Елизабет Адлър
Покана за Прованс (61)

Глава 60

Когато напусна замъка, Ален знаеше, че няма избор. Една дума от страна на Джейк в полицията и той щеше да прекара остатъка от живота си в затвора, ако не получеше смъртна присъда. Наркотици, оръжие, беше се забъркал в какво ли не, но беше престъпник от онези, които наричат „дребни риби“ и това го правеше бесен. След всичките тези години трябваше да е дори по-богат от Феликс, по-богат от майка си и по-богат от Джейк. Но съдбата беше против него и затова, когато беше помолил Феликс за пари и той му беше отказал, беше забил острието на сребърното ножче за разрязване на писма в слепоочието му, без да се замисли. Беше се засмял на шока, изписан по лицето и в очите на Феликс малко преди смъртта.

Беше пъхнал тялото на Феликс в пластмасов чувал, който беше намерил в гардероба, за да няма издайнически следи от кръв, беше го преметнал през рамо и го беше занесъл до шахтата. Знаеше, че хората, които падат отвисоко, обикновено се приземяват на главите си, и за негово щастие, така стана и с Феликс, което прикри всички следи от използването на ножчето.

Инстинктът му подсказа какво да направи после. Като братя, той и Феликс си приличаха достатъчно по телосложение и височина, така че можеше, ако иска, да заблуди хората. Беше облякъл един от елегантните костюми на Феликс и беше обул чифт негови обувки, макар да му бяха малко големи. Беше взел куфарчето на брат си и беше сложил собствените си дрехи в него. После беше взел ключовете на Феликс, беше отишъл до сейфа и взел петдесетте хиляди долара, които беше намерил там. Като познаваше Феликс, мислеше, че никой не знае за тези пари и следователно нямаше кой да докладва за отсъствието им, но въпреки това беше решил да остави бижутата и часовника, за да не прилича всичко това на обир. После беше взел асансьора до фоайето и с наведена глава беше минал бързо край портиера. Само за секунди беше на улицата, свободен човек.

След като отиде на семейната среща и беше отстранен от Джейк, той гореше от гняв, причинен от мисълта, че врагът му живее в такъв лукс, а той, въпреки всичките си смели планове за забогатяване, все още беше на дъното. Самолетът го отведе в град Хо Чи Мин, без дори да му предложат нещо за пиене и ядене по време на дългия полет. Едрият бодигард не сваляше поглед от него през цялото време и това само засилваше гнева на Ален. Каза си, че ще го върне тъпкано на Джейк, на всички тях.

Свалиха го от самолета, без да му кажат и дума, а той веднага взе първия полет до Европа. Приземи се в Женева, взе кола под наем и шофира до Южна франция.

Вилата винаги беше едно от любимите му места. Когато беше млад, водеше тук момичета, а също и момчета. Ален обичаше оргиите. Те му даваха чувство за сила и власт над жените и това му харесваше. Знаеше, че сега никой не идва във вилата и ще може да се скрие там, но първо провери точно в колко часа Люсиен идва да нагледа собствеността, което ставаше само в събота сутрин. Ален влезе в къщата за гости, като махна стъклото на входната врата и насили старомодната ключалка. Взетата под наем кола скри в гараж в Антиб. Изруси косата си, купи си нови дрехи с парите на убития си брат и се почувства отново като самия себе си, имунизиран срещу реалността и готов за отмъщение. Единственият му проблем беше кога и как, а ето, че съдбата го беше решила вместо него.