Елизабет Адлър
Покана за Прованс (67)

Глава 66

Ален лежеше на леглото в евтината хотелска стая в Кан и гледаше новините по телевизията. Не беше щастлив. Вилата беше разрушена, но жертви нямаше. Беше се оказал прав, все пак. Нямаше начин да свържат изтичането на газ с него, защото всичко беше на парчета. Вилата не беше използвана дълго време и всички приемаха изтичането на газ за един от онези нещастни случаи.

Дълго лежа и мисли какво да предприеме после. Накрая стана от леглото, стоя дълго под душа, за да му се проясни главата, после отиде да вземе колата си. Стигна до старото пристанище на Кан и седна в бара, който гледаше към залива с множеството яхти и пътнически кораби. Пиеше бира и се самосъжаляваше. Беше изгубил парите, които беше спечелил в казиното, и отново беше разорен. Нямаше достъп дори до парите на Феликс, защото Шао Лан го беше наследила. Запита се защо, по дяволите, Феликс беше направил такова завещание. Та той дори не беше признал детето, докато беше жив. Разбира се, това беше така, защото Феликс винаги се беше страхувал да открие кой точно е бащата. Беше се страхувал, че това може да се окаже Ален.

През годините, Ален винаги беше държал Феликс под око. Винаги знаеше къде се намира и какво прави. Не само това, беше използвал няколко пъти името му при измами, макар Феликс нито веднъж да не беше повдигнал обвинение. Беше прекалено горд със семейното име, пазеше го, мислеше сега Ален с мрачна усмивка.

Преди години беше открил бара, където работеше любимата на Феликс. Тя трябваше да работи, защото Феликс беше отказал да се ожени за нея, а тя нямаше пари. Ален се погрижи да узнае всичко за нея. Следеше я непрекъснато. Разбра, дори преди Феликс, че тя е бременна, защото се беше сприятелил с едно от момичетата и то му беше казало. Беше се засмял тогава. Мислеше, че е забавно, че старата история отново се повтаря — бременното момиче, той и Феликс — кой беше бащата?

Беше се обадил на Феликс и поискал среща. Никога не забрави гротескното изражение на Феликс в онзи момент. Блъфира, каза, че жената е бременна и че детето не е негово, че той, Ален, е бащата. Отначало Феликс не повярва, после може би повярва… после реши, че това не е възможно.

— Тя не е бременна — каза той тихо, смразяващо. Как би могло да е вярно? Винаги внимаваше, когато правеха секс.

— Попитай я — каза Ален уверено. — Попитай я сам дали не е бременна. После се запитай откъде бих могъл да знам, Феликс, ако не съм бащата.

Феликс не видя повече жената. Плати на Ален да не се занимава с това, а когато жената умря, изпращаше малка сума на детето, за да успокои донякъде съвестта си. И то живееше в мизерия с болната си баба. Така стояха нещата.

Поне до идването на Джейк с поканата на Рафаела за голямата среща на семейство Мартен. И Ален отново беше принуден да потърси финансова помощ от Феликс. Когато му беше отказано, изпадна в гняв и уби брат си.

Онази нощ беше извадил късмет, но сега късметът не беше на негова страна. Голяма експлозия като тази би трябвало да убие всеки наоколо, а ето, че не беше станало така.

Ален си поръча още една бира и мислите му се върнаха при майка му. Ако Рафаела му беше дала онова, което искаше — замъка и лозята, които му се полагаха по право — щеше да има достатъчно пари да се наслаждава на предпочитания от него начин на живот и нищо лошо нямаше да се случи. Рафаела стоеше в дъното на проблемите му.

Пресуши чашата си и си поръча още една. Докато четеше статията във вестника за експлозията във вила Мартен, гневът отново забушува в гърдите му. Дълго стоя до бара, пи бира и размишлява за живота си и какво да предприеме, докато накрая не издържаше вече. Решението беше взето. Щеше отново да си отиде у дома. И този път Рафаела нямаше да го изхвърли.