Елизабет Адлър
Покана за Прованс (58)

Глава 57

Скот Харис беше приятно изненадан, когато Клеър пристигна по залез-слънце на следващата вечер и донесе кошница за пикник. Появи се изневиделица в заслона, където големите машини работеха на пълни обороти.

— Хей! — каза тя, застанала на прага. — Донесох вечеря. Мисля, че всички трябва да се хранят от време на време, дори супермените, които правят вино като теб.

Скот се усмихна и отметна уморено косата си назад.

— Предполагам, че си права. Сигурно щях да изям все същия сандвич с шунка и сирене някъде към полунощ.

— Ако не бях дошла да те спася. — Клеър остави кошницата на масата, върху която имаше лаптоп и няколко празни бутилки „Бадоа“. — Виж, сега ще размахам вълшебната пръчица! — извика тя и отвори капака, после замаха елегантно с ръка, както правят фокусниците след някой труден за изпълнение номер.

— А ще ме превърнеш ли в принц? — запита Скот с надежда, а тя се засмя и поклати глава.

— Това вече е прекалено много дори за мен, но обещавам да те превърна в щастлив човек, макар и за кратко. Виж, тук има печено пиле, направо от Алиер и… — Тя му показа кутията. — Печени картофи със сос! Плюс франзели и евтино вино от магазина на мадам Дорите и буца сирене. Питам те какво повече би могъл да иска човек?

— Теб — каза той и я целуна.

Тя отстъпи назад — изненадана, но не и недоволна.

— Винаги ли благодариш на хората с целувка?

— Само на красивите жени.

Тя смръщи вежди, изпитала внезапно подозрение.

— Не искам да получиш погрешно впечатление.

— Моето впечатление е, че си хубава и че обичаш да си похапваш. Вярно ли е?

— Вярно е — призна тя с въздишка. — Обичам храната. Затова вземам уроци по готварство. Някой ден ще бъда дебела стара дама, ще се радвам на печено пиле и печени картофи със сос и на осемдесет години.

— И на чаша вино, надявам се — каза той и разгледа бутилката, която беше донесла, преди да я отвори. Наля в чашите и каза: — Знаеш ли какво, навън е прекалено ветровито, защо не си направим пикника в пещерата? Ще запалим свещите и ще се преструваме, че това е романтична вечеря.

— Но ние няма защо да се преструваме, това е романтично! — каза Клеър след няколко минути, като седеше срещу него на масата за дегустация, а храната беше поставена в хартиени чинии.

— Какво всъщност правиш тук, Клеър? — запита я той и наряза пилето с джобното си ножче, защото тя беше забравила да вземе нож.

Тя отхапа от пилето и мълчаливо задъвка, замислена. Сви рамене.

— Придружих приятелката си до Париж. — Вдигна глава и срещна погледа му. — Истината е, че напуснах неверния си съпруг и потърсих отмъщение от последната жена, с която той ми изневеряваше. Подадох молба за развод, преди да си тръгна, и се погрижих да използвам кредитните му карти.

— Разярена жена?

— Точно така!

— И какво ще правиш сега?

Тя знаеше, че въпросът не е случаен.

— Сега? Ще стана главен готвач, разбира се, ще си намеря работа в някой ресторант в Лос Анджелис, ще си скъсвам задника от работа за пари, но ще се храня спокойно.

— Е, поне няма да умреш от глад.

— А нима това ще те разтревожи? — Тя го погледна с усмивка.

— Знаеш, че няма да позволя това да се случи.

Клеър скромно наведе поглед към чинията си, вече пълна с пилешки кости.

— Хубаво е да знам, че се тревожиш за мен. Е, сега, като се погрижих да си нахранен, мисля, че мога да се върна у дома.

— У дома? Така ли мислиш за замъка?

Тя се поколеба.

— Не само за замъка. За цялото село Мартен, за Сан Силвестър, това е… За Прованс. — Тя сви рамене. — Разбира се, моят дом не е тук. Нямам истински дом. Но това място е далеч по-хубаво от дома на родителите ми сред полята с лук, където работех наравно с баща си. Господи, не искам никога вече да живея така!

Тя говореше с усмивка, но Скот виждаше, че спомените от детството още й причиняват болка. Помогна й да опакова останалата храна и да я прибере в кошницата, изкачиха се по стъпалата и излязоха навън, в топлата и ароматна нощ. Клеър си пое дълбоко дъх и застана до колата с ключовете в ръка.

— Човек може да се напие дори само от това тук.

— Трябва първо да го изчакаш да стане на вино. Благодаря за храната, беше страхотна.

Той направи неуверено крачка назад от нея, защото не знаеше дали пак да я целуне. Тя го направи вместо него — леко докосване на устни до устни и тя вече беше в колата и беше запалила двигателя. Подаде глава през прозореца и го погледна. Той също стоеше и я гледаше.

— Наистина си много привлекателен, Скот Харис, знаеш ли? — извика тя и той чу смеха й, когато тя потегли, малко прекалено бързо, надолу по хълма към замъка.