Елизабет Адлър
Покана за Прованс (65)

Глава 64

Джейк направи нещо, което рядко правеше преди — прехвърли работата на свой колега. Не защото не се интересуваше какво ще стане с клиентите му, а защото приоритетите му се бяха променили, както и щеше да се промени начинът му на живот. Не се обади на Франи да й каже, че е на път, защото искаше да види изненадата в големите й сини очи, искаше да чуе тихия й вик на удоволствие, искаше да види усмивката на слънчево момиче, която озаряваше лицето й. Искаше да се наслади на всяка малка частица от Франи Мартен, да скъта всеки мил спомен в паметта си, да напише там дневника на техния живот.

Преди да тръгне, се отби в „Тифани“ и купи годежен пръстен. Мислеше, че Франи е дълбоко романтична натура, затова избра старомоден модел — диамант, вграден в платина. Планираше да й го даде във вилата. Късно вечерта в градината. В далечината ще се чува шепотът на морето, бризът ще поклаща листата на дърветата, а щурците може би, поне веднъж, ще замълчат. Той се засмя с мисълта, че май той самият се превръща в романтик. Вече беше поръчал да изпратят шампанско за празнуване във вилата и помоли Жанин да се погрижи то да бъде добре изстудено. Поръча също така там да бъде занесен огромен букет лилии.

Вече беше на борда на своя „Гълфстрийм IV“, някъде над Южна Франция. Джони Ланг, негов пилот и приятел от много години, винаги пилотираше, когато Джейк беше на борда. Имаше също така стюард и готвач. Самолетът беше само достатъчна единица, втурнала се през небесата към Франция.

Погледна часовника си, после запита пилота къде точно се намират. Направи си още една чашка кафе, защото не можеше да заспи, и закрачи неспокойно напред-назад, като от време на време хвърляше поглед на синята кутийка от „Тифани“, завързана с малка панделка, оставена върху масичката. Видът й го караше да се усмихва. Надяваше се, че Престъпник се грижи добре за момичетата. Ако не, щеше да си има проблеми.

Ален се беше върнал в къщата за гости в градината на вилата. Чу завръщането на колата и тръшването на входната врата. Кучето залая, а техните щастливи гласове поздравиха Жанин. Той легна на леглото, постави длани под главата си, усмихна се. Беше направил плановете си. След няколко часа щеше да ги отвлече. Трябваше само да чака.

Любимото място за дрямка на Престъпник беше на горната веранда. Като улично псе, той спеше с едно отворено око, за да вижда какво става наоколо, докато дреме. Изсумтя доволно, опъна се, постави глава на изпънатите си предни лапи. Затвори едното си око и задряма.

На долния етаж, Франи вдигна телефонната слушалка с намерението да се обади на Клеър и да й каже, че й липсва. Приближи слушалката до ухото си, после я отдалечи и я погледна озадачена. Линията беше мъртва. Тя сви рамене. Е, можеше да се обади и утре.

Качи се горе, за да прочете приказка на Шао Лан. Престъпник ги чу и отиде да се излегне до тях. След няколко секунди и той, и Шао Лан бяха заспали.

Франи взе душ и облече тънка памучна роба, отиде и се подпря на перилата на верандата, зарея поглед в звездното небе и редицата светлини по крайбрежието. Нощта беше неочаквано влажна, щурците мълчаха, но над морето, красиви и шумни, експлодираха фойерверки и го оцветяваха в златно, синьо и яркочервено. Тя изгледа шоуто, легна в леглото и изгаси нощната лампа. Утрешният ден щеше да е техният последен във вилата, щяха да се върнат „у дома“, в замъка. При Джейк.

Джейк прие обаждането на колегата си от Ница малко преди самолетът да започне да се спуска. Беше му съобщено, че Ален Мартен е видян в казиното в Монте Карло, където спечелил голяма сума — трийсет хиляди евро. И това привлякло вниманието към него. Косата му отново била руса, определено бил той. Карал малко „Рено Лагуна“, но не знаели къде живее. Сърцето на Джейк се качи в гърлото, когато си помисли за Франи и Шао Лан. Къде другаде би могъл да отиде Ален, освен във вилата? Набра номера на вилата, но линията беше абсолютно глуха. Космите по врата му настръхнаха. Знаеше, че ги очаква истински проблем. Обади се на свой познат полицай в Кан, представи се и даде сведенията за Ален, каза, че двама души са в опасност. После се обади в службата за хеликоптери и поръча един „Сикорски“ да го чака на пистата. Каза, че той сам ще го пилотира.

Ален чакаше, седнал на каменна пейка в градината. Най-после всички светлини угаснаха. Беше се погрижил да остави къщата за гости в абсолютен ред. Дори беше поправил счупеното стъкло на вратата. Беше сигурен, че няма и следа от присъствието му. Държеше найлонова торбичка, в която имаше пържола. Стана и отиде тихо под верандата, като се молеше проклетото куче да не го чуе. Протегна се, пъхна пържолата под перилата на верандата и се скри в сенките. Чу драскането на кучешките лапи, чу го да души, чу и доволното му ръмжене, когато захапа пържолата.

Седна зад дългата маса, където, като момче, се беше хранил толкова пъти, заобиколен от приятелите на майка си. Тя наричаше онова време „щастливи времена“, но Ален винаги беше знаел, че е различен. Понякога му се струваше, че живее извън собственото си тяло, че стои някъде отзад и наблюдава останалите, че им се присмива мислено, пак така мислено, той ги стъпкваше един по един, докато не останеше сам, господар на всичко. Точно това се канеше да направи и сега. Трябваше да е много умен, да се погрижи всичко да изглежда като злополука, макар че едва ли някой щеше да заподозре противното. С изключение на Джейк, разбира се, който щеше да се досети, а така също и Рафаела, но дотогава той отдавна ще е изчезнал, пък и какво, както в случая с Феликс, те нищо няма да успеят да докажат.

Чу как кучето започна да се задавя, после и шума от падането му на верандата. Отиде до задната страна на вилата и влезе през вратата на кухнята с ключа, който имаше от дете. Отиде право при старомодната фурна и изгаси лампичката й. Отвори вратичката и пусна газта. Включи котлоните и сбърчи нос при неприятната миризма, после излезе навън, заключи вратата на кухнята след себе си, прехвърли се през перилата и се озова на горната веранда.

Обутите му в маратонки крака не издаваха никакъв шум. Отиде до стаите на Шао Лан и Франи. Спря се и погледна кучето. То лежеше на една страна, широко отворило уста, с облещени очи. Побутна го с крак. Беше мъртво.

Спря се до отворената врата на стаята на Франи. Тя спеше като дете с ръце, вдигнати над главата, в мир със света. Той затвори вратата, заключи я и взе ключа. После отиде в стаята на Шао Лан.

Тя спеше, свита на кълбо, косата й беше разпиляна по възглавницата като ореол. Той си помисли, че тя скоро ще се присъедини към ангелите, и се усмихна.

Слезе на долния етаж, видя и помириса парите, които вече излизаха от фурната, после отиде в дневната и запали свещите над камината. Скоро парите и пламъците щяха да се срещнат и вилата и гостите й нямаше да съществуват повече.

Беше вече в своя автомобил „Веспа“ на път за Антиб, когато чу шума от хеликоптер над главата си и воя на полицейски сирени. Каза си, че няма начин да търсят него, защото още беше прекалено скоро, но винаги предпазлив, излезе от главното шосе и пое по страничен път. Познаваше всички пътища и пътеки тук, всяка отбивка, всяка алея.

Полицейските сирени събудиха малката Шао Лан. За миг си помисли, че е отново в Шанхай, седна и се огледа за Бао Чу, но, разбира се, Бао Чу не беше там. Не се виждаше и Престъпник, който винаги спеше наблизо. Усещаше някаква странна миризма. Познаваше тази миризма от газовия котлон в апартамента.

— Франи, Франи! — извика тя и изтича до вратата на съседната стая. — Събуди се, събуди се, ще се случи нещо лошо!

Франи чу паниката в гласа й дори още преди да е усетила миризмата на газ и да е чула воя на полицейските сирени. Скочи от леглото и се опита да излезе на верандата. Помнеше, че беше оставила вратата отворена, така че, как би могла сега да е заключена? Обзе я страх и по гръбнака й полазиха студени тръпки. Освен ако някой не се опитваше да ги убие.

За миг остана така, смразена от страх, след това грабна една обувка и удари силно по стъклото до ключалката. То изпука, но не се счупи и отчаяна, тя го разби с юмрук и чу как Шао Лан изпищя, като видя как кръвта шурна от китката й. Но успя да отвори вратата и двете излязоха на верандата и се спънаха в Престъпник. Спряха се и втренчиха погледи в него… Дори малката Шао Лан разпозна смъртта и започна да пищи все по-високо и по-високо, после към нея се присъедини и Франи. А после сякаш целият свят изчезна в огнена оранжева експлозия.