покана е била волята на съдбата, тя ви събра. А, между другото — добави тя, уж така, — аз също съм сгодена, макар още да нямам пръстен, който да го докаже.

— Скот! — Франи присви очи и се усмихна доволно. — Той ти подхожда.

— Хм, всъщност не съм сгодена за Скот — каза Клеър с толкова скромен вид, колкото беше възможно за нея.

— Не ми казвай, че ще се върнеш при Маркъс! — Франи изглеждаше истински шокирана.

— Разбира се, че няма да се върна при Маркъс. Ще се разведа с това копеле колкото мога по-бързо и ще се омъжа отново. За Жаре — каза и се усмихна, като видя изумлението на Франи.

— А аз през цялото време мислех, че вземаш уроци по готварство! — Франи се смееше.

— Вземах… Всъщност продължавам да вземам. Ще помагам на Жаре в кафенето. Ще бъда помощник, готвачът, който приготвя сосовете, ще сервирам, ще мия чиниите — въобще всичко, от което има нужда моят мъж. Включително, ще бъда негова любовница. — Клеър я погледна колебливо. — Истината е, Франи, че ние още не сме се любили. — Клеър сведе поглед и започна да изучава ръцете си, които в момента бяха без маникюр и дори имаше няколко порязвания от кухненския нож. — Аз… Е, исках това да стане, след като се оженим. Наистина искам да съм „девствена“ за него. Никога преди не съм се чувствала така и… Е, трябва да разбереш, че той е много добър и много нежен мъж, много загрижен, много…

— Солта на земята — каза Франи вместо нея, двете се погледнаха и се засмяха.